„Националната воля е една от думите, с която интригантите на всички времена и деспотите от всички векове са злоупотребявали широко. Едни са виждали нейния израз в купените от властниците гласоподаватели; други – в гласовете на някое користно или страхливо малцинство“.

(Алексис дьо Токвил, 1832)

Пак се задават нови партии или както е според утвърдения евфемизъм – нови „политически проекти“. Поредна партия ще прави Мая Манолова, а с чисто новичък „проект“ ще се яви Стефан Янев. Замаяни от скоростта, с която се появяват новите партии, забравяме да се запитаме най-важното: що е то партия?

Според Уикипедия партията е „свободно сдружение на граждани, създадено с цел да формира и изразява политическата воля на народа чрез избори или по друг демократичен начин“. Звучи авторитетно, но излиза, че народната воля не е една, а са стотици воли, нуждаещи се от стотици партии, за да ги изразяват. Ако приемам, разбира се, че всяка партия изразява народната воля, както е по предложената дефиниция. (още…)

Tweet

Предварително се извинявам за това, което ще кажа, давайки си сметка, че формулата „извинявам се“ сама по себе си е достатъчно груба и обидна. Извинявам се, защото не бива така да се говори за хората и не бива да се клати властта, защото тя е все пак някакъв ред. Мразя да съдя хората, мразя да ги бичувам с думи, макар да признавам, че това понякога носи някакво извратено удоволствие. Не искам да клатя никое управление, защото всеки ред е по-добър от безредието, а всяка власт е от Бога (вж. Рим. 13:1), дори когато е под формата на наказание, което смирено трябва да изтърпим. Всеки ред е по-добър от безредието, но има управления, които не са нищо повече от узаконено безредие. Мисля, че в момента имаме точно такова. (още…)

Tweet

Заговори се да сменяме имена на улици във връзка с топлото ни и човешко съпричастие към войната в Украйна. Прекръстиш някоя улица и ето – олекне ти! Кажи ми на коя улица живееш, за да ти кажа какъв си! И други мъдрости от този порядък.

Имената на улиците са тайнствена и вълнуваща територия. Много се е говорило за това. Те са нещо като важни бележки по народна, градска или квартална памет. Кое е важно да се помни и помни ли се, при положение че едва ли мнозина се сещат кой е, например, Антон Безеншек? За най-любознателните бързам да кажа, че това е словенски езиковед и стенограф, известен с това, че приспособява стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици. (още…)

Tweet

Ето как и нашето правителство, тайно и полека (както е казал Поетът), стана на 100 дни – време на равносметка. Спокойно! Няма да правим равносметка. Има кой да прави. Няма да правим равносметка, но никой не може да ни забрани да се отдаваме на спомени. Помните ли онзи документ, нашумял преди не много време под името „Списъка Петков“? Помните ли „доказателствения“ материал към него, състоящ се от разпечатки на сензационни публикации, намерени с помощта на Гугъл? (още…)

Tweet

„Всеобщността това е универсалността на избирателното право като субективно право, гарантирано от Конституцията“ – така се изразяват юристите, когато стане дума за Всеобщото избирателно право, тръгнало през 1844 от конституцията на Франция – тази „венерическа болест на Европа“, както я нарече Мартин Табаков преди толкова много години, че изразът вече се е превърнал в крилата фраза. Теоретичният фундамент на това понятие – всеобщо избирателно право – е тегав, но смисълът е прост: всички или, хайде, ако не всички, то почти всички трябва да имат право да гласуват и по този начин да определят, пряко или косвено, на практика всичко, за което можеш да се сетиш. Идеята е, че колкото повече хора заедно взимат дадено решение, толкова по-правилно е то. Което е велика глупост! (още…)

Tweet

Вземете най-сетне да го направите нещо тоя паметник – както казах и през май месец миналата година: или го бутнете, или замълчете вовеки. Защото ситуацията е конфузна. То е все едно аз да си оставя шапката в една стая, пълна с мишоци, и мишоците в продължение на години и поколения да обикалят около моята шапка, да се суетят, да мъдруват и да цъкат с език, без да посмеят да предприемат нищо, дори да я нагризат с малките си остри зъбки. (още…)

Tweet

Познаваме протести и протести. Пак ми изниква оня виц за Чапаев, Петка и нюанса и пак няма да го разкажа, защото е мръсен. Но схемата е абсолютно същата като при българските протести – две неща наглед еднакви и дори обозначени с една и съща дума, на практика са ужасно различни и даже противоположни. Какво е общото между протестите през 2020 и тези, които вече започват сега, в новите условия? Общото е че изразяват недоволство от нещо и намекват за евентуално бъдещо гражданско неподчинение, че и за по-решителни неща. Ами разликите? Какви са разликите? (още…)

Tweet

Да се абстрахираме от потоците експертиза, които струят от социалните мрежи, и да видим какво разбира Българинът (дето си го знаете) от случващото се в, до, около и по повод на Украйна. Даже хайде и това да не гледаме – голям праз какво е разбрал или недоразбрал Българинът! Предпазен от зловредно и тенденциозно медийно въздействие, на Българина не му пука особено какво става в Украйна или пък какво ще стане, ако не тая сряда, то някоя друга сряда в неопределеното бъдеще, щом Русия нахлуе в Украйна под смаяния поглед на Европа и Америка и предизвика вълна от декларации, резолюции, санкции и военнополеви болници. (още…)

Tweet

Какво ще стане, ако един хубав ден осъмнем без фейсбук? Не всяка фантазия е достатъчно корава, за да си представи този кошмар. Всъщност, ако изчезне фейсбук, действителността е достатъчно гъвкава, за да се появи на негово място някоя друга социална мрежа, която да наследи функциите и мисията му, така че правилният въпрос е: какво ще стане, ако изчезнат социалните мрежи като такива, ако изчезнат изобщо и вече няма къде да туитваме, да постваме и да подреждаме на китни сергии обилните и уханни плодове на богатата си душевност. (още…)

Tweet