Никой не иска да се коалира или дори само да подкрепи БСП за кабинет, така че и третият мандат ще се окаже пропилян. Последните надежди за редовно правителство угаснаха след петъчното интервю на Слави Трифонов за БНТ. Само аз ли не съм го гледал? Виждам, че в социалните мрежи го коментират бурно. В интерес на истината, реших да го гледам, за да съм „в крак с времето“, но издържах около 4 минути, след което смених канала и гледах „Двама мъже и половина“ – филм, към който мога да се връщам отново и отново десетки пъти, без да ми омръзне. Вече е невъзможно съвременният свят да произведе такъв филм, но това е тема на друг разговор. (още…)

Tweet

Сред най-унищожените от пропагандата образи е този на връх „Св. Никола“ (Шипка) и случилото се там през далечната 1877 г. През него минава темата за националната идентичност, зададена още от Вазов с болезнения въпрос за подарената държавност, през него минава и сагата за русофилията, тъй важна за позиционирането ни в съвременната глобална политика. Шипка е превърната в символ на българщинàта и всеки, особено когато е виден обществен деятел, се качва на този връх, за да покаже колко милее за род и родина и колко високо се е издигнал – в пряк и преносен смисъл – над злободневните ежби. Да си политик и да не си изтъкнал родолюбието си от връх Шипка, е все едно да си бил на екскурзия в Египет и да не си се снимал пред пирамидите. (още…)

Tweet

Трудно може да се каже нещо хубаво за насилието. Насилието има за цел да парализира свободната воля, а без свободна воля човекът не е човек, защото не може да изпълни предназначението си. Така е на теория. На практика обаче животът е пълен с насилие под някаква форма, особено ако решим да наричаме „насилие“ всяка принуда. Понякога насилието е за добро. Децата ги лекуват насила и така спасяват живота им. Наказанията, които раздава правосъдната система, също са насилие. Волята на мнозинството над волята на малцинството, което е философията на демокрацията – и то е насилие. (още…)

Tweet

„И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бит. 1:27)

„Тук [в България – б.м.] по принцип все още усвояваме обществени процеси с минимум две десетилетия закъснение, а и по манталитет обичаме да делим хората на човек (разбирай мъж) и жена“. Благодарение на социалните мрежи попадам на произведения, които иначе сам не бих потърсил никога и никога не бих прочел. Това им е хубавото на социалните мрежи. Ето например от горния текст, публикуван в „Площад Славейков“, научаваме няколко важни неща. Първите две от тях са, че „обществените процеси“ имат срок на състояване („по принцип“), актуалност и модерност, и че авторката попада в група от хора („ние“), от чието име очевидно се изказва и които вървят с 20 години след модата. И изглежда това ги фрустрира. (още…)

Tweet

През месец май тази година на сайта на HBO се появи съобщение за излизането на филма „Престъплението на века“. Той разказва за нещо, което се знае отдавна и е особено проблематично в Съединените щати – т. нар. „опиоидна епидемия“. Най-общо казано това е пазарно явление, при което фармацевтичните компании подкупват лекарите да предписват големи дози обезболяващи лекарства, сходни на хероина. По подобен начин стои и въпросът с антипсихотичните препарати. Само от опиоидите от началото на века са умрели половин милион души и продължават да умират по 40 души на ден. Не знам брои ли някой жертвите на антипсихотиците. (още…)

Tweet

Обичам властите (в случая президентската и изпълнителната), макар и разделени от демократическия плурализъм, макар и напълно независими една от друга, да се грижат координирано за моето добруване. Обичам да управляват от мое име и по моя воля, защото аз съм суверенът. Обичам да ме обединяват обединители и да ме олицетворяват олицетворители. Но признавам, че не виждам какво общо има отстраняването на главния прокурор Иван Гешев с моето добруване, нито пък се чувствам обединен и олицетворен в качеството ми на суверен. Не разбирам и защо е толкова важно това – по-важно от всичко останало: от неспособността на политическата класа да излъчи правителство, от Плана за възстановяване и развитие, от финансовата и банковата система, – та с него се е захванал дружно в последните си часове целият служебен кабинет барабар с тамадата си Румен Радев. (още…)

Tweet

Много мразя такива моменти, когато темата сама ти се натрапва като някоя нахалница. Този път е още по-зловещо, защото ако не искаш да пишеш за избори, ще трябва да пишеш за футбол, а мен това ме ужасява. Все пак между изборите и футбола избирам изборите.

Нека приемем картината такава, каквато я рисуват самите партии. България е катастрофирала. У нас отдавна „няма държава“, но въпреки това държавата някак си успя да се провали – разяждана от корупция и престъпност, зле управлявана, бедна и изостанала, ударила дъното и копаеща надолу. Всички са единодушни, че трябва да бъде спасена (тая държава, дето я няма) – да се прекратят злоупотребите, да се накажат виновните и да вървим напред всички заедно, ръка за ръка, един в управлението, друг в опозиция – за националното благо. (още…)

Tweet

Абортът може би наистина не бива да се забранява безапелационно, но в никакъв случай не бива и да се поощрява, към каквото водят документи като този – „Доклад относно положението със сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област в ЕС във връзка със здравето на жените“. Той е дело на евродепутата от групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент“ Предраг Фред Матич, член на Хърватската социалдемократическа партия. Докладът е внесен в комисията (има и такава) по правата на жените и равенството между половете. На 24 юни докладът „Матич“ се превърна в резолюцията „Матич“ с гласовете на 378 евродепутати при 255 против. (още…)

Tweet

Забелязвате ли как се модернизират разделителните линии в политиката, как еволюират и се видоизменят кливиджите? Първоначално хората се деляха на леви и десни, на просоциалистически и прокапиталистически. После стана модерно да се делят на либерали и консерватори, което мнозина разбраха като глобалисти и националисти, при все че не е съвсем същото, и това продължи някъде докъм последните европейски избори. Днес сякаш фронтът е започнал да минава между подкрепящите ЛГБТ и джендър идеологиите и онези, които са безразлични или отрицателно настроени към тях. Първите са модерни, прогресивни, толерантни и цивилизовани (добри), а вторите – назадничави, мразещи, некултурни и агресивни (лоши), макар по показателя агресивност често в сравнение с първите да са по-скоро апатични. (още…)

Tweet