Интригата „Гешев“
в. "Труд"

Интригата „Гешев“

от

Някои от тези неща вече ги казахме, още когато Мария Габриел обяви новия курс към отсичане главата на главния прокурор, но сега, когато Радев вече подписа указа за отстраняването на Гешев, ще ги повторим пак. Независимо дали ще реши да се възползва, Гешев разполага с един много комфортен актив, наречен „институционален рейтинг“. С този актив разполагаше и Меглена Кунева като бивш еврокомисар, и Мая Манолова като омбудсман. Стартът и на двете никак не беше лош, друг е въпросът как се развиха събитията по-нататък.

Ако Гешев иска да остане под някаква форма в играта (какво в случая ще наричаме „игра“, това вече е друг въпрос), той трябва да действа бързо, преди да се е изпарил безвъзвратно от рехавата народна памет. Народната памет е като горещ котлон, а личностите и събитията са капки вода. Пада капката върху котлона, казва „фъш“ и „мястото ѝ вече я не познава“. Кой днес е Касим Дал, кой е Лютви Местан? Кой днес е Цветан Цветанов?

Най-логичният начин Гешев да „остане в играта“ е да се превърне от магистрат в политик, да превърне институционалния си рейтинг в политически. А това става като създаде своя партия и я оглави, преди да са го забравили. Иначе казано, след указа на Президента часовникът на Гешев цъка бързо и тревожно.

Но ако сценария при Гешев се развие както при ренегатите от ДПС и Цветанов, то какъв е смисълът, ще попитате. Има ли някаква разлика между Гешев и тях? Еми, нали досега точно за тази разлика говорихме! Онези бяха партийци, озъбили се на партийния си вожд, докато Гешев беше магистрат, институция, народно богатство, а не партийно. Има и бонус. Гешев не беше какъв да е магистрат, а прокурор, рицарят на справедливостта, острието срещу престъпността, най-предното укрепление на фронта между доброто и злото. Трябва само да вдигне лозунг „Прокурорът на народа!“ и да почне да събира подписи за нова партия, за НОВ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ. Поредният и най-нов.

И тук в мрака на политическата ни мисъл с неоновата си безапелационност изгрява въпросът: а има ли нужда България от нов политически проект?

Разбира се, че има нужда! И тази нужда витае из въздуха, стеле се тежко над върхарите. Не виждате ли как подскачат и протягат към нея ръчички такива като Руди Гела, Мая Манолова и Отровното трио, което си остана дуо в името на мимолетната слава на Славето Минеков. Всъщност някой знае ли какво се случва с Хаджигенов и Бабикян? Още ли чегъртат заедно или се разцепиха на Хаджигенов и на Бабикян?

България има нужда от нов политически проект най-малкото заради това, че всеки пореден такъв бързо остарява, народът се разочарова и остава със справедливото убеждение, че пак не направихме това, което трябваше. Ако всеки ден си купувате нови обувки, но все ви стискат и ви правят болезнени мазоли, то е излишно да се питате: „Имам ли нужда от нови обувки?“, то е ясно, че имате.

Добре, съгласихме се, че България има нужда от нов политически проект. Но от какъв точно? Ето това е въпросът. Който уцели отговора, той ще управлява повече от половин мандат.

От какъв нов проект има нужда България? Очевидно ще е народняшки и популистки. Иначе няма да мине. Ако някой излезе пред народа и опита да му каже истината, народът ще си помисли, че му се подиграва.

Добре ще бъде, освен това, проектът да бъде и – хайде, ако не евроскептичен, – то поне еврокритичен. В момента там е свободната ниша, но май само Костадинов го осъзнава. Евроскептицизмът като убеждение съществува в две основни разновидности – едната казва, че общоевропейската идея и напълно провалена и от нея нищо повече няма да излезе, следователно ЕС трябва час по-скоро да престане да съществува и да съблазнява копнеещите за охолство, безметежие и граждански права. Другата разновидност на евроскептицизма намира идеята за общ европейски дом, свободно движение на стоки и капитали, синхронизирано законодателство и прочее за твърде добра, но опорочена от корумпирана чиновническа класа, идеологически залитаща все по-наляво. Хората на това мнение не искат да напускат ЕС, нито да разрушават ЕС, а да го реформират, да го спасят от самия него. От някакъв такъв евроскептицизъм се нуждае България в момента и нишата, в която би трябвало да е той, стои съвсем свободна. Ама съвсем!

