Окото на клечка е един алегоричен образ, който се появява в края на моята книга, наречена „Додекамерон“ (2014), за да покаже колко важна е гледната точка към събитията – боднеш клечката с окото тук и виждаш една картина, боднеш я там и виждаш съвсем друга. Боднеш я в България някъде през 10 век и виждаш една съвсем прилична и цивилизована държава; боднеш я 6-7 века по-късно и виждаш безпросветна и кална османска провинция; боднеш я в 7 век и твоите по детски невинни византийски очи, очи на римски гражданин, виждат как на Дунава се изсипват някакви диваци на коне, един от тях слиза, внимавайки да не събори пастърмата, която втасва под корема на коня, забива меча си в земята и казва: „Тук ще бъде България!“ на език, които не е нито латински, нито гръцки и това започва да те притеснява.
В събота в Ивицата Газа се случиха сатанински неща, Бог да се смили над хората там! Обаче, вместо да замръзнат в „шок и ужас“, вместо да се запитат какво наистина се случва, какви сметки плащаме и накъде върви светът, фейсбук академиците, възбудени от това, че нещо разчупва скуката, се хвърлиха пламенно да реагират и в подробности да ни запознават с движенията на чувствителните си души. Един от тях, увъртян отвсякъде вече не само с украински знамена, но и с Давидови звезди, пусна снимки на силуети на войници и рече: „Екипите тръгват, никой няма да остане жив в Палестина и Газа“. Бива ли това да е повод за радост? Очевидно бива.
Друг гений написа, че ракетните удари срещу Израел били замислени от Путин като подарък за собствения му рожден ден. Ако някой ден Китай анексира Тайван, пак ли Путин ще е в дъното на всичко?
Друга популярна теория е тази, че всички се надпреварват да пращат на Украйна оръжия, пък тя ги препродавала на трети съмнителни страни. И с тези именно оръжия третите страни нападат първите и вторите. Дори да звучи съвсем правдоподобно, няма доказателства, че това е така – само гъдел в устите на пустословците.
Хем им обясниха, че в момента текат безпрецедентни преговори между Израел и Саудитска Арабия за икономическо и политическо сближаване, обясниха им, че останалият арабски свят е разтревожен, защото вижда, че ако тези преговори успеят, картинката в Близкия Изток вече ще бъде коренно различна. Обясниха им, че особено изнервен от цялата тая работа е Иран, който традиционно подкрепя и действа чрез Хамас. Умни хора им го обясниха, информирани хора, но не – Путин!
Винаги, точно както в детските приказки, трябва да има един, който е изцяло и само лош, и един, който е изцяло и само добър. Затова масовият човек изпитва крещяща нужда да му се каже кой е добрият и кой е лошият, кой е юнакът и коя е ламята, кои са стражарите и кои са апашите, кои са индианците и кои – „ковбойците“. И вероятно така трябва да бъде, за да е в състояние човекът да изгради своя нравствена, обществена и политическа позиция. Бог (и само Той, никой друг) е абсолютно добър, а пък сатаната е абсолютно лош (макар че според Ориген и това не е докрай така).
Извън всяка емоционална некомпетентност (аз също съм некомпетентен, но поне не съм емоционален, очите ми не горят с трескав граждански активизъм) винаги ще стои въпросът кой е добрият и кой е лошият, та да знаем чия страна да вземем. И забележете: не е достатъчно единият да се окаже недвусмислено лош, за да обявим другия за окончателно добър и обратно. Същинското зло е извън хората. Те само го избират доброволно и го разнасят насам-натам.
Тук не мога да не се сетя за „разтърсващия“ диспут между двамата кандидати на Сглобката по услужливия Дарик. Най-смешното е, че веднага след него превъзбуденото гражданство се раздели на две. Едните казаха: „Хекимян размаза Терзиев!“. „Терзиев размаза Хекимян!“, рекоха другите и всеки се прибра доволен в собствената си полева палатка, всеки беше щастлив в уютната капсула на личната си правота, върху която никой не може, няма право да посегне.
В нашия случай с евреите и арабите въпросът се свежда до това чия по право е тази земя и кой от кого иска да я открадне. Да видим.
Арабите може и да са прави, защото, както мирно си пасат камилите и правят каквото там правят арабите, изведнъж, през 1948, три години след официалния край на Втората световна война, целокупното човечество решава, че там ще има еврейска държава – абсолютно изкуствена. Все едно целокупното човечество да ни уведоми, че трябва да освободим територията от Бургас до Синеморец, защото там ще има каракачанска държава. Не че не реши нещо подобно за Косово, макар да се кълнеше, че границите след Войната не се пипат! И не че посмя да реши нещо подобно за кюрдите. Представяте ли си един ден ООН да каже на турците: аркадашлар, я отцепете тука малко територия, че ще правим нова държава! Къде според вас е правдата – с кюрдите или с турците? Кои са добрите и кои са лошите? Къде е окото на клечка?
Да, ама и евреите може да са прави, че държавата им не е съвсем изкуствена, а е на мястото на стара такава държава. И това място не е какво да е, а Мястото, което Бог лично е обещал на евреите. Наистина, има заядливи учени, които твърдят, че Обетованата земя се е намирала доста далеч от днешната Ивици Газа, но световната общественост гледа да не им обръща много внимание.
Пък и Йерусалим е сринат със земята от Тит през 70 година (макар по това време евреите отдавна да не са имали независима държава), защото самите те са се осъдили на това. Евангелието ясно свидетелства: „Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият [еврейски] народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни (Мат. 27:24, 25). И така Израиля се разпилява по целия свят. А пък претенцията за обетоваността на която и да е земя, губи тежест.
Да, ама и арабите не са прави, защото са отвоювали насила от кръстоносците тези земи, които сега бранят като свои.
Да, ама и кръстоносците не са прави, защото преди това за завоювали същите тези земи от арабите.
Да, ама арабите пак не са прави, защото още по-рано са откъснали тези земи от византийците и персите. Днес Близкият Изток и Северна Африка са синоним на цигания и неуредени държави. До 7 век обаче не е било така. Магреба, Анатолия (Анадола), Близкият Изток и най-вече Плодородният полумесец – долината на Нил, Палестина, днешен Израел, Финикия, Асирия, Месопотамия с долините на Тигър и Ефрат чак до Персийския залив – това е било пъпът на света, в сравнение с който днешният пъп по онова време е изглеждал съвсем скромно. Какво е останало днес от великите градове Александрия и Антиохия? Какво е останало от Плодородния полумесец? Арабите превръщат големи части от него в пустини. Голите чукари около днешна Антакя (Антиохия) в късната античност са били тучни гори с глигани и елени.
Къде да сложим клечката с окото? Къде да я сложим, за да отсечем кой добър и кой лош.
И каква е поуката от всичко това? Няма поука. Просто въпрос: какво ли би било, ако за всичко мислехме по гореизложения начин, извън моментната снимка, ако светът за нас беше нещо повече от нескопосан дебат между Терзиев и Хекимян, от дерби между „Левски“ и ЦСКА? Сами пълним живота си с демони, създадени от нас, сякаш не е достатъчно пълен с паднали ангели.
– Добре, де! – ще кажете. – Какво предлагаш да правим при цялото това положение?
Да замълчим. И да помълчим поне няколко минути. Ние не сме гласът на правдата. Правдата ще се прояви и без нашия мимолетен ексхибиционизъм.
И все пак има някаква поука. Да не желаем ничия смърт, а да се ужасяваме дори само от мисълта за такова пожелаване. Да не злорадстваме над чуждо нещастие, да не го ползваме като повод да манифестираме нравственото си съвършенство, и то не защото и на нас може да ни се случи същото нещастие, а просто защото не е хубаво, не е човешко. Омразата към злото само умножава омразата и злото. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. С любов и с грижа за идните поколения.
Илюстрация: Елемент от афиша на фирма “Саладин” (1963).
За News.bg
