Аз също си шия ризите по поръчка, но никога не ми е хрумвало да карам да пишат по тях разни неща с бродерия. Нито „И.С.”, нито „Sulla”, нито „Само „Левски”!” със сложната му система от главни букви, удивителни и кавички. На Цветан Цветанов обаче му е хрумнало, което ме принуждава, позеленял от завист, да го призная за по-голям гъзар от мен. Същевременно обаче ме кара и да се замисля за ролята и функцията на надписването на личните дрехи. Както показа в. „Капитал”, на видно място на ризата си, точно над бутонела , министър Цветанов е заръчал да се избродират със строг (но справедлив) шрифт инициалите му на латиница – TzvTzv. Същият вестник съвсем правилно отбелязва, че надписването на долните дрехи, каквито са по принцип мъжките ризи, има само една задача – да не се изгубят те в общото пране. Така че първият извод, който можем да си направим, виждайки надписаната Цветанова риза, е, че в ГЕРБ се грижат за кирливите си ризи на централно ниво. (още…)
Archive for the ‘в. „Пари“’ Category
Записки по маншетите*
петък, февруари 25th, 2011Строй се, преброй се!
петък, февруари 18th, 2011
В края на месеца преброяването ще свърши. След това знанията ни за нас самите вече няма да са същите. Ще знаем например колко глави на семейства имаме на глава от населението, както и каква е типичната дограма на българина в началото на ХХІ век. Ще знаем кой в коя фирма работи, макар че тази информация догодина по това време най-вероятно няма да е актуална. Както впрочем и информацията за семейното положение и броя деца. Малко по-дълго време ще можем да ползваме информацията за сградния фонд и особено частта й за наличието или отсъствието на клозет. (още…)
Слушайте внимателно, защото съм професор!
петък, февруари 11th, 2011
Знам, че сигурно вече изглеждам така, сякаш съм обсебен от мисълта за Бойко Борисов и че едва ли не той е единствената ми тема, но аз съм медиен човек и не мога да подмина потресаващото присъствие на министър-председателя в диспансера на Юлиан Вучков. Не знам кой съветва премиера за медийните му изяви, но ако аз бях на мястото на този съветник, щях да се окова с белезници за глезените на Бойко Борисов и щях като каторжен топуз да се влача след него, само и само да му попреча да приеме поканата за това „интервю”. Все си мисля, че е било покана, а не инициатива от страна на пресцентъра на МС, защото ако е второто, този пресцентър трябва да бъде пребит с камъни. Да гледам тази медийна изява за мен като професионалист беше все едно хирург да гледа как гъдулар с глаукома оперира мозъчна аневризма на дете. (още…)
Бутилирана или чешмяна?
вторник, февруари 8th, 2011
От известно време ми се налага да се занимавам професионално с води. Затова, като съвестен човек, се зарових в текстовете, за да се ограмотя и, както се казва, да не се излагам пред чужденците – имам този дефект: при мен всичко минава през четене; дори и най-големите щуротии, които съм написал, са били съпроводени поне от по няколко библиотечни справки. Друг е въпросът какви изводи пораждат тези справки в моя ум и има ли някаква полза от тях. Каква полза за едно първобитно племе да живее върху златна жила, ако не познава минното дело и металургията! Но сега говорим за водата. (още…)
Ех, PR ти рóден наш!
петък, февруари 4th, 2011
Онзи ден една новина в централните емисии предизвика у мен озадачено повдигане на вежди. Министрите и депутатите от ГЕРБ получават като подаръци „модерни електронни устройства с много памет, с които ще могат да сърфират в интернет, да гледат филми и да играят игри”. По този или приблизително по този начин журналистите описаха въпросните подаръци, очевидно сковани от хроничната си паника сакън да не споменат името на някоя търговска марка и по този начин да й изстрелят продажбите до небето. Всъщност, както се видя във видеоматериала, става въпрос за iPad – наскоро появил се причудлив хибрид между устройство за четене на електронни книги, лаптоп и мобилен телефон. (още…)
Знаят ли в София как се гледа тютюн?
петък, януари 28th, 2011
„Знае ли Дянков как се гледа тютюн?! Знае ли Борисов как се гледа тютюн?! Знаят ли в София как се гледа тютюн – 3 лева килото, а на летището едно кафе е 3,60!!!”. Тези въпроси ревяха в централните телевизионни емисии гневни тютюнопроизводители, макар че и те приличаха повече на партийни активисти, отколкото на отрудени полски работници. Начело на „спонтанния” протест стояха депутати и функционери от ДПС, които дебело подчертаха, че протестът е „абсолютно спонтанен”, а те само са го оглавили. Еднакви плакати, отпечатани на широкоформатна дигитална машина с един и същ компютърен шрифт – спонтанни работи… (още…)
Не питате когото трябва, г-н премиер
петък, януари 21st, 2011
Министър-председателят вчера поиска вот на доверие от депутатите си и го получи. Министър-председателят вчера попита сам себе си дали си вярва и сам си отговори: „Вярвам си”. Това „Вярвам си” обещава да се превърне в крилата фраза, която ще засенчи историческото „Вервайте ми” и затова може би по-подходящото заглавие за текста, който четете, би било „Вярвате ли си, г-н премиер?”, а не „Не питате когото трябва…” и прочие. Но аз, като изкушен от текстовете и техните заглавия литератор, отговорно си давам сметка за насмешливо-негативното звучене на израза „вярваш ли си” и няма да озаглавя написаното по този начин, най-малкото за да не ме изкарат окончателно враг на Бойко Борисов, какъвто аз, Бог ми е свидетел, изобщо не съм. Аз съм само един блуждаещ и невпрегнат в полза на обществото ум. (още…)
Урок по задаване на правилни въпроси
петък, януари 14th, 2011
Как ще постъпите, ако един кротък следобед, тъй както потраквате с леда в уискито на работното си място, някой ви се обади по телефона и каже, че къщата ви гори? Вероятно ще скочите да видите дали това е истина и ако е истина, незабавно ще организирате гасене на пожара. Странно защо обаче в публичното пространство от вас се очаква съвсем друга логика на поведение. (още…)
Истината – въпрос на гледна точка
петък, януари 7th, 2011
Една телевизия – не й споменавам името, а казвам „една телевизия”, защото самата тя обича да поднася новините си по подобен начин: „неизвестни лица извършиха обир в магазин от голяма търговска верига (още по-добре би било: „случи се събитие на определено място в известен български град”) – та, една телевизия преди празниците пусна самодоволен и самовъзхваляващ клип на собствените си новини. Редуват се лица на новинари и звучат силни думи. Когато стигнем до поантата, тя звучи затрогващо, но навежда и на размисъл: „Истината е въпрос на гледна точка”. (още…)
Бранд като една човешка длан
сряда, декември 22nd, 2010
В понеделник Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, накратко МИЕТ (на мен „миет” ми звучи като име на турски еротичен танц, но кой ли пък се интересува как ми звучат абревиатурите на министерствата!), изнесе пресконференция, от която стана ясно, че след година България вече няма да е същата, защото ще си има ново туристическо лого за почти 3 милиона лева. Пълното заглавие на проекта според официалния сайт на министерството е „Разработване на стратегия за бранд „България“ и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт„. Как само звучи, а?… (още…)
