Какво е общото между двете? Спокойно, ще стигнем и до там. Асоциацията се ражда при узнаването, че Народният театър не е открил сезона си с някоя класика, а с украинска пропагандна пиеса от някаква жена, която в утопичен стил пресъздавала хипотетичен процес в Хага, на който съдят Путин, Лавров, Кадиров и Никита Михалков. Както забелязвате, използвам преизказно наклонение, защото не съм гледал пиесата и вероятно няма да я гледам. А не съм я гледал, не защото имам нещо против украинските драматурзи, нито защото съм изгубил уважение към Народния след последните цигании, които се разиграха там с Морфов, а просто защото не обичам да ходя на театър. Не мисля, че театърът е този духовно-естетически апотеоз, за който го смятат всички. Все едно. (още…)

Tweet

Преди две години, на 26 юни 2021, публикувах статия със заглавие „Не’ам нерви“, която се занимава точно с това изказване, заради което ЛГБТ „общността“ тази седмица водѝ на съд Милена Славова. Ако не ви мързи, прочетете я, защото там съм казал неща, които тук едва ли ще повторя.

Ищец по делото била някаква младежка ЛГБТ организация (това нещо като хомо комсомол ли е?) на име „Действие“. Обвинението е, че изказването на Милена било „език на омразата и дискриминация“. (още…)

Tweet

Довчера не знаех кой е Мустафа Емин. После бях принуден да науча, че е някаква номенклатура на „Промяната“, намерила място в Сглобката като съветник на военния министър – евроатлантическото острие Тодор Тагарев.

Той щеше и такъв да си остане – безименна номенклатура, – ако не беше онзи скандал в „Пирогов“, при който Номенклатурата завела пострадалото си дете (от какво и при какви обстоятелства е пострадало, аз не знам, но вие може да проверите по вестниците) и след като установила, че шоковата зала е заета от друго дете, и след като се уверила, че това друго дете не е дете на по-голяма номенклатура, нашата се развилняла и настоявала да се опразни залата, заплашвайки с министъра на здравеопазването. Банална история от цикъла „Знаете ли кой съм аз?!“. (още…)

Tweet

Нарочно казвам „Трактора“, за да го деперсонифицирам и да го направя по-удобен за обобщения. Иначе човека Алексей Петров – Бог да го прости и да упокои душата му.

Наистина „Бог да го прости“ е напълно достатъчна реакция в подобен случай, но човекът дълбоко в себе си (а често и на повърхността) си е едно любопитно шимпанзе. Човекът обича да изследва. Човекът обича да знае, но повече от всичко човекът обича да гадае, да предполага, да спекулира. Ама убийството политическо ли е или криминално (или то е все същото)? Кой го е поръчал, кой го е застрелял, с маскировъчни дрехи ли е бил, имал ли е велосипед? С какво го е застрелял – с двуцевка, с карабина или с калашник? От какво разстояние е стрелял, имал ли е оптика? Колко пъти е стрелял? Нарочно ли е стрелял по жената и защо? Неволно и е улучил жената и как? И коя в края на краищата е тази жена – съдружничка, съучастничка, планинска водачка или тенис учителка? (още…)

Tweet

Понякога се питам дали залезът на една култура, на една цивилизация не започва тогава, когато въпросът „Как?“ стане по-важен от въпроса „Какво?“. Вижте изкуството: ах, какви новаторски форми, ах, какви оригинални изразни средства, ах, каква поетика, ах каква стилистика! А какво казват? В повечето случаи нищо. Както признава изтъкнатият структуралист Жерар Женет: „Твърде дълго на литературата се е гледало като на послание без код, за да се появи в един момент необходимостта на нея да се погледне като на код без послание“. Така е и с другите изкуства – формата е всичко, съдържанието е нищо. Изглежда това е духът на модерния свят или поне него се опитват да натрапят. (още…)

Tweet

Преди около седмица някакъв ляв либерал и изтъкнат лидер на мнение във фейсбук, малко по-възрастен от мен (което в никакъв случай не го прави дърт киселяк – моля, моля!), си направил труда да събере снимки на български възрожденци-националреволюционери. Те всичките личат в костюми алафранга. (още…)

Tweet