Искам да ви покажа един документ. Една покана за празничния гала-концерт по случай приемането ни в ЕС, състоял се в Зала 1 на първи януари. Заличил съм имената на получателя, за да не си направи някой извода, че това съм аз, но другите реквизити...
Автор: Иван Стамболов
Ободряващо е да пръднеш след кисело зеле, а и носи известно облекчение. Но даром ли идва това благо? Не е ли редно да се чувстваме задължени някому за това празнично удоволствие?
Както би казал героят на Георги Русев от „Вилна зона”, аз например може да не съм прав, обаче рекламите на Спрайт не ги одобрявам. Особено онази, която върви в момента – за чуждото нещастие, което ни развеселява. Що за нещастие е да си избиеш...
Не е нужно да си рекламист, за да доловиш красотата на думата „дуплика”. Това е нещо, което бързо се връща, за да хване репликата в надупено положение и да каже колко много я уважава. Известно объркване внася думата „триплика”, защото отваря кутията на Пандора...
Разтревожен съм не на шега, защото от известно време се чувствам необратимо обсебен от клозетната тема – Пръдльо, Смръдльо и детенцето, което на прощъпулника си избира тоалетната хартия като своя бъдеща професионална реализация, са само върхът на айсберга. Ето защо реших да положа усилия...
Аз съм емоционален човек и лесно се поддавам на внушения. Например, ако по телевизора дадена женица започне да си разкопчава сутиена, пулсът ми се ускорява. Ускорява се и когато на екрана лъсне 50%. Особено, когато става дума за отстъпка. Тогава душата ми започва да мечтае....
Парк. Розходки, пощипвания и прочие. Идат главните герои – хора на средна възраст, от средната класа и средна хубост. Не, не са семейство. Тук има нещо по-дълбоко. Невинен флирт? Закачка на служебното място, а защо не и сексуален тормоз? Дълбока изневяра? Драма? Дори да...
– Ау-у-у, че мирише! – казва виетнамче, седнало на клозет. Малко е. Краченцата му риткат във въздуха, защото клозетът е висок и чутовен за крехката му възраст. Влиза мама, пръска с ароматизатор и „люлякът ми замириса”. Виетнамчето вече не иска нищо друго от живота,...
Какво се прави в деня за размисъл преди избори? Обикновено не се размишлява. Затова и аз не знам защо този ден е наречен така. Не знам защо и „стаята на девойката” се нарича така. Воден от любопитство и инстинкт за справедливост, на тези избори...
Дали рекламата беше на Простамол или на Простенал, за това аз не мога да бъда сигурен. За мен Простамол и Простенал са нещо като Мане и Моне – загадъчни, далечни и измамно преливащи един в друг с цел пълното и окончателно объркване на заетия...