Помните ли фините прахови частици? През 2019 бяхме полудели заради тях, бяха ни подлудили. Тогава се появиха първите маскирани по улиците, заради убийствено мръсния въздух и фините прахови частици (повечето от които канцерогенни), а не заради ковида, който се стовари няколко месеца по-късно.
През 2019 медиите създаваха равномерен шум в медийното пространство. По студията плъзнаха дежурните зловещи „експерти“: (още…)
Какво е един огромен пилон, ако не изчистен символ на вертикалното? Всъщност, ако изстържем всички мимолетни условности, несръчни етикети на различните епохи и всички напластени злонамерени заблуди, ще видим, че отдолу, под ляво, дясно, либерално, консервативно, социалистическо, капиталистическо, божествено и сатанинско, всъщност голямата дилема на човечеството е една – хоризонтално или вертикално. Тези двете се пресичат като кръст, като триизмерен кръстопът (защото двуизмерният е само хоризонтален), отекват като две кръстосани сопи на горски разбойници. (още…)
По законите на демокрацията Президентът изпълнява волята на онези, които са го избрали, на онези, които са гласували за него. Всичко, което говори или върши, го върши от тяхно име. Така е при демокрацията. Обаче вчера, по повод срещата между Радев и Зеленски, оглушахме от крясъци: „Импийчмънт!“, „Срам ме е, че съм българин!“, „Позор!“, „Дъно!“, „Предател!“, „РуZки реZидент!“ и какво ли още не. Най-кресливи бяха хората, гласували за Радев поне веднъж, ако не и два пъти, коленичили под прозорците му и съвсем доскоро разпространявали из интернет мемета с надпис: „С Вас сме, г-н Президент!“. (още…)
Има ли произходът на даден човек значение? Веднага ще ви кажа: ту има, ту няма. Например, когато комунистите лишаваха някого от кариерно развитие, защото произхожда от „бивши хора“ и безпартийни – тогава има. Когато партизански внук се кандидатира за кмет – тогава няма. Ето какво прочетох в тази връзка: „…все още има мухлясъли мозъци, които ровят в костите на майките и бащите, за да очернят хора, от които само могат да се срамуват“. Признавам, че мисълта тук не е много стройна (защо хем ще ме е срам от някого, хем ще искам да го очерням допълнително!), но така е в оригинала, откъдето са и правописните грешки. Но идеята е ясна – когато има някъде нещо, което от определена гледна точка може да се окаже осъдително, то най-добре да се направим, че не съществува, че е НДП (нечий друг проблем по Дъглас Адамс) и поради тази причина е невидимо за нас. (още…)
Честна дума, ще спра да пиша! Или ще пиша само гурманска поезия. Вече ме е страх да коментирам темите от новините, защото стават все по-необясними. Ето, цялата минала седмица, все едно няма нищо по-важно, се занимаваме с вдигането на някакъв пилон на някаква ливада в Родопите. Защо този пилон беше (и продължава да бъде) толкова важен? В разгара на спора с оказа, че няма никакъв скандал, никаква интрига, че издигането му е напълно законно и съгласувано с всички безумни инстанции, с които трябва да се съгласува. На частна земя е, на която собственикът можеше да построи хотел или ресторант. На тази земя от десетина години се свиква събор и май досега никой не се е възпротивявал. И какво стана накрая? (още…)
Някои от тези неща вече ги казахме, още когато Мария Габриел обяви новия курс към отсичане главата на главния прокурор, но сега, когато Радев вече подписа указа за отстраняването на Гешев, ще ги повторим пак. Независимо дали ще реши да се възползва, Гешев разполага с един много комфортен актив, наречен „институционален рейтинг“. С този актив разполагаше и Меглена Кунева като бивш еврокомисар, и Мая Манолова като омбудсман. Стартът и на двете никак не беше лош, друг е въпросът как се развиха събитията по-нататък. (още…)
Преди известно време Кристиян Шкварек бил на някакъв концерт с жена си в Барселона. Между парчетата публиката била облъчвана от големи мултимедийни екрани с посланието „Никой не е нормален“ – Nobody is normal, нещо като Nobody is perfect от незабравимия филм „Някои го предпочитат горещо“. Между другото там тази крилата фраза прозвуча на финала, точно в момента, когато се оказа, че една жена не е жена, но другата страна нямаше нищо против. Разбира се, през 1959 този контекст далеч не е имал днешната си цивилизационна стойност. Тогава не е бил императивно послание, а просто комична ситуация, но какво да се прави – nobody is perfect. (още…)
Сега да не си помислите, че ще става дума за народното представителство, дето преди няколко дни в парламента се би, плювà и си троши очилата. Не. Те са най-добрата част от нацията, ние ще говорим само за по-добрата. На света няма нещо, което, ако успееш да го разделиш, едната му част да не се окаже по-добра от другата. И ябълка да разрежеш на две, и диня, и грахово зърно дори – все ще се намери с какво едната част да е по-добра от другата. (още…)
Вчера започнахме да говорим за целесъобразността. От гледна точка на целесъобразността едно и също действие може да е малоумно, може да е нагло, а може да бъде и гениално. Въпрос на целесъобразност. Но дали въпросното действие е целесъобразно или не, можем да преценим, единствено ако знаем коя е целта. Нещо като в „Стопаджията“ – когато най-сетне научим отговора, разбираме, че не знаем въпроса.
Казват, че правителствената ротация – тази най-нова обществено-политическа форма, която завъртя главите ни, – е целесъобразна. Че Бойко Борисов отново е успял да направи най-доброто за себе си. Хубаво, нека е така. У нас целта отдавна не е да управляваш по някакъв точно определен начин (ляв, десен, либерален, консервативен), а да управляваш по какъвто и да било начин. (още…)
Още докато течеше пресконференцията на Гешев в понеделник, го написах това – „Роди се нов политически проект“ – та да се знае, че като се разчуе, никак няма да съм изненадан. Дали Гешев ще прекрати мандата си, за да основе партия, дали ще го изкара със заби и нокти и ще действа след това, или пък ще успеят да го махнат преждевременно, с което ще му развържат ръцете – това са детайли, нюанси като в оня виц за Чапаев. Ако отстранят насилствено Гешев, възможно е (според Борислав Великов) той да се превърне в „прокурор на народа“, в мъченик на статуквото и в крайна сметка в антипод и антидот на всичко, което ни отвращава през последните години като подмяна на демокрацията и грубо меркантилно политиканстване. Толкова го сатанизираха, че прекалиха и може да се окаже, че през цялото време са го героизирали. (още…)
