Генеалогия и мухлясали мозъци
в. "Труд"

Генеалогия и мухлясали мозъци

от

Има ли произходът на даден човек значение? Веднага ще ви кажа: ту има, ту няма. Например, когато комунистите лишаваха някого от кариерно развитие, защото произхожда от „бивши хора“ и безпартийни – тогава има. Когато партизански внук се кандидатира за кмет – тогава няма. Ето какво прочетох в тази връзка: „…все още има мухлясъли мозъци, които ровят в костите на майките и бащите, за да очернят хора, от които само могат да се срамуват“. Признавам, че мисълта тук не е много стройна (защо хем ще ме е срам от някого, хем ще искам да го очерням допълнително!), но така е в оригинала, откъдето са и правописните грешки. Но идеята е ясна – когато има някъде нещо, което от определена гледна точка може да се окаже осъдително, то най-добре да се направим, че не съществува, че е НДП (нечий друг проблем по Дъглас Адамс) и поради тази причина е невидимо за нас.

Тази идея не се изповядва само от цитирания господин. Познавам няколко либералстващи дебелани, които иначе са болезнено фиксирани в благородното си потекло и го навират в лицето на де когото сварят, обаче по въпроса за предците-партизани и офицери от Държавна сигурност настояват, че това няма никакво значение, особено пък когато става дума за важни неща като политически позиции. Едната от тях, която е толкова стара софиянка, че когато траките дошли тук за първи път, заварили прабаба ѝ на смъртен одър, ни убеждава, че ето, нейното буржоазно и капиталистическо семейство също е било преследвано от Държавна сигурност (което не е вярно), но тя пак, в името на обективността, застава на позицията, че да произхождаш генетично от БКП и ДС по никакъв начин не пречи на демократическата ти реализация в политиката.

Аз пък мисля, че произходът има огромно значение по една проста причина – много от важните исторически процеси изискват време, много по-дълго от обикновената продължителност на един човешки живот. По този начин личността в много епизоди от своя земен живот се явява само елемент от по-голям процес. И като такъв тя е продукт на предците си. И поради това за тоталитаризма произходът има значение само тогава, когато може да се окаже повод за репресии, но когато е източник на самоосъзнаване и ценности, тогава е нежелан. За другите бивши комунистически страни не знам, но тук са единици онези, които  знаят нещо за родовете си отвъд своите дядовци. А мнозина и на дядовците си не знаят имената. Защото родовата памет затруднява размиването на личността в колектива. Имах един разказ, в който пред НДК се срещат дете и породисто куче. Оказва се, че всички предци на кучето са известни поименно оттук до Хоранд фон Графрат през 1895, докато детето не знае как се казва дядо му.

Разбира се, отношението на тоталитаризма към потеклото е крайно лицемерно, защото когато трябва да носиш християнски или патриотични ценности, потеклото е вредно, но когато трябва да ползваш привилегии на активни борци, тогава потеклото е важно. Така е и до днес. Пък и винаги е било.

Колко важен е произходът ни показва още Цезар. Беден в началото на кариерата си, с „мухлясЪлия си мозък“ той няма нищо против да рови костите на Юлиите – своите предци, – за да изведе своето родословие още от богинята Венера. Така ли прави човек, който смята, че произходът няма значение? Произходът легитимира.  И така трябва да бъде. Ако произходът ти е от Венера, безспорно ще го изтъкваш, както и ако е от някой неграмотен селяк или, както често се случва, от криминален престъпник, тогава естествено ще казваш, че произхода няма значение.

Достойнството на средновековната (пък и на днешната) европейска аристокрация идва колкото от богатството и поземлените владения, толкова и от древността и благородството на фамилията. Царете на Третото българско царство, например, произхождат от Краля-Слънце (и от кого ли още не) и през ум не им минава да твърдят, че това няма значение.

Кралят-Слънце пък, както и повечето уважаващи себе си европейски монарси, произхожда от Меровингите, пък те търсят родословна връзка със самия Христос. Нашите канове пък скромно произлизат от Атила. Произходът няма значение ли?

