Славяни ли са българите?
в. "Труд"

Славяни ли са българите

от

Една невинна забележка от миналата седмица се търкулна като снежна топка, та чак се наложи да се появя по телевизора и да обсъждам темата. Забележката беше моя и дори не текстова, а картинна – копие от илюстрация в Уикипедия, изобразяваща първата страница от ръкописа на Паисиевата история, който открай време се пази в Зографския манастир на Света гора. Да направя тази забележка ме провокира една бравурна публикация, която „просвещаваше“ българите, че св. Паисий не е написал слаВЯнобългарска история, а славЬнобългарска история. Сигурно щях да подмина всичко това, но си дадох сметка, човекът не прави разлика между Ь и Ѣ, което можеше да означава единствено, че този възрастен и образовано изглеждащ господин до този момент не е попадал на буквата Ѣ или иначе казано – до този момент не е чел книга или някакъв друг документ на стария правопис. А не беше първа младост.

След забележката ми се разрази компактен дебат с друг „специалист“ по старобългарски език, но няма да го възпроизвеждам тук и сега, защото вече го направих другаде. Ако ви интересува, статията се казва „Когато спориш в нета, как ехото заглъхва“ и може да се прочете на SULLA.BG.

От своя страна телевизионното ми участие се въртеше около това колко смешни са някои хора, които в желанието си да изглеждат компетентни и по-умни от останалите, вършат и говорят откровени, трагикомични глупости. Покрай защитниците на теорията, че заглавието на Историята е фалшифицирано и първоначално е било „славнобългарска“, стана дума и за интелектуалците, които се гнусят от фолклора, опасявайки се, че той отдалечава българите от „европейскостта“ (егати думата!), както и за българските рицари и рицарки тамплиери, по чийто брой се оказа че сме на трето място в света и то не на глава от населението, а в абсолютни стойности.

Много може да се говори за комичната страна на всички тези „духовни“ напъни, но днес не тази е нашата цел. Това, че има полуграмотни хора, които се изживяват като интелектуален елит на нацията, не е нещо ново, даже не е и толкова забавно. Но, виж, дали българите са славяни и защо е толкова важно да знаем отговора на този въпрос – това е нещо друго.

Всяко нещо, което се вземе на въоръжения в някаква идеология, в някаква доктрина, се изражда. Така славянството на българите през последния век беше подлагано на идеологически натиск от няколко страни, докато не се превърна в болезнен лайтмотив. Когато бяхме съюзници на Райха, а за нацистите славяните бяха untermenschen, макар че генетично са почти братя на германците с общи корени в балтославянската общност, тогава пропагандата полагаше неимоверни усилия да накара българите да се чувстват хуни.

После, някъде през 70-те и 80-те години, когато социалистическият блок започна да предусеща своето разпадане, славянството отново стана неудобно за тоталитарните режими. Причината беше, че руската пропаганда още 19 век, а може би и от по-рано, беше взела славянството на въоръжение и набиваше в главите на народите, че Русия е държава-ядро на всички славяни. Затова, когато тоталитарните режими в държавите от блока изпитаха нужда да се еманципират от Съветския съюз, едно от първите неща, които българският режим подложи на ревизия беше славянската принадлежност на българите. И понеже хунската теория вече намирисваше на осъден от историята фашизъм, на мода излязоха прабългарите и траките. Людмила Живкова създаде свой кръг от интелектуалци-окултисти, които пък, наред с всичко останало, родиха и екстравагантната наука „тракология“ и започнаха да навиват Българина (оня косматия, дето си го знаете), че е трак. Само и само да не е славянин. И всичко това единствено за да се разграничим от руснаците на фона на всички лозунги за българо-съветската дружба, която ни е нужна „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“.

