Archive for the ‘в. „Труд“’ Category

Българските ученици в пълната с призраци самота на изолацията

събота, декември 4th, 2021

През изтеклата седмица ситуацията бе обобщена от едно емоционално заглавие на „Свободна Европа“: „Вече е нетърпимо“. Защо децата все още не ходят на училище?“. Нататък текстът ни среща с изнурена майка, чието дете вече трета година учи вкъщи, при положение че на кино, на кръчма и даже в мола – тази обетована стоманена пещера, ако трябва да вземем щипка от терминологията на Айзък Азимов – няма проблем да иде. Защо децата ходят на мол, а не ходят на училище? Ето този въпрос – украшение за всеки здрав разум – проби през гъстите вълма на медийната логорея и увисна, сияещ като неонова реклама посред инфектираните небеса. (още…)

Македонският автобус като алегория

събота, ноември 27th, 2021

Знаете какво е алегория – когато с помощта на нещо изобразимо изобразяваш нещо неизобразимо. Прилича на символа, но не е същото, защото изискването между изобразимото и неизобразимото да има смислова връзка не е толкова императивно. Всяко нещо може да се използва като алегория. (още…)

България между университета и казармата

събота, ноември 20th, 2021

Усещам челото си набъбнало – втора поредна събота за размисъл! Ако две поредни съботи се кача на Витоша – нещо, което съм правил не повече от пет пъти в своя дълъг и не особено смислен живот (три от които по задължение от училище, веднъж сваляйки някакво гадже и веднъж, за да покажа на кучето си Златните мостове), – ако се кача два пъти на Витоша, сигурно ще ми излязат мазоли на краката. Къде ще ми излязат мазоли след два дни за размисъл – това ме е страх да гадая. И все пак се хвърлям в тази авантюра. (още…)

Астероиди и ерекция

събота, ноември 13th, 2021

До оцелелите земляни. Т У К.

Пиша тези редове в петък, 12 ноември 2021 година в библиотеката си. Навън е нощ. Вътре също. Звездното небе (навън) не намеква за нищо тревожно, но аз знам, че жребият е хвърлен и лети към нас. Той има неправилна форма и е голям колкото три футболни игрища или колкото Айфеловата кула, която, оказва се, е голяма колкото три футболни игрища. Астероид. (още…)

Йоло Денев и синдромът на хроничния протест

събота, ноември 6th, 2021

В сряда „по силата на споразумение, одобрено от Централната избирателна комисия и подписано между политическите формации, инициативните комитети и БНТ“ в студиото на Националната телевизия за безплатно интервю беше дошъл легендарният Йоло Денев. Наистина не разбирам каква е ползата от тези предизборни изяви. Хората отдавна са решили за кого да гласуват. Може би участниците в тези телевизионни формати се стараят да не постъпват като Кока-Кола, която веднъж решила (ако не ме лъже паметта, някъде през 50-те или 60-те години), че вече няма нужда от реклама. Спряла да рекламира и продажбите се сринали, въпреки отсъствието на реална конкуренция. Хората жадуват да бъдат кандърдисвани. (още…)

Случаят „Кирил Петков“ между върховенството на закона и върховенството на правдата

събота, октомври 30th, 2021

Видяхте ли сега колко струва върховенството на закона? През тази седмица станахме свидетели на истинска човешка драма. Какво говоря! Станахме свидетели на възел от човешки драми около това пусто канадско гражданство на Кирил Петков. Конституционният съд се произнесе, че указът на Президента в частта му за назначаването на Кирил Петков като министър на икономиката е противоконституционен, следователно всички актове на Петков като министър могат да се подложат под съмнение, без, разбира се, да се унищожат автоматично, което би било крайно глупаво. Това няма да му попречи да се кандидатира за депутат от ПППП, но ще опетни имиджа му, показвайки го като човек, който смело издава документи с невярно съдържание, за което май се носеше някаква наказателна отговорност, но не това е важното. Човекът ще си стане депутат и ще се сдобие с имунитет, преди машината по дирене на наказателни отговорности да се е задвижила, скърцайки с ръждивия си механизъм. А пък Румен Радев надали ще подаде оставка за нарушаване на конституцията часове преди изборите. Следователно светът няма да стане по-невинен и цялата тази шумотевица няма да донесе нищо друго, освен допълнително омерзение. (още…)

