Една сиротна социална база

10/11/2021 в TRIBUNE

Както знаете политическите партии имат смисъл, когато произлизат от някаква социална база – индустриалци, буржоазия, пролетариат, селяни, интелигенция, космополити, патриоти и т.н. От доста време обаче наблюдавам една база – може би не толкова социална, колкото психологическа, – която поне на пръв поглед все още си няма своя обособена политическа партия, ами се присламчва към един или друг по отделни въпроси, но не и по цялостна идеология и управленска програма. Затова тази база е сиротна. За нея няма дори официално прието определение, но най-общо казано това е неродената партия на скептиците. Чети нататък »

 

Отказът от ваксиниране е лечим

08/11/2021 в NEWS.BG

Всеки, който по една или друга причина не се е ваксинирал и няма намерение скоро да свърши тази работа, е, хайде да не кажем психически болен, но не е съвсем добре с главата. Такова е становището на Здравното министерство и на „Обществения съвет по ваксинация“, разпространено от БТА в петък. Проблемът с неваксинирането е психологически, твърдят социолозите, певците и спортистите. Но защо пък точно тези трябва да ни го кажат? Ами защото: „Психологът Ани Владимирова посочи, че е добре за българина да намира някаква прилика със сравнително познати лица (социолози, певци и спортисти – б.м.) – реални лица, в които да се припознава. Подобен тип кампания ще „влезе в когнитивната му система“ (леле!) и ще започне да разпознава, че „пожарът го наближава“ (тъпакът му с тъпак! – пак б.м.)“. Чети нататък »

 

Йоло Денев и синдромът на хроничния протест

06/11/2021 в в. "Труд"

В сряда „по силата на споразумение, одобрено от Централната избирателна комисия и подписано между политическите формации, инициативните комитети и БНТ“ в студиото на Националната телевизия за безплатно интервю беше дошъл легендарният Йоло Денев. Наистина не разбирам каква е ползата от тези предизборни изяви. Хората отдавна са решили за кого да гласуват. Може би участниците в тези телевизионни формати се стараят да не постъпват като Кока-Кола, която веднъж решила (ако не ме лъже паметта, някъде през 50-те или 60-те години), че вече няма нужда от реклама. Спряла да рекламира и продажбите се сринали, въпреки отсъствието на реална конкуренция. Хората жадуват да бъдат кандърдисвани. Чети нататък »

 

Смесването на езиците

03/11/2021 в TRIBUNE

Наскоро съвсем мимоходом споменахме (във връзка със случващото се в Полша), че не е лесно да се отговори на въпроса дали националните законодателства трябва да имат по-голяма тежест от европейските. Всъщност въпросът опира до това кое е най-важно, кое е най-ценно за обществото – личността, колективът, съсловието, нацията или човечеството. Повечето политически доктрини се въртят именно около това. Едни казват, че в центърът е отделният човек, че неговите права са най-важни (западният хуманизъм, либерализмът); други твърдят, че личността трябва да жертва индивидуалното си благо в името на колективното и дори на бъдните поколения (далекоизточните доктрини, тоталитаризмите). Единствено Църквата е намерила решение на този проблем с учението си за съборността, според което всяка личност съдържа в себе си цялото в неговата пълнота и завършеност. Обаче – кой знае защо – секуларните общества, когато подреждат своя мироглед, отказват да се възползват от този опит. Чети нататък »

 

Цената на изкушението

01/11/2021 в NEWS.BG

Човек е толкова по-недосегаем, колкото по-малко иска от този свят. Теоретично, когато престане да иска да бъде жив, тогава ще бъде абсолютно недосегаем. Но днес говорим за много по-дребни неща като например търпението, с което кокетните жени понасят мъките на неудобните обувки или пък търпението, с което народите понасят мъките от членството в Европейския съюз заради благините, произтичащи от него. А благините са все още повече от мизериите – може със съвсем мъничко, но все още са повече и всички си плащат цената, мърморейки и скърцайки със зъби. Вижте например Полша. Чети нататък »

 

Случаят „Кирил Петков“ между върховенството на закона и върховенството на правдата

30/10/2021 в в. "Труд"

Видяхте ли сега колко струва върховенството на закона? През тази седмица станахме свидетели на истинска човешка драма. Какво говоря! Станахме свидетели на възел от човешки драми около това пусто канадско гражданство на Кирил Петков. Конституционният съд се произнесе, че указът на Президента в частта му за назначаването на Кирил Петков като министър на икономиката е противоконституционен, следователно всички актове на Петков като министър могат да се подложат под съмнение, без, разбира се, да се унищожат автоматично, което би било крайно глупаво. Това няма да му попречи да се кандидатира за депутат от ПППП, но ще опетни имиджа му, показвайки го като човек, който смело издава документи с невярно съдържание, за което май се носеше някаква наказателна отговорност, но не това е важното. Човекът ще си стане депутат и ще се сдобие с имунитет, преди машината по дирене на наказателни отговорности да се е задвижила, скърцайки с ръждивия си механизъм. А пък Румен Радев надали ще подаде оставка за нарушаване на конституцията часове преди изборите. Следователно светът няма да стане по-невинен и цялата тази шумотевица няма да донесе нищо друго, освен допълнително омерзение. Чети нататък »

 

Ще има ли химия между ГЕРБ и ПППП?

27/10/2021 в TRIBUNE

Един читател ми сподели, че му харесва много повече, когато пиша за разликите между католицизма и православието, за истината и свободата, за греха и за други такива важни, макар и малко отвлечени неща, отколкото когато пиша за политика, идеологии и апаратни маневри. При други читатели е точно обратното – за тях е важно какво се случва тук и днес, а не в недоказаните селения на превъзбудени мозъци. А всъщност мен ме интересува пресечната зона между тези две области – злободневната и съзерцателната. Защото политиката е мястото, където се разпределя и усвоява властта, а властта е енергията, с чиято помощ човекът осъществява по съборен начин своята природа, наречена „човечество“. Властта формално бива светска и духовна, но дори и най-земната власт има своите небесни корени и истинските политици ясно го осъзнават, независимо от това какво говорят по пътя към постигането на целите си. И когато разсъждаваме по теми като днешната, ние извън всяко съмнение се намираме във въпросната пресечна зона. Чети нататък »

 

Как властите компрометираха ваксинирането

25/10/2021 в NEWS.BG

Вместо да го популяризират, властите компрометираха ваксинирането (колкото и полезно да е то) с неадекватните си действия. И не говоря само за българските власти, които дадоха своя неоценим принос например с онази кампания, в която всеки, който се ваксинира, може да участва в томбола за смарт часовник. Слоганът на кампанията е „време е да запретнем ръкави“. Какъв ли щеше да бъде, ако ваксината не се поставяше в ръката, а в задника? Време е да свалим гащи? Има нещо пророческо в този слоган. Чети нататък »

 

Основи на политическото омерзение

23/10/2021 в в. "Труд"

Вицът, за който се сещам в момента, е от времето на Тодор Живков, но би могъл да е актуален и днес. Да се опитаме да го осъвременим:

Седят двама мърморковци в някакво кафене, гледат през витрината и мърморят:

– Пак са вдигнали цените на тока и парното.

– От утре затварят дискотеките, училищата и моловете.

– Щели да приемат някаква нова конвенция.

– В новия филм за тримата мускетари единият щял да е негър, само не разбрах кой.

– Оня заседнал кораб съвсем бил потънал…

В това време запръскал дъждец и поръсил със ситни капчици стъклото на витрината.

– Ето! ­– казал единият мърморко. – Сега и дъжд заваля!

– Абе, остави ги да правят каквото искат! – махнал с ръка другият мърморко. Чети нататък »

 

Грешката на либерализма

21/10/2021 в TRIBUNE

Не съм специалист и не съм съвсем сигурен как да го нарека – дали либерализъм, дали либертарианство или по някакъв друг начин. Става дума за онази идеология, според която хората ще се справят най-добре, ако ги оставиш на мира. Това схващане е особено натрапчиво, когато става дума за икономика. Според него свободният пазар и законите на конкуренцията, които действат в него, са напълно достатъчни за развитието на стопанските отношения. Всеки опит за изкуствена регулация или интервенция е вреден, защото пречи на тази вълшебна саморегулация – laissez-faire. Оставете пазарните закони (които са вид природни закони) да действат необезпокоявани и ще видите как благодарение трудолюбието, предприемчивостта и благородството на капиталистите, обществата ще процъфтят! Ах, как и ние сме се увличали по тези идеи в бунта си против тоталитарния комунизъм, гледайки на капитализма като на откровение! Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 185 other followers: