Разбира се, че щом не искате да имате деца, никой нищо не може да ви каже. И никой нищо не бива да ви казва, защото това си е ваша рабата, ваш избор, за който сте се съгласили да понесете съответните последици, каквито и да са те. Нещо повече – не само никой не може и не бива да ви казва нещо, но и никой не е тръгнал да ви казва, защото това никого не интересува. От правото ви да имате или да нямате деца се интересуват единствено болните мозъци на ляволибералната пропаганда, изпълняващи Бог знае чия платена поръчка. (още…)

Tweet

Чудни работи стават в Италия. Но колко пък да са чудни, при положение че у нас стават същите – политически ентъртейнъри един след друг печелят изборите за кратко и после отново ги изхвърлят извън борда. Най-различни екстравагантни политически образувания изгряват на гребена на вълна от огромно доверие (и надежда), която бързо се разплисква и потушава, подгонена от следваща вълна, на чийто гребен се кипри поредният народен избавител. В Италия такъв звезден миг имаше Бепе Грило с неговата „Пет звезди“, Матео Салвини с „Лига“ – бивша „Лига Норд“, която искаше да отреже Ботуша с голяма ножица малко под Рим (виждал съм плаката) и да остави terroni-те (селяндурите) от Юга да се оправят както знаят, – а сега дойде и редът на Джорджа Мелони с „Италиански братя“. Днес дясната коалиция убедително печели Италия, като резултатът на Джоржа Мелони е най-забележителен. По прогнози тя има около 25%, Салвини – десетина, а Берлускони 7-8%. Очаква се коалицията общо да достигне 45%. (още…)

Tweet

Докато нашите деца тръгваха на училище миналата седмица, в същия ден в Самарканд се проведе среща на ШОС. Самарканд е вторият по големина град на Узбекистан, старата столица на Тимур Куция, наричан още Тамерлан, а пък ШОС, както всички знаят, е съкращение на Шанхайската организация за сътрудничество. Тя е създадена от Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия през 2001 – скоро след разпадането на Съветския съюз и доста преди България да стане член на НАТО (2004) и Европейския съюз (2007). Забелязахте ли как в двайсетина думи очертахме две цивилизации и успяхме да се присъединим към едната от тях? (още…)

Tweet

Ето че дойде време и една от най-големите и устойчиви опорки на демократичния преход да си отиде – опорката: „трябва да гласуваме на всяка цена“. В продължение на много години сме повтаряли, че едва ли не гласуването и демокрацията са едно и също нещо и който не гласува, не е демократ, който не гласува, саботира демокрацията. Повтаряли сме също, че няма начин да не гласуваме, защото ако не идем до урните, гласът ни ще се преразпредели в полза на някого другиго, когото изобщо не желаем да видим във властта. Но ето че дойде моментът да се запитам (лично аз, не натрапвам мнението си никому и знам, че за никого то не е от особено значение) дали си заслужава да се гласува – има ли смисъл, редно ли е, морално ли е. (още…)

Tweet