Ден двайсет и втори от Великия пост. Човечеството с времето охладня към ковида. Ковидът си е тук, хора се заразяват, даже умират, но вече не броим ковчезите и чувалите за изнасяне на труповете, както беше в началото в Италия. Вече не се движим на пръсти с маски на лицата и тъмни очила (вирусът, знаете, прониква и през очите) и Витоша не е затворена – нали помните, че тя, сама по себе си парк, беше затворена, когато бяха затворени и всички останали паркове. (още…)

Tweet

Ден петнайсети от Великия пост. Разбира се, че този паметник трябва да бъде премахнат и не е трудно да си види защо. Но преди да кажем, нека отбележим, че това премахване може да стане по два начина – да се разруши без остатък, като металните части отидат за вторични суровини, а получените от продажбата им пари се вложат в оправянето на градинката (която и сега е забележителна с някои растителни видове), или пък внимателно да се демонтира, като статуите се пренесат другаде, където извън досегашния си контекст няма да са толкова зловещи. И да бъдат обект не толкова на преклонение, колкото на историческо любопитство. (още…)

Tweet

Ден осми от Великия пост. Все по-често се наблюдава една специфична категория люде – толкова често, че става чак досадно. Наблюдава се, защото светът, защото човешкото общество или неговата объркана представа за самото себе си позволява да се наблюдава. И сякаш не просто позволява, ами даже настоява.

Става дума за „скандално онеправданите жертви“. В повечето случаи това са мрънкалà, които са изживели някакво неудобство, някакъв дискомфорт, отнета им е привилегия, нарушено им е безметежието, наказани са (в повечето случаи справедливо), но те отказват да приемат това. (още…)

Tweet

Ден първи от Великия пост. Говорим за строшени паметници и годишнини от войни. Браво на Светлозар Раянов, дето като каменарчето на Смирненски развъртя чука и строши каменната плоча на ПСА, на която в момента, след намесата на Раянов, вече пише: „НА СЪВЕТС … ТА …  ОСВОБО … ЛКА …. ОТ ПРИЗ … ЕЛНИЯ … БЪЛГАРСКИ НАРОД“. „Поклон!“, както е модерно да се казва в социалните мрежи, на оня, чието дело отекна в цялото медийно пространство – „мигом от крилатия ветрец подзето, бодро ехото гърми“! „Поклон!“ на оня, който създаде фон за десетки селфита. Десетки, може би и стотици стожери на нравствената непогрешимост се снимаха с решителни погледи пред строшените плочи и шернаха снимките си за всеобщо възхищение. (още…)

Tweet

Тази сутрин, 20 февруари, денят след годишнината от обесването на Левски, докато си пиех кафето и се любувах на изключения телевизор, си дадох сметка, че май съм единственият, който вчера не се изказа в някоя онлайн или конвенционална медия за Апостола на свободата. Не отправи смръщен взор някъде над хоризонта. Не казах нищо за тефтерчето, за „Народе????“ (дано го изписвам с правилния брой въпросителни), за това как са го пазили само три заптиета, но никой не го е освободил, за чистата и свята република, за това кой ще ни освободи и кой ще ни зароби… Все неща, които с издайническа влага в очите се повтарят всяка година, всеки февруари по един и същи начин, с едни и същи думи, с един и същ прочувствено-назидателен тон поне от 100 години и всеки си мисли, че той е единственият, който се е сетил да ги съобщи на останалите. Защото носи Апостола в сърцето си! (още…)

Tweet

Сред грозните хули по адрес на България (най-вече от български гастарбайтери в чужбина) във връзка с убийството на психолога и писателя Иван Владимиров (Нав) – за това как те никога няма да се върнат в тази „клета прашна ориенталска провинцийка“ , в тази „дива джунгла, в която оцеляват само онези от мафията“ – сред всичките тези хули, както и сред просълзените есета, разкриващи фина чувствителност, закономерно се прокрадна темата за носенето на оръжие и неговата регламентация. (още…)

Tweet

От пропагандна гледна точка Гоце Делчев е нещо като Левски 2. Или като Левски Lite, при положение че приемем дякон Игнатий за Левски Classic. Тоест Гоце Делчев е нещо, с чиято употреба много трябва да се внимава, защото не знаеш за кого какво символизира, кой се идентифицира с него и колко сприхав може да е той. Ето например миналата седмица български политици се запътили да се снимат на гроба на Гоце Делчев и да изпратят снимките на медиите, обаче македонските граничари и митничари (това са изконни македонски думи, по модела на „историчари“ и „политичари“) ги слъгали, че им е спрял токът и не ги пуснали да влязат (веднага) в древната родина на Мегас Александрос III. По този повод нашият вътрешен министър Иван Демерджиев обяви, че ще им подари три генератора, та да може границата им да функционира. И е прав, защото що за държава е тая, дето няма граница като хората! (още…)

Tweet

По принцип кавичките не допринасят особено за красотата на едно заглавие, но тук, мисля, са необходими. Тези сили, които се обединяват в името на народното благо и за нищо друго, са толкова добри, колкото са и десни. А за това колко са десни сме говорили до втръсване. Поне да си вярваха! Обаче колкото сами си вярват, че са десни, толкова си вярват и че са добри. Случайно съм говорил със свои познати там, та знам какво мислят и в какво (си) вярват. (още…)

Tweet

Едва ли може да се каже нещо ново за европейските екологични напъни, които за прегледност оттук нататък ще наричаме „Зелената сделка“, но една публикация в любимата на всички социална медия Facebook върна моята блуждаеща мисъл към тази тема. Без коментар, Илиян Василев публикува една диаграма, показваща от какво светът е произвеждал електричество през миналата година. Всъщност не беше съвсем без коментар, защото Илиян Василев написа: Когато в Европа си играем на net zero. Както знаете, net zero (нетна нула) в мечтите на зелениста е едно идеално състояние на нещата, при което се постига баланс между количеството произведен парников газ и количеството, отстранен от атмосферата такъв. Аз поне разбирам Василев така: докато ние тук на нашия свръхцивилизован континент и в нашия (вече нямам достатъчно силни суперлативи да го нарека) Европейски съюз си играем на кукли и парцалки, китайците и индийците бълват черни облаци пушек и милиони тонове евтини стоки. Ако е имал това предвид – хвала! (още…)

Tweet