Archive for the ‘TRIBUNE’ Category

Коалиционен ексхибиционизъм

сряда, декември 1st, 2021

В събота се излъчи последният епизод от първия (и надявам се последен) сезон на сериала „Преговори за коалиционно споразумение в мола“. Ако бях по-зъл, щях да го нарека „сапунка“ или даже „криминале“, но не съм – с годините ставам все по-кротък и безразличен. В ролите видяхме както заслужили актьори от минисериалите „Зимата на Виденов“ (Румен Гечев, Румен Овчаров), „Непълната година на Димитър Попов“ (Емилия Масларова), „Една тройната коалиция“ (Овчаров, Масларова) и „Борисов 2 – Реформацията“ (Христо Иванов), така и изгряващи звезди, току-що завършили НАТФИЗ или Харвард, малко възбудени от дебюта си. (още…)

Картаген трябва да бъде ваксиниран!

сряда, ноември 24th, 2021

Дори нашите медии не успяха да премълчат за вълната от протести против локдауните и зелените сертификати в събота. Споменаха ги тук-там с по няколко думи, обаче не видях националните телевизии да са се ангажирали много-много с темата. Но пък аз съм пишман телевизионен зрител – може и да са се ангажирали и да не съм забелязал. Макар че ако река да се заяждам, ще кажа, че ако една телевизия допусне някой да не забележи нещо, то едно „мерси“ ще кажем на такава телевизия. (още…)

Рокадата Копейкин-МаяМа

сряда, ноември 17th, 2021

Един изпада, друг се въздига. Един излиза и друг влиза, за да седне на мястото му в Парламента, и нека влезлият по-късно, като гледа празната банка на предишния, да си спомня за онзи, който я е търкал. Колко сочни са прякорите на политиците! „Костя Копейкин!“, „Маяма Нолова“! Те, дори понякога малко жестоки, дори понякога малко несправедливи, правят политическия живот по-колоритен, дават му човешко лице. Но сега не говорим за прякорите, макар че ако говорехме, може би щеше да се получи забавно четиво. Сега говорим за резултатите от изборите, както правят всички други и за да не изостанем от тях. (още…)

Една сиротна социална база

сряда, ноември 10th, 2021

Както знаете политическите партии имат смисъл, когато произлизат от някаква социална база – индустриалци, буржоазия, пролетариат, селяни, интелигенция, космополити, патриоти и т.н. От доста време обаче наблюдавам една база – може би не толкова социална, колкото психологическа, – която поне на пръв поглед все още си няма своя обособена политическа партия, ами се присламчва към един или друг по отделни въпроси, но не и по цялостна идеология и управленска програма. Затова тази база е сиротна. За нея няма дори официално прието определение, но най-общо казано това е неродената партия на скептиците. (още…)

Смесването на езиците

сряда, ноември 3rd, 2021

Наскоро съвсем мимоходом споменахме (във връзка със случващото се в Полша), че не е лесно да се отговори на въпроса дали националните законодателства трябва да имат по-голяма тежест от европейските. Всъщност въпросът опира до това кое е най-важно, кое е най-ценно за обществото – личността, колективът, съсловието, нацията или човечеството. Повечето политически доктрини се въртят именно около това. Едни казват, че в центърът е отделният човек, че неговите права са най-важни (западният хуманизъм, либерализмът); други твърдят, че личността трябва да жертва индивидуалното си благо в името на колективното и дори на бъдните поколения (далекоизточните доктрини, тоталитаризмите). Единствено Църквата е намерила решение на този проблем с учението си за съборността, според което всяка личност съдържа в себе си цялото в неговата пълнота и завършеност. Обаче – кой знае защо – секуларните общества, когато подреждат своя мироглед, отказват да се възползват от този опит. (още…)

Ще има ли химия между ГЕРБ и ПППП?

сряда, октомври 27th, 2021

Един читател ми сподели, че му харесва много повече, когато пиша за разликите между католицизма и православието, за истината и свободата, за греха и за други такива важни, макар и малко отвлечени неща, отколкото когато пиша за политика, идеологии и апаратни маневри. При други читатели е точно обратното – за тях е важно какво се случва тук и днес, а не в недоказаните селения на превъзбудени мозъци. А всъщност мен ме интересува пресечната зона между тези две области – злободневната и съзерцателната. Защото политиката е мястото, където се разпределя и усвоява властта, а властта е енергията, с чиято помощ човекът осъществява по съборен начин своята природа, наречена „човечество“. Властта формално бива светска и духовна, но дори и най-земната власт има своите небесни корени и истинските политици ясно го осъзнават, независимо от това какво говорят по пътя към постигането на целите си. И когато разсъждаваме по теми като днешната, ние извън всяко съмнение се намираме във въпросната пресечна зона. (още…)

Грешката на либерализма

четвъртък, октомври 21st, 2021

Не съм специалист и не съм съвсем сигурен как да го нарека – дали либерализъм, дали либертарианство или по някакъв друг начин. Става дума за онази идеология, според която хората ще се справят най-добре, ако ги оставиш на мира. Това схващане е особено натрапчиво, когато става дума за икономика. Според него свободният пазар и законите на конкуренцията, които действат в него, са напълно достатъчни за развитието на стопанските отношения. Всеки опит за изкуствена регулация или интервенция е вреден, защото пречи на тази вълшебна саморегулация – laissez-faire. Оставете пазарните закони (които са вид природни закони) да действат необезпокоявани и ще видите как благодарение трудолюбието, предприемчивостта и благородството на капиталистите, обществата ще процъфтят! Ах, как и ние сме се увличали по тези идеи в бунта си против тоталитарния комунизъм, гледайки на капитализма като на откровение! (още…)

Ще влезе ли Румен Радев в историята?

сряда, октомври 13th, 2021

Ако спечели втори мандат, Румен Радев със сигурност ще влезе в историята, както преди него влязоха ярки личности като Бойко Борисов и Иван Костов. Жан Виденов също влезе, но по малко по-специфичен начин. За другите преди това сега няма да говорим, за да не обременяваме наратива.

Какво значи човек да влезе в историята? Много неща. Но като цяло означава да промени дневния ред на обществото, предизвиквайки тенденции и събития, които иначе не биха се случили. Историческите личности биват различни видове, но най-ярки са два от тях: революционери и народни закрилници. И докато сред споменатите по-горе Иван Костов прилича повече на революционер, то Бойко Борисов и Румен Радев са типични народни закрилници. Народните закрилници рядко имат своя стройна политическа визия, но пък се радват на легитимност заради голямата си популярност. Често се случва от тази популярност и легитимност на народните закрилници да се възползват други, по-рафинирани и по-сенчести сили. (още…)

Някои особености на електоралното стадо

сряда, октомври 6th, 2021

Всеки път, когато на хоризонта замержелеят избори в два тура, започва да ме измъчва един и същи въпрос: откъде партиите знаят как избирателите им ще се държат на втори тур, та си позволяват отрано да обещават подкрепа на тоя и на оня? „Аз имам свой кандидат за президент – казват, – обаче ако не стигна до втори тур, ще подкрепя еди-кого-си“. Откъде знаеш, че този избирател, който по някаква причина те е харесал, ще хареса и всекиго, когото му посочиш? Толкова е нелогично и същевременно толкова познато, че никой не му обръща внимание. (още…)

След интервюто на Трифонов

четвъртък, септември 2nd, 2021

Нека за миг си представим, че светът, в който живеем, е логичен и че българският електорат е адекватен. Ако допуснем тези две предположения, то след интервюто на Станислав Трифонов за БНТ миналата седмица, измислената му партия би трябвало да се разпадне и с отломките от нея да се случи нещо. Всъщност самото интервю като медиен факт беше достатъчно озадачаващо. Дори Президентът не си позволява такива извънредни включвания със специално изработени заставки и нагнетяване на очаквания от предишните дни. Сякаш най-важната персона във вселената ще излее върху нас откровението си. (още…)

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 185 other followers: