Професионално ориентиране

Като студент опитах да пиша за вестниците, но не ми хареса. Опитах се да пиша за литературните списания и ми хареса. Реших да ставам писател (добре, че не станах!) и се отдадох на графомания. Странното беше, че почти всичко, което напишех, се публикуваше и то в централния печат. А най-хубавото от цялата история беше това, че студентите-писатели ходеха на писателски бригади в Несебър.

После се пренасочих към електронните медии и написах купища сценарии за радиото и телевизията, които впрочем ми се заплатиха щедро. Пишех сценарии и за детски предавания. В някои от тези сценарии действието се развиваше в черния дроб на главния герой, като действащи лица бяха Абстинентният Синдром и ензимите Алкохолдехидрогеназа и Алдехиддехидрогеназа. Хайде някой да каже, че няма свобода на словото!

По същото време започнах да продуцирам и разни комерсиални формати в Дарик, които ме сблъскаха за първи път с рекламата или по-скоро с необходимостта от парите, които някой евентуално би платил за нея. След известни разногласия със собственика на Дарик Радосвет Радев се оттеглих оттам и се опитах да стана съдружник с покойния вече собственик на актуалната тогава рекламна агенция “Българска корона” Георги Малинов. Условията не ми харесаха и това обстоятелство сложи началото на самостоятелната ми кариера в шумния, агресивен и досаден свят на рекламата.

Въпреки цялата наивност, с която бяха пропити следващите години, и колосалните грешки, които се направиха през тях, въпреки грозните раздели със съдружници и разорението, което ги следваше, успях да създам малка структура, която работи с огромни клиенти. Знам, разбира се, че в един момент сигурно ще се окажа с огромна структура, която работи с нищожни клиенти и тогава майтапът ще е пълен.