Няма да се уплашиш от ужасите нощем, от стрелата, която лети денем,
от ходещата в тъмата язва, от заразата, която опустошава по пладне.
До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи:
само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците.
(Пс. 90:5-8)[1]
Въпреки че се казва Ковид-19, тази напаст се разчу през 2020 – годината, която човечеството очакваше с огромни надежди, поредната голяма крачка към земния рай. Вместо това човечеството биде сполетяно от нечувани и невиждани перверзии. Винаги сме се страхували от трета световна война, от ядрена зима, от сблъсък с астероид или просто от свършека на дните, когато свърши и календарът на маите. Е, той свърши през 2012, но дните не свършиха тогава, а продължиха да се нижат все по-налудничави. Не свършиха и през 2000, когато всички компютри трябваше да се побъркат и да се сринат заради проблема Y2K (дигиталния Армагедон!), помните ли? Помните ли какви страхове брахме тогава? Ако тогава някой беше размахал коронавируса, никой нямаше да му обърне внимание. (още…)