Archive for the ‘в. „Труд“’ Category

Спомени за политически проекти

събота, ноември 26th, 2022

Най-сетне! Най-сетне левицата се консолидира. Това се случва под мъдрия политически поглед на Георги Седефчов Първанов, третият български президент от 2002 до 2012 година. Медиите представят събитието така: „Първанов свири сбор за ново ляво обединение, а вътрешната опозиция застава зад него“. Представям си го нещо като Иван Костов, когато извади ДСБ от СДС, така че и от двете нищо не остана. Но какво пък – и партиите, подобно на живите клетки, пъпкуват и се делят.

Зад Първанов застават знакови лица. Това Емилия Масларова, това Татяна Дончева, Коцето Паскалев, Мая Манолова, Георги Пирински , Светлана Шаренкова (тя не би ли изглеждала пò на място при Костя Копейкин®?) и младата кръв Калоян Паргов. В цялата тази парадигма на новия политически проект не ви ли се губи Димитър Благоев? (още…)

Ах, тази драма как да се гласува!

събота, ноември 19th, 2022

Срамота! Срамота е цялата тази суетня, тези страсти, тези Радини вълнения около това как ще гласуваме – с машина, с хартия или и с двете заедно, по избор на клиента. Започвам да се опасявам, че нещо не разбирам. Толкова ли е важно? Толкова ли е по-важно от войната в Украйна, от инфлацията, от цените на енергията, от надвисналата опасност да се унищожат трите ни въглищни електроцентрали? По-важно ли е от пандемиите? По-важно ли е от метеорита, който лети към Земята (защото няма и не е имало момент в историята на астрономията, в който метеорит да не е летял към нас)? (още…)

За клякането върху монументи

събота, ноември 12th, 2022

Какво значи да си фен? Вие фенове ли сте на някого? Рут Колева се обърна към своите фенове по  повод онази фотосесия с паметника и рече:

Приемам критиките на моите фенове, на всеки, който се е почувствал засегнат, но не приемам политическите псевдопатриотични кампании, които са днешният паметник на безотговорното управление, на лицемерието, на разрухата, в която живеем“.

Тоест, ако критиката идва от някого, който не е фен, нито пък се чувства засегнат, а просто изказва мнение от гледна точка на представите си за красиво и прилично, тази критика не се приема. (още…)

Православната диващина в парадигмата на Теодор Ушев

събота, ноември 5th, 2022

Между другото, аз все още не знам с какво точно е известен Теодор Ушев, макар името да не ми е непознато, и много ме е срам. Но аз съм си такъв  – ленив в усвояването на прогресивните новости. Нека ми простят. Сигурен съм, че Теодор Ушев е много добър в своята област, особено защото знам колко много му се радват културните деятели в Столична община. Може да е даже гениален в тази област, проблемът просто е, че аз не знам коя е тя, защото вероятно не ме интересува, както не ме интересува модата и затова ужасявам всички, че не съм чувал имената на световните дизайнери. Ужасявам ги и с абсолютното си невежество в областта на спорта, иначе преизпълнен с ярки звезди. Същото е и с киното. Всичко това, разбира се, не ме извинява. Всичко това ме прави най-обикновен дивак. (още…)

Безбожието като политически проблем

събота, октомври 29th, 2022

И друг път е ставало дума, че понякога предварително пускам темите на текстовете си под формата на мъдри сентенции във фейсбук и гледам какво ще кажат хората. През седмицата пуснах две. Първата беше цитат от средновековния  (ренесансов?) германски монах Тома Кемпийски (1380-1471), комуто се приписва окончателния вид на книгата „За подражанието на Христа“ (De imitatione Christi). За нея се подозира, че е започната още от св. Василий Велики и в момента се води най-издаваната книга след Библията. Представлява нещо като „Лествица“ на Иоан Синаит (разбира се доста по-непретенциозна) – систематично ръководство по нравствено усъвършенстване за монаси. Та, мъдростта, която пуснах, беше следната:

„Всеки човек по природа желае познанието, но каква полза от наука без страх Божи?“. (още…)

Защо някой иска да плащаме скъп ток

събота, октомври 22nd, 2022

Помните ли защо падна Бойко Борисов първия път? Заради сметките за електричество. Сега се задава нещо десетки пъти по-зловещо, обаче ние сме прекалено заети да споделяме снимки на улично куче на червения килим пред парламента и да остроумничим на гърба на депутатите, за да му обърнем внимание. (още…)

Формите на съвестта

неделя, октомври 16th, 2022

Понякога правя така ­– пускам предварително съботните си теми в мрежата, за да видя реакциите. Често ги обличам в леко предизвикателна форма и това работи. Така и миналия четвъртък написах: „Моята съвест или е мъртва, или е чиста“. Всъщност не казах нищо повече от това (а то не е вярно, но за жалост мнозина трудно виждат разликата между фикцията и реалността), че не усещам съвестта си, тя не ме мъчи, тъй че трябва или да е мъртва, или да е чиста. Твърде самоиронично, както виждате. Дори не става дума за моята съвест, защото тя е последното, което ще тръгна да обсъждам в интернет, а за съвестта на епическия повествовател. Но хайде да не усложняваме картината, че накрая ще ни се обидят. (още…)

Христос – овчарчето от Правешко

събота, октомври 8th, 2022

По случай деня на София, който е на 17 септември поради едно друго невежество, за което няма да говорим сега, в езерото на Южния парк се появило поредното изделие на новаторското изкуство, щедро насърчавано от Столична община – скулптурна композиция, състояща се от 6 фигури (защо 6?) – Христос и пет овци. Вече съм уморен от подобни явления в градската среда и вероятно единствената ми реакция щеше да остане това, че на стената на бившия заместник-кмет по културата Тодор Чобанов нарекох творбата „богохулство“, но Георги Милков ме потърси да коментирам събитието в предаването „Религията днес“ и върна мисълта ми върху него. (още…)

Изборите – фрагрантният цъфтеж на демокрацията

събота, октомври 1st, 2022

Изборите са кулминацията на демокрацията (народовластието). Имам в кабинета си едно растение, което вече е станало по-високо от мен. Нарича се dracaena fragrans – в буквален превод „уханна драконица“. Малко прилича на кукуруз, но се води палма. Понякога цъфти и нощем ухае така, че ароматът му слиза на долния етаж на офиса, излиза на стълбището и ме посреща, когато идвам на работа. Цветът на тази драконица като цяло е грозен, прилича на някакъв струпей, но уханието е неземно. Цъфтежът е нейната кулминация, също както и изборите са кулминацията на демокрацията. Техният аромат ме посреща все по-често и аз притварям очи от наслада, нищо че съцветието прилича на струпей. (още…)

Трите вида ляво

събота, септември 24th, 2022

Наскоро се замислих за съдбата на лявото у нас. Можете ли да си представите! Аз да се замисля за съдбата на лявото! То е все едно да се загрижа за човешките права на изкуствения интелект в Уганда. Но нека не се изкарвам и толкова десен, защото не съм. Аз съм вярващ човек, а за вярващите хора има само един избор – добро или зло, Бог или сатаната. И те отдавна са го направили. Ляво/дясно, Изток/Запад, либерално/консервативно – всичко това, доколкото няма пряка връзка с избора между добро и зло (а то в повечето случаи има), не засяга истински вярващия човек. Така че да бъдат страстно леви или страстно десни остава на недотам вярващите, което изобщо не означава, че ляво и дясно не съществува, както му се ще на Христо Иванов, та белким отвсякъде да гласуват за него. Лявото и дясното съществуват и затова е добре да се познават. (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 196 other followers: