26.10 (Димитровден) 2024 / 06:45
Отворих очи и усетих, че ми се пикае предизборно. Вероятно това е била и причината да се събудя в такива безбожни зори. В клозета мислите ми винаги се проясняват, настройвам се творчески и ако досега не съм го споделил – ето, признавам: в клозета са се родили минимум две трети от всичките ми идеи. Тъй че и днес мислите ми се проясниха и внезапно си дадох сметка, че е ден за размисъл. Олюлях се. Днес е един от онези дни, в които се очаква целокупната нация да размишлява като един. Мразя да размишлявам като един.
26.10.2024 / 07:30
И какво толкова има да се размишлява, казах си, като по този начин турих началото на размишленията. От една страна днес е Димитровден, но от друга утре са поредните избори. За властта ли да мисля или за св. Димитър. Не искам да мисля за властта. Потъвам в креслото с чаша кафе в ръка и започвам да размишлявам за св. Димитър, родом от Солун. Той е един от небесните покровители на България, защото когато Асен и Петър взимат властта и обявяват за открито Второто българско царство, една от иконите му по чудодеен начин изчезва от Солун и се материализира в Търнов.
Св. Димитър е от много богато и вероятно не гръцко семейство, приказно богат е и самият той. Баща му е градоначалник на Солун (не кмет, по-скоро нещо като областен управител, назначаван директно от императора). След смъртта му Максимиан Херкулий (съимператор в тетрархията заедно с другия август Диоклециан и цезарите Галерий Говедаря и Констанций Хлор – бащата на Константин Велики.
Ама чакайте сега! Нали нямаше да размишляваме за власт, а само за Димитровден, пък виж какво стана – градоначалници, тетрарси, августи, цезари… Все власт и пак власт!
26.10.2024 / 08:45
Размишлявам. По времето на св. Димитър е имало 4 партии, първообраз на днешната многопартийна система – червени, сини, зелени и бели. Но скоро се свеждат до две, като червените се вливат в консервативната пария на сините, а белите се вливат в зелените. Именно цирковите партии вдигат въстанието Ника и Юстиниан за малко не побягва, обаче се намесва военачалникът му Велизарий и брутално смазва въстанието. Оттогава на практика няма партии, както става и у нас след преврата на 19 май 1934.
РЕЗУЛТАТ ОТ РАЗМИСЪЛА: властта си е власт – природно явление, което не зависи единствено от нашата воля, а политическите партии, които са деца на демокрацията, лесно се превръщат в нейни убийци.
26.10.2024 / 11:50
Пак размишлявам. Каква е логиката на демокрацията? Всеки гражданин участва във властта изпращайки там свои избраници чрез гласуване на избори. Които успеят да влязат в парламента, те са представителния корпус на народа и трябва да участват по един или друг начин, в по-голяма или по-малка степен във властта. Вишегласие. Мило дневниче, сигурно ми има нещо, но винаги съм намирал взимането на решения с вишегласие за опасна глупост. Просто защото умните и талантливите неминуемо са малцинство, навсякъде и винаги. А ето че стана и време за обяд.
26.10.2024 / 14:34
Краката и дългът към редовното хранене ме отведоха в новия гръцки ресторант. Добър. Главната готвачка е една гръцка майчица от Халкидики. Сигурно можете да си представите до какво води гръцка мусакичка с картофки, патладжан и тиквички, няколко грамадни скариди саганаки и всичко това безсрамно полято с цяла бутилка Йеровасилио Малагузя 2020 – води до генерално омекване и безсилно предаване в обятията на сладка дрямка. Преди да склопя очи и да се втурна в селенията на Морфея, си обещах, че първата ми работа, когато се събудя, ще бъде да размишлявам за българските партии и за коя от тях ще гласувам на следващия ден.
26.10.2024 / 15:00
Ето, изпълнявам си обещанието, а денят за размисъл върви-и-и… И след като поразмишлявах известно време за българските партии и техните достойнства, се отчаях малко, но затова пък ми хрумна блестяща идея – една процедура, чрез която хем ще изпълниш гражданския си дълг, хем няма да изпитваш угризения и срам, ако избраната от теб партия след изборите се вкисне, забрави предизборните си обещания и прецака като цяло държавата. Сега пък някой звъни на вратата!
26.10.2024 / 15:45
Някаква призовкарка. Топлофикация пак ме съди. А аз размишлявам в деня за размисъл. Защо хората гласуват за този или онзи, на какъв принцип ги избират. Според мен групите мотиви са три:
- За идеология. Избираш тази партия, която е най-близо до твоята философия и твоя мироглед. Например, ако съм религиозен, ще гласувам за онези, които имат страх Божий и подкрепят Църквата. Ако съм националист – за патриотична партия. Ако съм глобалист – за такава.
- За далавера. Искам да спечели този, при когото ще получавам най-много обществени поръчки, или пък при когото ще бъда назначен на добра позиция, или пък ще ме турят на тиха и уютна синекура (от латински – без грижа) и изобщо ще гласувам за този, при когото вярвам, че ще поддържам добър социален статус.
- По симпатия. Случвало се е да имаш приятел политик, който се е устремил към парламента. Може да лидер на смехотворна формация с 1-2% подкрепа, но пак гласуваш за него, защото ти е роднина или приятел.
За съжаление обаче действителността е друга и не винаги се осъществява в този изчистен вид. Пък и да се осъществяваше, тези, на които си разчитал за едно или друго след като дойдат на власт, през първите дни са много заети за теб, а после даже престават да си вдигат телефона, когато ги търсиш. Затова казвам, че от определена гледна точка всички партии са еднакви. А сега с ваше позволение ще отида до тоалетната, но обещавам, че и там ще размишлявам интензивно.
26.10.2024 / 16:10
Голямата нужда носи и голямо облекчение. Та, казвах, че българските политически партии на практика са еднакви. За да си позволиш да правиш подобни изказвания като мен, трябва да умееш да се извисяваш и да поставяш гледната точка чак горе в небесата. Вижте ги нашите партии! От ниско са различни, всяка е избрала някакъв нюанс в програма си, който да я отличава от другите. Но от определена височина всички са еднакви – всички искат да са на трапезата, около държавната хазна, пък там идеологии, политики, приоритети, личностни качества – всичко това е реквизит, правдоподобен и убедителен, единствено ако го гледаш на сцената или по телевизията, иначе е пълна бутафория. Как тогава да избера, мило дневниче? Ето точно тук стигаме до моето изобретение. То се изразява в най-обикновено теглене на жребий. Написвате на листчета имената на всички партии, слагате ги в шапка и после изтегляте една. Това ще бъде партията, при която утре ще иде вашият глас, а пък ако един ден се провали, виновна ще е Съдбата, а не вие.
Слагам листчетата в шапката, мило дневниче, и изтеглям едно…
– О, не! Само тези не! Те са левичари и ще ни удавят в дългове. Ще тегля пак…
– Ай стига, де! Тези са толкова големи популисти, че вече са се превърнали в истински лъжци. Пак ще тегля…
– Пфу! Тия ще влязат ли изобщо! Това не е партия, а клуб на самотните сърца, на всички, които всяка надежда тук са оставили, призрачни съдебни регистрации без членска маса. Не, не мога да гласувам за такова нещо, каквото и да сочи тъпият жребий!
Изхвърлям гневен през прозореца шапката с имената на партиите. Отдолу, през три етажа, се чува сочна псувня откъм улицата. Отивам да си налея едно уиски.
26.10.2024 / 18:00
Сипвам си още едно и продължавам да разсъждавам. Какво очакваме ние от властта? Със сигурност не това, което очаква тя от нас. Тя очаква да си плащаме редовно данъците и да сведем до минимум всички свои изисквания към живота. От своя страна ние очакваме от властта да раздава справедливост, да защитава границите на държавата, и да ни води към още по-голямо благополучие. Е, понякога очакваме и адекватна намеса на държавата в образованието и културата, но лично аз смятам да се откажа, защото съм сигурен, че няма да дочакам нищо такова, а само ще се измъчвам с напразни надежди.
Утре ще направя така: ще отида в кварталното училище, ще хвана някое дете или хрисима бабичка да ми кажат едно число от 1 до 28. Каквото ми кажат, това и ще задраскам, пък после да търсят детето и хрисимата бабичка.
А понеже от известно време всякакви досадници ни преследват с увещание да гласуваме на всяка цена, пък дори и да няма за кого, за да им направя напук, изобщо няма да гласувам. Майната им и на идеологиите, и на политиките, и на сляпата съдба. Един комшия по вила ми се обади да каже, че след дъждовете са излезли приказни гъби. Та така. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За в. “Труд”.