Archive for the ‘За моите кръщелници’ Category

Когато небесата се отварят

четвъртък, януари 5th, 2023

Когато бях малък, не чаках така развълнувано Дядо Мраз да ми подари някоя забавна вещ, колкото да видя дали тази година в навечерието на моя рожден ден небесата ще се отворят, за да видя Бог и ангелите. Някой ми беше казал, че небесата се отварят за послушните деца или с други думи – небесата си се отварят така или иначе, но само послушните деца могат да ги видят. Това трябва да е продължило само няколко години, защото после започнах да отглеждам ум на възрастен. (още…)

Кратка история на Българската църква

събота, декември 10th, 2022

Миналата събота прегледахме съвсем набързо историята на вселенските събори и това на практика (пък и на теория) е догматичната история на Църквата – Едната свята, съборна и апостолска. Тази събота със същото темпо ще прегледаме историята на Българската църква, което, надявам се, ще бъде в услуга на всички, които с натрапчиво желание са тръгнали да я обсъждат, критикуват, оправят и спасяват. (още…)

Грехът и седемте вселенски събора

събота, декември 3rd, 2022

В деня на св. ап. Андрей Първозвани – ученикът на св. Иоан Предтеча, тръгнал пръв след Христос, – една либерална медия, прочута с това, че не плаща на авторите си, излезе със следното заглавие в раздел „Общество“: „Св. Андрей иска боб, леща или царевица на масата, за да изгони дългите нощи“.

Не знам защо ни се втълпява, че християнството е нещо простовато, занимавка за неграмотни бабички. Християнството е целеустремена доктрина, в чийто фокус е грехът. Християнството е нашата рецепта за борба срещу греха. (още…)

Седма неделя – Великден

петък, април 22nd, 2022

„Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“.
(Ос. 13:14; 1 Koр. 15:55)

Утре вечер – вечерта на Велика Събота, денят, в който възкръсналият Христос е в ада, за да сломи портите му – свършва и Великият пост. А днес „птичка не пее и гнездо не вие“. Тъмнина обхваща цялата земя от пладне почти до залез слънце. Някъде около 18:00 часа изтерзаният Богочовек ще се провикне: „Или! Или! Лама савахтани? (Боже, Боже, защо си ме оставил?)“. После ще му дадат оцет, а Той ще каже: „Свърши се!“. Което значи колкото „свърши се“, толкова и „извърши се“. Ще издъхне, храмовата завеса ще се раздере на две, скалите ще се разпукат, гробовете ще се разтворят и много светии ще възкръснат. (още…)

Шеста неделя на Великия пост – Цветница

събота, април 16th, 2022

Днес светът като че ли повече от всякога има нужда Господ да влезе в него, яхнал ослето Си. Макар че на хората всички времена са им се стрували последни. И те в крайна сметка са, защото времето на събития като Рождеството, Възкресението, Възнесението, Страшният съд от една страна, и от друга времето, в което живеем и се случва всичко останало, не са едни и същи времена. Нашето е обикновено време, а другото е колкото време, толкова и вечност – „иде час и дошъл е вече“, казва Господ (Иоан. 4:23) – хем ще дойде, хем вече е дошъл, хем винаги е бил и винаги ще бъде: това е времевото измерение на най-важните моменти в Божия план. А Възкресението е най-важното от най-важните. (още…)

Пета неделя на Великия пост – Мария Египетска

събота, април 9th, 2022

 

Той прощава всички твои беззакония,
изцелява всички твои недъзи
“.
(Пс. 102:3)

 

Трийсет години след Боговъплъщението, Иисус Христос излиза в света, за да проповядва Евангелието. По този повод Иоан Кръстител ще изрече паметните слова: „покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 3:2). Царството небесно е реалност от друг порядък и в нея се попада само чрез коренна промяна на собствената същност. Тази промяна наричаме „обръщане“ или „покаяние“ и тя е целта на земното съществуване на човек, но се постига отвъд неговите предели. Иначе другите „цели“ ­– като например това да се ваксинираш, за да не се разболееш, или да тръгнеш рано, за да стигнеш навреме, – само носят това име. Целите, които се постигат в рамките на този свят, показват само привидна промяна на качеството. Истинската промяна, истинското обръщане е покаянието, защото то разчупва рамките на сетивното. Един от най-ярките примери за коренна промяна, покаяние и обръщане е св. Мария Египетска, чиято памет честваме утре, в петата неделя на Великия пост. (още…)

