„Господа, една държава, в която хората след баня
си казват „Честито!”, току-що ни обяви война!” [1]
(У. Чърчил, 13 декември 1941)
Със сигурност мнозина далеч по-проникновени от мен мислители са правили опити да опишат последните времена през призмата на индивидуалната и обществената хигиена. Тези опити са още по-оправдани днес, когато къпането с топла вода се превърна в централен елемент на геополитиката. Ето че и у нас дойде отказът от къпане като острие срещу Путин.
„Ще зимуваме напук на студено и няма да се къпем“. (още…)
Ето че на хоризонта се очерта аморфният силует на поредните безнадеждни избори. Умните политически лидери извадиха тефтерчетата и със старателно скърцащи калеми започнаха да пресмятат аритметиката на властта – с кого да се гушнат, та да им стигнат процентите. Платените шамани заподскачаха от крак на крак около огъня и запяха песента как това е „най-успешното от което и да е правителство от 90-та година насам“, как „няма правителство, което да има такива 6 месеца“ – песен достойна за „Златният кос“ (нали помните, едно време имаше такъв фестивал на хумористичната песен). 
Представете си чумата в Европа през XIV век, отнесла повече от половината от населението на континента и довела до забележителни последици като Ренесанса и в частност „Декамерон“ на Джовани Бокачо. Сега си представете ужаса, с който научих, че вече четвърти човек в България се е заразил с маймунска шарка! А пък в света са 16 000 само за последната година! Което към днешна дата, както и да го погледнеш, си е 0,00012% от целокупното човечество годишно. 
Не само че не е все едно, но има и драматична разлика между това правителството да е СЪС (с участието на) БСП и правителството да е НА (с мандата, под ръководството на) БСП. Когато е СЪС БСП можеш да се оправдаеш и да кажеш, че не ти е достигала парламентарна подкрепа за някакви много светли и революционни дела, можеш да кажеш, че БСП е приемлива, доколкото дава своя принос, прави своята вноска в името на нещо велико, можеш най-сетне да кажеш, че не си в коалиция с БСП, а с някого другиго, който от своя страна е в коалиция с БСП, но това си е негово право и негова работа. Обаче когато правителството е НА БСП, не можеш да кажеш нито едно от тези неща. 
Попаднах на едно 
По принцип думи, които завършват на „-филия“ и „-фобия“ означават имена на болести – хемофилия, арахнофобия и прочие. Ако съответната част от думата е отпред като, да речем, при „философия“ и „филология“, няма патологични конотации. Но решим ли да я турим отзад (знам, че не прозвуча красиво) – „софофилия“ и „логофилия“ – веднага си представяме някаква болест. Затова като болести звучат русофилията и русофобията. И дори бих отишъл още по-нататък като кажа, че не само звучат. 
Едно такова видение се е запечатало в периферното ми зрение. Като че ли миналата седмица минах покрай някакъв телевизор и чак по-късно си дадох сметка, че май видях депутатите на ГЕРБ да скандират срещу някого: „Мафия!“. Почти сигурен съм, че го видях. Но може и да съм се заблудил, защото напоследък, дори и пред аквариум да застанеш, ще ти се стори, че кръглите усти на рибките безмълвно пускат мехурчета: мафия, мафия, мафия… 
Не съм сигурен, че Гей манифестацията, гордо наречена „прайд“, изискваше точно такава реакция като „Шествие за Свободата и Семейството“, с каквото ѝ отговориха, но може би така трябва.
Да се върнем на въпроса: в онова видео опипва ли Киро Лена (нарочно го пиша така, за да остане известна двусмислица кой кого опипва)? Защо е това опипване, къде, кога, в колко часа се е състояло и какви кредити е раздавала ББР в същото време? Злоупотребяват ли тези двамата с правителствения самолет за романтични уикенди в Солун? Пишат ли се на ръка хвърчащи листчета за вероломно вдигане на ветото от РСМ?… Всичко това са компромати с цел събаряне на правителството – спор няма. 