Основи на политическото омерзение

събота, октомври 23rd, 2021

Вицът, за който се сещам в момента, е от времето на Тодор Живков, но би могъл да е актуален и днес. Да се опитаме да го осъвременим:

Седят двама мърморковци в някакво кафене, гледат през витрината и мърморят:

– Пак са вдигнали цените на тока и парното.

– От утре затварят дискотеките, училищата и моловете.

– Щели да приемат някаква нова конвенция.

– В новия филм за тримата мускетари единият щял да е негър, само не разбрах кой.

– Оня заседнал кораб съвсем бил потънал…

В това време запръскал дъждец и поръсил със ситни капчици стъклото на витрината.

– Ето! ­– казал единият мърморко. – Сега и дъжд заваля!

– Абе, остави ги да правят каквото искат! – махнал с ръка другият мърморко. (още…)

Във главата имаш àко (Чий е Ицо Хазарта?)

събота, октомври 16th, 2021

Преди години с мой приятел и жените наехме къща около Созопол. Всяка сутрин по хлад с приятеля ми отивахме да играем тенис в един занемарен клуб, а на връщане в колата, докато ни брулеше вятъра през отворените прозорци, си пускахме парчето, което бяхме обявили за официална песен на онова лято – „Във главата имаш àко / и за кинти духаш яко“. Ето това е за мен Ицо Хазарта, много го обичам. Той задоволява всички поетически потребности на взискателната ми душа. А сега ще става депутат от ПППП. (още…)

Светостта в постхристиянското мислене

събота, октомври 9th, 2021

 

„Честваме 110 години от рождението на Баба Ванга“

(в. „Марица“)

 

Не всички човеци придвижват човечеството, а сравнително малка част от тях. Тези, които го придвижват, са два вида – политици и пророци, императори и интелектуалци, като влиянието на първите е ефективно, а на вторите – пожелателно. Политиците властват, а пророците дават дефиниции. Бедите започват, когато политиците престанат да се вслушват в пророците. Тези мисли споделя Ортега-и-Гасет в една своя лекция в Германия през началото на 50-те години на ХХ век, когато очевидно вече е станало ясно, че Европа не отива на добре, защото „…фауната на европейските политици деградира постепенно, поколение след поколение …“ (било е ясно още през 1951, забележете!). Очевидно, когато политиците обърнат гръб на пророците, обръщат гръб и на дефинициите, изгубват способността си да наричат нещата с правилни имена и от това настъпва объркване. И колкото повече властниците се правят, че пророците не съществуват, толкова повече дефинициите се изкривяват, думите губят своя смисъл и изопачават значението си. Да вземем например понятието „святост“ (имаше някога такава песен на Мими Иванова – „Майчице свята“). Какво значи нещо да е свято, какво значи някой да е светец? И какво е светостта днес в общата представа на просветения европеец? (още…)

Греховете на българите

събота, октомври 2nd, 2021

Греховете на народите са тема, която сме засягали няколко пъти, но никога не сме я поставяли в центъра на изображението. А може би е трябвало, защото греховете на народите коват тяхната съдба. Много народи и особено балканските са свикнали да живеят (и да се успокояват) със заблудата, че светът е враждебен към тях, великите сили искат да ги затрият, историческият им жребий е отвратителен, докато самите те са симпатични, морални, талантливи и гениални. Затова тези народи са мизерни (продължават да се успокояват те), незаслужено мизерни, не защото самите те не стават за нещо повече, а защото светът се е наговорил против тях. (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 185 other followers: