Последното народно събрание беше уникално (дано не се повтаря!) – приличаше на кокошка с отсечена глава: повъртя се, попремята се, попърха с крила, опръска всичко с кръв и нечистотии, пък след няколко дни притихна. Всъщност по-точно е да се каже, че на събранието беше отсечена не главата, а ръката. Лявата ръка. Отсечените ръце не пръскат по-малко от отсечените глави. Тъкмо българската десница позакрепна, поосъзна се и стъпи на крака и – бум! – провали се левицата. И отприщи бесовете. (още…)
Христос воскресе! Благодарение на фотографията и телевизията можем да виждаме бесовете. Техните лица за кратки мигове се мяркат на мястото на нашите. Миговете са толкова кратки, че ако не бяха случайните фотографии и стопкадрите, извадени от телевизионни предавания, нямаше да сме сигурни, че изобщо сме ги видели. Случвало ви се е да видите познато лице – на политик, кино звезда, ваш приятел или дори роднина – по съвсем нов начин и да се потресете. Сякаш не ви гледа познатият човек, а някакво чудовище, безпардонно, вулгарно и зло. Бесовете се хилят от компроматните снимки като пъклени муцуни в някоя картина на Йероним Бош. И са съвсем истински, не са игра на светлината. И в душата ви прониква първо удивление, а после и ужас. (още…)
Днес влизаме в Страстната седмица. Това е новината на деня. Всичко в една новинарска медия трябва да започва с информационен повод, а после да следва изложението, което може да няма и нищо общо. С риск да се окажа скучен, моето изложение няма да бъде за любимия парламент и любимите депутати (има време да се занимаем с тях и с поведението им по време на Великия пост, време има за всяка работа под небето), а за изучаването на християнството в училище, за предмета „Религия – Християнство-Православие“ и за новите учебници по него. (още…)
Обиден съм. Обиден и фрустриран. Цяла седмица никой не ме е потърсил. А аз съм човек от народа. Нали щяха да отнемат властта от политиците и да я дадат на хората. Аз не съм ли хор? Нищо не са ми дали. Щяха да отнемат властта от корумпираните некадърници и да я дадат на умните и образованите. Аз съм умен и образован. И мога да управлявам! Като си гледам контактите в телефона, знаете ли какво хубаво правителство мога да съставя? Че и не само едно. Имам браточки – все тарикати момчета (и момичета) – за всички позиции в държавата. А пък никой не ме търси да ми даде властта. Никой не се интересува от моя ресурс. Нищо, все пак ще дам своя принос към историята и нацията, към обществено-политическия живот. (още…)
Когато става въпрос да се бутат стари къщи и да се дигат нови, аз съм голям простак. Не съм като онези изтънчени души, които успяват да се издигнат над вулгарния плебс със своята чувствителност, естетическия си морал (или нравствена естетика – както предпочитате), огромна обща култура, но най-вече с таланта бурно да се възмущават от всичко, което им попадне пред очите, от всеки намек за отклонение от генералната линия на правилното и прекрасното. Не, не съм такъв човек. Вероятно затова и не успях докрай да разбера онзи „плач и скърцане със зъби“ по съборената къща на Димитър Димов. Хайде, за Къщата с ягодите иди-дойди, тя е поне колоритна, дори да не е архитектурна забележителност. Но къщата на Димов? Най-обикновена безлична (макар и безспорно симпатична) градска къща на хора средна ръка. Вижте обаче заглавията: (още…)
Вчера, в неделя (неделя на св. Григорий Паламà, втора от Великия пост), видях улиците в квартала покрити с изхвърлени от пощенските кутии агитационни материали под формата на вестничета – натрапчиви като листовките на хипермаркетите, които кой знае защо никой не третира и не санкционира като хартиен спам, какъвто те са парекселанс.
(още…)
„Вас майка ли Ви е раждала, или трансджендър? Вас баща ли ви е създал, или трансджендър?“ – с този въпрос вицепремиерът по сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов се обърна към председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Поводът е друг въпрос, отправен от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС към Конституционния съд. Ето го и въпроса: (още…)
От доста време, когато се завърже разговор около това дали да се гласува или да не се гласува, казвам, че може би все пак е по-добре да се гласува заради следното съвсем логично съображение: не може да има позиция „не избирам никого“, тъй като няма вариант „никой не управлява“. Все някой ще управлява и слава Богу, защото от анархията по-лошо няма. Напоследък обаче се замислям върху същия въпрос и от една различна гледна точка. (още…)
Откакто оргазмът е естетическо-физиологическа самоцел, а не явление, съпътстващо продължаването на рода, то неговото предизвикване също се подчинява на законите на модата. И така е не от вчера. Доказателство е древният турски виц, в който младоженката, след цял месец щастлив брак, се обадила разтревожена на майка си:
– А пък мъжът ми е извратен! Иска да го правим от другата страна!
– Не издребнявай, дъще – отвърнала старата кадъна. – Нали все пак трябва да се раждат и деца… (още…)