Днешният кандидат за кмет на София също се гордее с произхода си, бъдете сигурни! Дето ви разправя, че не познавал „дейността“ на дядо си – това по стандартите на Кирил Петков е ала-бала. Той има самочувствието на червен аристократ, който е роден, за да управлява този народ и тази държава. Като мнозина други като него, живее с мисълта, че е специално подготвен да поеме властта от ДС предците си. И сега някаква тъпа демокрация се опитва да пречи на естествения ред на нещата, на династичното унаследяване!

По принцип аз не съм привърженик на лустрацията така, както я вижда Петър Москов. И това ме вкарва в противоречие с мнозина. Не съм привърженик, защото знам какво е да си отхвърлен само заради произхода си и без оглед на личните си качества. Знам го по себе си. Но това не значи, че произходът няма значение. Ако житейският ти път изцяло се определя от позициите и заслугите на баща ти и дядо ти, тогава произходът има огромно значение. Семейството формира мирогледа и комунистите го знаеха чудесно – затова преследваха „бившите хора“ до девето коляно.

Когато съм се изказвал със съмнение за лустрацията, съм мислил така: възможно е да има хора, които са свестни и кадърни въпреки привилегирования си тоталитарно-комунистически произход, хора, които са постигнали всичко заради това, което са самите те, заради своя талант и своя морал. За жалост обаче в повечето случаи такива постигат себе си не въпреки, а единствено и само благодарение на комунистическия си произход. Днешният симпатичен кандидат за кмет, ако не беше съветската армия, чийто паметник той като нищо може и да бутне, за да е „в крак с времето“, щеше да пасе овцете и да свири с медний си кавал, подпрян на някой пън.

Да, този момък вероятно ще стане кмет, защото София е пълна със себеподобните му. Ако не е той, ще е някакъв от този сорт, защото София вече е такава – космополитна клоака. Нямаше да кметува, ако гласуваха истинските софиянци, а не столичани и гости на столицата. Но кои са те, „истинските“ софиянци? Има ли определение за истински софиянци? Ами истински софиянци са например тези, на които народната власт е национализирала градски имоти след съветската окупация и комунистическия преврат, а сетне демокрацията ги е реституирала на наследниците им. Това също е произход, не мислите ли? Многозначителен произход. Не говорим за палати и молове, а за дюкяни и скромни жилища. Ако гласуват само тези хора, никога експериментални посмодернистични фигури с корени в партизанското движение няма да се доберат до ключа на града. Само че тези хора вече са отчайващо малцинство на фона на пришълците. Не са електорален фактор. Те са нещо като спорадичните останки от етруската аристокрация в късната римска империя, клокочеща от всевъзможни варвари.

Но вероятно така е редно да бъде – светът прогресира, като периодично се варваризира. Друг е въпросът какво ще наричаме прогрес. Едни разбират едно, други  – друго. За едни прогресът е отдалечаване от Едемския рай, за други е приближаване към развръзката на Страшния съд. Всъщност човешката история е едновременно и едното, и другото. Зависи от гледната точка. А гледната точка до голяма степен се определя от произхода. Така че не ми разправяйте, че произходът нямал значение.

В крайна сметка да става каквото ще. Ние не се впрягаме, защото нямаме кой знае какви претенции към този свят, не сме оттук. Ние сме само уморени (и отегчени) чужденци на път към небесното си отечество. Всичко, което е трябвало да видим, сме видели, а пък което не сме, не го смятаме за чак толкова интересно.

За себе си мога да кажа, че разпознавам злото в модерната му премяна, колкото често да я сменя. Модата на модерното се изразява в честата смяна на тоалетите. Модата затова е измислена. Но злото си личи под всеки следващ тоалет – днес е инквизиция, утре якобинци, после анархисти, после болшевики, после сталинисти и маоисти, накрая маркузеанци и културни марксисти – човек с жива съвест не може да го сбърка. Разпознавам безбожното зло и никога няма да участвам в допускането му до властта (не че злото ще ме пита). Спокоен съм, че всичко, което се случва в момента, не се случва с моя глас. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд”.

Може да харесате и: