Кое е общото между рекламата и политиката? Неуважението. Рекламистите мислят потребителите за идиоти и често са прави. Политиците мислят избирателите за идиоти и често са прави. Публиката е наивна маса, която лесно може да бъде тласната към дадено действие (покупка или гласуване), от което няма полза. Нещо повече, публиката ще извърши това действие с убеждението, че го прави по своя воля и по свой избор. (още…)
Archive for the ‘Реклами’ Category
Ретро носталгия
събота, юли 2nd, 2016Бяла спретната реклама с две гърди отпред
понеделник, декември 17th, 2012
Телевизионната реклама много е напреднала, откакто съм престанал да се занимавам с нея и да следя внимателно постиженията ѝ. Вчера обаче колега журналист ме попита какво ми е мнението за някаква нова реклама на сирене, която разбунила духовете, защото била достигнала до някакви нови висоти на безвкусицата. Аз, да си призная, въпросните разбунени духове не съм ги виждал (както не съм виждал и други видове духове, впрочем), но рекламата случайно я видях веднъж или два пъти по телевизията. Тя е следната. (още…)
Дядото на Юрген Раух
понеделник, август 22nd, 2011
Има една група реклами. Нали знаете, в нашия цивилизован и подреден свят всичко е групирано, включително и рекламите. Например групата на рекламите за тоалетната хартия в частност и ходенето по нужда изобщо. Или пък рекламите на сапуните и шампоаните. Или даже рекламите на мобилните телефони и предплатените услуги, които те правят щастлив, и рекламите на банковите кредити, които осмислят живота ти поне за следващите 30 години от него. Та, има, значи, една група реклами, които от доста време приковават моето изострено внимание върху себе си – рекламите на плодови сокове. (още…)
Потоп преди избори
вторник, юли 5th, 2011
Какво трябва да имате вкъщи, поставено на удобно място? Извън всякакво съмнение това е фенерче, чанта за документи, аптечка, свирка, топли дрехи, храна и вода. Мебелите трябва да са здраво закрепени и върху тях да няма тежки и лесно падащи предмети (да речем, топки за боулинг), а отровите си трябва да съхранявате не където ви падне, а в здраво затворени съдове. Листовка с такива указания намерих в съботния вестник “24 часа” и тя осмисли уикенда ми (вж. по-долу). В нея се казваше как да се държа при пожар и земетресение, обясняваше се, че ако си хвърлям боклука в реката, мога да предизвикам наводнение и ми се даваше настоятелен съвет в случай на ядрен взрив да се свържа с личния си лекар. Листовката е под наслов „Какви незабавни мерки да предприемем, за да се предпазим при…” и е издание, забележете, на столична голяма община. (още…)
Кой помага на хубавата българска песен?
вторник, януари 25th, 2011
Винаги съм се питал кой подпомага хубавата съвременна българска песен, за да е толкова хубава тя. Сигурен съм, че някой помага, защо не може чак без никаква помощ тя да е тъй сладостно омайна. Още Орфей е усещал, че не може да се справи без помощ, но с първобитния си мозък я е търсил в любовта към нимфата Евридика (която по него време може даже да е била и нимфетка) и във възхищението на дивите зверове. А дивите зверове нито сеят, нито жънат, тъй че каква ли помощ могат да окажат на митически певец от калибъра на Орфей. (още…)
Истината – въпрос на гледна точка
петък, януари 7th, 2011
Една телевизия – не й споменавам името, а казвам „една телевизия”, защото самата тя обича да поднася новините си по подобен начин: „неизвестни лица извършиха обир в магазин от голяма търговска верига (още по-добре би било: „случи се събитие на определено място в известен български град”) – та, една телевизия преди празниците пусна самодоволен и самовъзхваляващ клип на собствените си новини. Редуват се лица на новинари и звучат силни думи. Когато стигнем до поантата, тя звучи затрогващо, но навежда и на размисъл: „Истината е въпрос на гледна точка”. (още…)
Бранд като една човешка длан
сряда, декември 22nd, 2010
В понеделник Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, накратко МИЕТ (на мен „миет” ми звучи като име на турски еротичен танц, но кой ли пък се интересува как ми звучат абревиатурите на министерствата!), изнесе пресконференция, от която стана ясно, че след година България вече няма да е същата, защото ще си има ново туристическо лого за почти 3 милиона лева. Пълното заглавие на проекта според официалния сайт на министерството е „Разработване на стратегия за бранд „България“ и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт„. Как само звучи, а?… (още…)
Разумният Аналгетик
понеделник, август 2nd, 2010
Според Артър Кларк разумът ще пребъде в енергийна форма. Според Жозе Родригеш душ Сантош пък като материални носители на разума ще ни наследят машините, създадени от нас (и по-специално компютрите), когато вселената вече няма да предлага благоприятните условия, на които се радват сложните ни въглеродни молекули. Силициевите са по-непретенциозни. Общото между двамата е убеждението, че разумът ще пребъде дори и без нас, както мнозина от нас успешно пребъдват без него. Свързва ги и обстоятелството, че и двамата не са прави. Да, разумът ще пребъде в друга форма, но това няма да е нито енергиен облак, нито вселенска конфедерация на компютрите. Разумът ще пребъде под формата на аналгетик. (още…)
Пежо – 200-годишната мелничка
понеделник, юли 5th, 2010
Понякога се кръстя, паля свещ и шепна: „Добре, че рекламистите не работят в новините!”. Те са хора с извратени души, които живеят от това да се гаврят с нашата наивност и доверчивост. Те ни карат да вярваме на невероятни неща и будят у нас желания да придобиваме странни предмети, от които не винаги се нуждаем. Рекламистите, без да излъжат, могат така да изопачат истината, че да ни накарат да повярваме и дори да превърнем в свое лично убеждение неща, каквито те всъщност изобщо не са казали. Ето защо е толкова опасно рекламистите да работят в новините. Те ще ви кажат, че животът ви се е подобрил до 50%, ще ви кажат че доходите ви ще се повишат до два пъти, а данъците ще са нищожни – само от 10%, а какво всъщност имат предвид с тези „до” и „от” – това ще ви обяснят в бързо протичащ в дъното на екрана надпис с миниатюрни буквички. (още…)
Кралят на продажбите
петък, май 28th, 2010
Така и не успя Кралят на продажбите да ми продаде билет за своя седем-часов семинар в НДК, макар че полага усилия да го направи от два месеца – усилия, вследствие от които аз така и не успях да запомня как се казва Кралят. Всъщност Кралят на продажбите е някой си Джефри Гитомър – знам, защото днес, на връщане от разходка с кучето, специално издирих рекламата му на една тараба на Витошка и Патриарха и до вкъщи, тоест до Петте кьошета, си повтарях името му, за да успея да го запомня. Не успя Кралят на продажбите да ми продаде билет, макар че аз много лесно купувам всякакви боклуци – домът ми е пълен с всевъзможни глупости, които съм купил преди години, но още даже не съм разопаковал. (още…)