Не всички български евроскептици и еврокритици са патологични русофили-фетишисти. В един проевропейски, прозападен, но същевременно еврокритичен проект ще се познаят много хора, които никога не биха се познали около „Възраждане“. Трябва да се сложи край на инерцията, според която всеки, който има дори и най-малката забележка към Европа или Америка, да бъде заклеймяван като русофил, путинофил и не знам още какъв си изрод. Друг е въпросът доколко Иван Гешев има политически и нравствени сили да застане на такава позиция. Друг е въпросът доколко сам е господар на решенията си, а не му се диктуват от другаде. Лично аз не съм оптимист.

На следващо място новият политически проект, от който има нужда България, на всяка цена трябва да е съзидателен, да продължи развитието, да утвърди постигнатото. За жалост Гешев като че ли е заел баналната поза на отмъстител, вярвайки може би, че българският избирател не иска друго, освен да гледа публични екзекуции. Такава позиция е длъжна да отрече всичко дотук, всички досегашни управления, защото иначе за какво спасение може да става дума! А отричайки всичко, ще бъдат отречени и много добри неща. И щом има юнак, що за юнак ще е той, ако няма и змей, чиито глави да отсече. А кой е нашият змей през последните десетилетия? Бойко Борисов! Той е заключил изворите, нему водят млади девици за закуска! Така че – бой по Бойко Борисов! Не знам. Според мен това не е добро начало за нов политически проект, най-малкото защото вече е доста изтъркано.

Едва ли, едва ли Гешев, ако изобщо се реши да го прави, ще учреди нов политически проект, отговарящ на тези две основни изисквания – еврокритичност и съзидателна приемственост. По-вероятно е да заложи на сигурното, а то е че все още достатъчно много хора вярват, че за всички злини е виновен Бойко Борисов и затова цел №1 е да бъде отстранен, пък после – каквото сабя покаже. Сигурен съм, че така го съветват. То вече си личи, че така го съветват.

Вижда се, че край Гешев е свил гнездо някакъв сив кардинал (дано само не е Евгени Минчев) с профил по-скоро на журналист, отколкото на специалист по политически маркетинг и PR. В политическия PR има две школи. Едната учи да се вдига колкото може повече шум около клиента, да се появява в медии за щяло и нещяло, да се изказва по всички въпроси, да ни държи в течение на личния си живот – какво готви жена му, какво учат децата му. Другата школа е школа на мълчанието, убедена, че всичко, което извадиш публично, каквото и да е то, е вдигната топка за вражеската страна. Пък и Царят показа навремето и дори го каза в прав текст на депутатите си, че е по-добре да бъдеш господар на мълчанието, отколкото роб на думите. Все още няма единно мнение коя от двете школи е по-добра. Но вижте поведението на Гешев само за няколко седмици от онази паметна пресконференция, на която си скъса оставката!

Ако не беше крайно налудничаво да се допусне, бих заподозрял, че за публичния образ на Новия Гешев грижата е поел пиарът на „Промяната“ – толкова е екстравагантно. Вижте само три неща.

Първо. Карат го да пише чести и ненужни статуси в социалните мрежи. Нещо като Черепа от Дубай, но Гешев нито е Черепа, нито е в Дубай. Пък е и спорно на самия Череп колко добре му се получи.

Карат го да плаши с бъдещи разкрития: „Да знаете само какво крия в ръкава – свят ще ви се завие!“. Бързо се оказа, че всъщност не крие нищо, а страшните му козове са разкрития, които даже не са нови и сензационни, а надве-натри претоплени стари манджи. Не се прави така. Имах две германски овчарски кучета в продължение на близо 30 години. Когато бяха решили да нападнат някого, те даже не го поглеждаха, нито лаеха, нито ръмжаха, нито се ежеха. Напротив, гледаха някъде встрани и ако имаха устни като нашите, сигурно щяха и да си подсвиркват. Така се прави.

Най-сетне го накараха да даде заявка за обръщение към нацията, от което се отказа. Гаф! Непоправим гаф. Егати пиарите!

Накратко: ако Гешев ще прави партия, което е логично, да я прави тези дни, преди да са го забравили, или пиарите да са го накарали да направи още някоя тъпотия. Ще видим. Но ако ще прави, първо да смени пиарите. Много са зле. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд”.

Може да харесате и: