Прощавайте, че напоследък толкова често пиша за Васил Терзиев, но има теми, които се налагат сами. Пък и не лично той е в центъра на вниманието, а всичко онова, което олицетворява и най-вече хунвейбинския инстинкт да се марширува под строй и да се врещят...