Преди няколко дни една публикация в „24 часа“ прикова моето иначе блуждаещо внимание. Тя разказва за трескавите търсения на учените в изследователския университет „Карнеги Мелън” в Питсбърг, Пенсилвания. Разказва и за това какво са открили тези търсения. А те са открили, първо, че количеството паста, прозведено на планетата Земя (спагети, папардели, фарфале, фузили, талятeли, ригатони и пр., и пр.) се е увеличило два пъти за последните 20 години („опаковките нанасят огромни щети на околната среда“) и, второ, като следствие от първото, „че заради непрецизното обмисляне на формата на пастата се използва повече материал за опаковане, а това води и до разхищение на ресурси за опаковане и транспорт и до замърсяване на планетата“. Така пише.
Учените от въпросния университет в Пенсилвания предлагат следното. С помощта на такава сериозна наука като геометрията и под вещото ръководство на Лининг Яо от Morphing Matter Lab, да се разчертаят на компютър различни форми на паста при прилагането на формули, показващи къде Гаусовата крива има най-ниски стойности и къде – най-високи, след което да се пристъпи към компютърна симулация и да се сравнят геометричните стойности на различните форми паста. Така ще се установи кои форми са най-щадящи към количеството опаковъчен материал, нужен за целта. Според Лининг Яо, цитирана от сп. Inverse, пастата, която се поддава на плоско опаковане, може да намали загубеното пространство в опаковката с 60%.
И в този момент очите ми се отвориха! Разбрах откъде произлизат захарните бонбонки тип „виолетка“ и „лукче“ – от формално оптимизиран с помощта на компютърна симулация захарен памук. Всичко е въпрос на обем. Любовта към майката планета преминава през редуциране на обемите.
Помня една сурова случка, която са ми разказвали моите родители. Те пък са чули за нея в Родопите, където в началото на кариерите си са работили като млади геолози. Веднъж, ще да е било 42-а или 43-та, германците намерили в планините огромен кварцов монокристал. При кварца монокристалите са редки, този минерал се среща повече на друзи. Кварцовите монокристали по онова време (а може би и сега, знае ли човек?) са били много ценни за радиотехниката, особено за онази с военно приложение, защото нарязани по определен начин, генерират строго определена честота, когато пуснеш ток през тях. Тези кварцови генератори на честота бяха сърцето на една военна радиостанция поне до времето, в което аз съм се занимавал с такива неща в редовете на Трета армия от Варшавския договор.
Офицерите от Вермахта били много радостни, много възбудени от находката. Такъв огромен кварцов монокристал, с почти човешки бой, щял да задоволи потребностите на стотици и хиляди радиостанции за фронта. Обаче за зла участ, до мястото, където го открили, не отивал никакъв път и нямало как да го докарат. Затова лукавите нацисти хванали някакъв местен селянин (вероятно помак) да го донесе, както той знае.
Извел помакът магарето, турил му дисагите и се заизкачвал нагоре в планината към нейните дивни природни богатства. Когато стигнал до кристала, потръпнал от размерите му. От размерите и от изчанчената форма, рядко срещана в ежедневния бит. Изтръпнал и от предизвикателството да прибере едно голямо нещо (кристала) в две по-малки неща (дисагите). И тогава проявил творческа мисъл, стигнал до инженерно решение, което при други обстоятелства би възхитило дори киселите нацистки инженери.
Вероятно сатаната, защото няма кой друг, бил скрил голям чук в дисагите на магарето. Грабнал го помакът и – пата-кюта, пата-кюта – натрошил кристала на парчета, не по-големи от паве. И пак онзи, рогатият, бащата на лъжата, се оказало, че в другата дисага е сложил и лопата с къса дръжка, та помакът лесно нахвърлял с нея натрошения кристал, разпределяйки го равномерно в двете дисаги, както би постъпил всеки разумен превозвач на кристали с магаре.
Разбира се, в тази си форма кварцът вече не можел да има никакво приложение във военната радиотехника. Като осъзнали това, нацистите мълчаливо разстреляли помака със своите шмайзери и с хладен укор в очите. Така свършва историята на младите геолози, превърнали се впоследствие в мои родители.
Защо ви наговорих всичко това за формата на макароните и за гигантския кварцов монокристал? Заради целесъобразността. Помакът изобщо не е допускал някаква връзка между странния камък и германските радиостанции. Неговата цел е била да транспортира по най-разумен начин товара по кривите и тесни родопски пътеки. Целта на свързочните войски в състава на Вермахта е била съвсем друга. Трагедия, породена от драматично разминаване на разбиранията.
Целта на лудите учени в оня пенсилвански университет е да спасят планетата от пагубното въздействие на човека. И толкова ревностно преследват тази цел, че забравят коя е истинската цел за съществуването на различните форми на пастата – а именно, да привлече по най-добрия начин и в оптималното количество съответния сос, един от десетките познати сосове за паста – алио е олио за спагети, сицилиана за папарделе, корбонара за фузили, арабята за пенне ригате и т.н. И тук има трагично разминаване в разбиранията за целта. От една страна имаме гастрономическа амбиция, простираща се върху физическите измерения и форми на храната, а от друга – грижа за оптимизацията на транспортирането на същата тази храна в името на майчицата планета. И това не е от вчера. В първите векове след Вилхелм Завоевателя много вещи на британските острови са имали по две имена – саксонско и норманско. Така например говедото, докато трябва да се гледа, да се пасе, да му се чисти, е „окс“ (саксонски); когато обаче дойде време да се готви и да се яде, става „бийф“ (нормански). Това също е разминаване в разбирането за целесъобразността, при което всеки е прав за себе си.
У нас ще правят правителство на ротационен принцип. Мнозина са потресени, мнозина са възмутени, но също така мнозина казват, че това е един съвсем разумен политически ход. Защо едните са така, пък другите – иначе? Отново заради онова пусто разминаване в разбиранията за целесъобразност. Що е целесъобразност? Очевидно, както сочи името, това е съобразяване на определени действия с определена цел. Каква е националната цел в този парламент? Да се спаси България (от каквото и да е там)? Да се приеме бюджет? Да се покаже среден пръст на Радев? Да се осъществи съдебна реформа, да се ремонтира Конституцията? Да се раздели плячката между разбойниците? Кое? Кое е целта?
Когато знаем каква е целта, лесно ще кажем кое действие е целесъобразно и кое не е. А така, като не я знаем… Вероятно ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. И с песни ще хвръкнат те в небесата. А ние ще ротираме, дорде се съмне, и ще търсим духа на Караджата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За TRIBUNE