Четвърта неделя на Великия пост – Иоан Лествичник

събота, април 2nd, 2022

Кръстник на книгата „Лествица“ – фундаментален трудове в изумителната библиотека на християнството – е авва Иоан, игумен на Раитската обител на Синайския полуостров. В писмо до игумена на Синайската обител (на трийсетина километра от Раитската) – също Иоан – той казва:

И тъй, надяваме се в Господа скоро да получим и да целунем очакваните от нас скъпоценни напътствия, които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врати (Бит. 28:12)“. (още…)

Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна

събота, март 26th, 2022

Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие,
като ни даряваш победа над противниците и ни запазваш с Твоя Кръст
“.

(Тропар на Кръстовден)

Христограм (хризма).

Веднъж в Света гора, в нашия манастир „Зограф”, мой приятел беше донесъл златно кръстче, защото щеше да става кръстник. Разглеждахме магазина, когато той попита някакви хора – не монаси, а миряни като нас – как да освети кръстчето: дали да го остави в олтара на католикона през нощта на бдението (беше Богоявление по стар стил) или да изчака освещаването на водата на следващия ден. Направо му се изсмяха. „Кръстът не се нуждае от освещаване – казаха, – защото самият той освещава. Ей сега да начертаем с пирон кръст на стената, – казаха още, ­– той пак ще освещава!“. Е, знаем, че в нашите църкви освещават кръстчетата с кръщелната вода, но тази гледна точка на атонските поклонници ме впечатли. Защото не Бог има нужда от нас, а ние от Него; не ние освещаваме Кръста, а Кръстът нас освещава. Той е нашето оръжие в последната и славна битка, той е дървото на живота, сянка и упора по тесния път към спасението. (още…)

Втора неделя на Великия пост – св. Григорий Паламà

събота, март 19th, 2022

Радвай се, отче Григорие, проповедниче на благодатта“.

(Акатист на св. Григорий Паламà)

Защо през втората неделя на Великия пост, веднага след първата – Тържество на Православието – се почита именно този светец, не чак толкова популярен в народната традиция колкото св. Николай (когато се яде риба), св. Георги (когато се яде агне) и св. Тодор (когато се язди кон)? Защо? Отговорът е колкото в изключителната личност на св. Григорий, толкова повече и в изумителното дело на неговия живот, довело до пълното тържество на исихазма през 14 век, 85 години преди падането на Константинопол – столица на империята, която през цялата човешка история се приближи най-много до идеята за проекция на Царството Божие на земята, но бе наказана за ужасяващите си грехове. (още…)

Първа неделя на Великия пост – Тържество на православието

събота, март 12th, 2022

„…истина, истина ви казвам: отсега ще виждате небето отворено…“

(Иоан 1:51)

 

Миналата събота говорихме за четирите подготвителни недели – на митаря и фарисея (смирение), на блудния син (покаяние), Страшния съд (месни заговезни) и Всеопрощение (сирни заговезни). Но те всъщност са пет. Тогава говорихме за четири, защото в съботната вечерня преди първата от тях – на митаря и фарисея – за първи път се отваря Постният триод, книгата на богослужението на Великия пост. Преди тези четири е неделята на Закхея. Дребен на ръст човек, макар и богат на материални блага, Закхей се качил на смокиня, за да види Бога и Бог влязъл в дома му. Тази история не разказва за някое фундаментално състояние на духа, което трябва да отгледаме, да възпитаме, да отключим или просто да насърчаваме, а разказва за желанието, за копнежа, за порива към Царството небесно. (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 199 other followers: