Компроматът е истина. Когато е лъжа, се нарича клевета. Терминът влезе в употреба още през първите години на демокрацията, което ни кара да подозираме, че компроматът се ражда в същия момент, в който общественото мнение започва да има някакво значение. Когато общественото мнение нямаше значение, тогава не бяха компромати, а доноси. Съсипваха хора с доноси. Докато компроматът е публичен и прилича на покана за линч, то доносът е интимен, често дори анонимен, подписан със задушевното „Доброжелател“ (демек такъв, който желае добро). От своя страна компроматът е откровено зложелателен. Така злото върви с доброто. Да се чува общественото мнение безспорно е добро, защото общественото мнение, дори когато изразява заблуди, е естествен съдник. Но защо компроматът да е зло? (още…)

Tweet

Дори такова еднозначно действие като „разобличаване“ по закона „Магнитски“ е в състояние да раздели клетото ни общество. Излиза, че има „наши“ престъпници и „ваши“ престъпници, което прави нещата вече съвсем удобни за вписване в класическата болшевишка формула „който не е с нас е против нас“ – онези, за които Пеевски е по-голяма мутра от Божков, са комунисти; онези пък за които истинската мутра е Васил (Черепа) Божков, те са бойковисти и герберасти. Иначе, да: „Мутри вън!“. (още…)

Tweet

Добре е да се знае защо се случват нещата, които се случват. Мнозина ще посочат най-различни събития и обстоятелства за причина на случващото се, но те не са истинска причина, а само следствие, което служи за причина на друго следствие.

Прието е да се мисли, че индивидуализмът е нещо много хубаво. Всички сме индивидуалисти, защото го свързваме със свобода, интелект и честна конкуренция. Но дали индивидуализмът е извор на добрини? Напоследък често се питам откъде е цялата тази грозота, която се изля върху нас като гъста и питателна помия, и ставам все по-убеден, че една от главните причини е нашият специфичен индивидуализъм. И тази грозота не е последните седмици. Просто сега стана особено крещяща, постави рекорд, надмина себе си. Може би защото комуникационните канали са по-съвършени и по-достъпни от всякога. (още…)

Tweet

Не унивай, избирателю! Днес ситуацията ти се струва хаотична, но не е. Просто по силата на клатещото се махало лявото се връща в цялата си прелест. Така е по цял свят. България не е страна, която задава тенденции. България може само да резонира в честотата на световните събития. Вземете комунизма от 1944 до 1989, дето ни сполетя на крилете на Съветската армия, с чийто паметник от години се чудим какво да правим. Без тази армия и без Войната, от само себе си комунизъм у нас никога нямаше да се появи. И днес лявото се завръща в лицето на Президента и гравитиращите около него политически формации, само защото и целият свят е олевял. Това е нещо като земетресение, като неумолимата смяна на сезоните. (още…)

Tweet

Преди не много време като нежен воал през медийното пространство в един и същи ден преминаха две новини: Жан Виденов се връща в политиката с нов комунистически проект и патриотите се обединяват отново. Заради народната амнезия не само Виденов, ами Луканов и Тодор Живков щяха да се върнат в политиката, стига да бяха живи. Въпрос на време, въпрос на дистанция. Въпрос на тотална липса на исторически инстинкти. Що се отнася до патриотите, там нещата са по-различни. (още…)

Tweet

Ако направите анкета сред масовия човек и го запитате кое е най-разтърсващото, кое е най-скандалното в показанията на зърнаря Светослав Илчовски пред трибунала на Мая Манолова, какво ще ви отговори той? Дали че най го е впечатлила тънката финансова игра с изкуствена капитализация на дружество, довела до заблуда пенсионните фондове и накарала ги да включат в портфейлите си негови акции, от което редовият осигуряващ се се е оказал ограбен? Не. Съвсем не. Масовият човек ще се окаже най-впечатлен от плеймейтката и от онова порно в затвора. Сексът действа на публиката почти толкова възбуждащо, колкото и думата „апартамент“. (още…)

Tweet

Улавям се как на няколко пъти през последните дни употребявам думата „лумпенинтелигенция“ и ми се струва, че вече е време да дадем някаква дефиниция, независимо от красноречивия контекст.

Според Маркс, поради вродената несправедливост на капитализма и неравенството, което произлиза от нея, при този строй има низши слоеве, дотолкова изцедени и деформирани от алчността на експлоататорските класи, дотолкова оставени да тънат в мрак, неграмотност и духовна нищета, че за нищо не стават, освен за революция (пролетариат). Има и такива низши слоеве, които даже и за революция не стават (лумпенпролетариат). Така е според Маркс. У нас заедно с първите вълни на разочарование от демократизацията и либерализацията, когато стана ясно, че сутринта на 11 ноември 1989 г. от чешмата няма да потекат мед и масло, се появи и една такава дефиниция, която намерих случайно в някакъв реферат: (още…)

Tweet