В годините на демокрацията, когато след 1989 сменихме идеологията на социализма с идеологията на либерализма, славянството пак се оказа неудобно, защото някак си успя да се впише в хибридната надпревара между великите сили за влияние върху душите на българите. Нещо повече: славянството започна да се възприема като ключов аргумент на русофилите за оправдаване на тяхната русофилия, поради което „антиславизмът“ (позволете временно да изковем този термин) пък стана знаме на другата страна. Войната между Русия и Украйна доведе ситуацията със славянството у нас до истерия. Така се стигна до мотива за СЛАВНОбългарската история на св. Паисий. Дали някой наистина е фалшифицирал заглавието на историята? Първо, дори да го е фалшифицирал, е трябвало да го стори още в началото, още с първите преписи през втората половина на 18 век, когато, поне според мен, проблемът дали българите са славяни не е стоял на дневен ред. И второ, ако е имало фалшификация, то тя трябва да е обхванала не само заглавието, но и текста на произведението, защото в него линията за славянската принадлежност на българите преминава от началото до края. В „Предисловие към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“ св. Паисий пише така:

От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история“.

При такъв текст сами виждате, че няма никакво значение какво е заглавието. А и св. Паисий едва ли е подозирал, че ще бръкне в такава бъдеща люта рана. Св. Паисий е преди всичко светогорец, а после българин – ще видите, че той говори на българите във второ лице: не „ние, българите“, а „вие, българите“. Той очевидно владее не само новогръцки език, но също така и византийски гръцки и средновековен (вулгарен) латински. Той е твърде далеч от шовинистичните страсти, които ще забушуват чак след век. Неговата История не е хроника, не е  национален манифест, а изследване на българската святост като източник на легитимност и идентичност.

На същата страница малко по-надолу св. Паисий казва: „…българино, знай своя род и език…“. Някакъв човек беше написал нещо от рода на: „българите не са славяни, азбуката ни е българска, а не славянска“. А какъв е езикът ни? Германски, романски, угрофински? Какъв? Кое определя дали дадени хора са едни или други? Някои ще кажат: гените. Възможно е. Възможно е, ако някой ме изследва, да се окаже, че съм викинг, захвърлен през 9 век по тези земи. Но това какво значение има, като аз не се чувствам и не съм нито норвежец, нито исландец, нито норман, нито варяга?

Мисля си, че не гените определят и класифицират народите, а единствено езиците. Езикът е инструментът, с който човек мисли. Човек винаги мисли на някакъв език, обикновено на майчиния си, и това го определя. Освен това всеки език създава литература и култура, в която живеят мислещите на него хора. И това ги определя. Негрите в Съединените щати не са африканци, а американци заради езика и културата.

Лингвистиката е точна наука. Тя определя българския език като славянски и от тази гледна точка славяни са всички, които мислят на този език и плуват в създадената на него литература и култура. Нищо че генетично може да са хуни, траки, викинги или не знам си какви още. Това е положението, такива са реалностите.

Знам. Знам, че руснаците прекаляват с идеологията и с панславизма си. Но това си е тяхна работа. Те прекаляват и с инструментализирането на православието за политически цели, но от това не следва, че ние ще се откажем да бъдем православни. Дали на украинците им е хрумвало да кажат, че не са славяни? Дали е хрумвало и на поляците, когато са ги поделяли помежду си Германия и Русия? От друга страна едно изследване, което ми се мярна пред очите, сочеше, че най-силен славянски ген на балканите имат хърватите, румънците и българите. Това обаче кара ли румънците да се чувстват славяни? Не, защото езикът им не е славянски, а романски. Тоест, ако трябва да перифразираме, chercher la langue, търси езика!

Затова: „българино, знай своя род и език“! Ти си това, което мислиш, езика на който мислиш, на който създаваш и консумираш култура. Не позволявай да те заличат идеологиите и политическите конюнктури. Не се поддавай като глупак на медийни инерции! Вероятно така би казал днес св. Паисий и би допълнил: Прочее мыслѭ Картагенъ раздрушены подобати бѫдетъ.

За в. „Труд“.

Може да харесате и: