Училище и казарма

Първо учих в 12-то училище, на границата между две махали и две епохи – нашата, на старата средна класа и царските офицери, и комплекс “Ленин”, между другото чудесен в градоустройствено отношение квартал. Учих рисуване и ме приеха вътрешна архитектура със специалност мебелен дизайн, но училището ми се видя далеч и затова се записах в 31-ва гимназия, позната на софиянци като Бастилията.

В Бастилията свирех на тромпет в тамошната духова музика. Свирех и на китара, предимно Beatles, но ме караха да пея и политически песни на официални гимназиални изяви и аз пеех. В замяна на това си затваряха очите за някои странности, заради които поведението ми стигна до “задоволително”, но пък като се има предвид, че в прогимназията беше “незадоволително”, може да се направи извода, че с годините съзрявах.

Когато гимназията свърши, ми се случиха две фундаментални неща: приеха ме в Университета и ме взеха в казармата. Приеха, взеха… Богат език. Казармата ми беше секретна и ме накараха да се закълна, че докато съм жив няма да издам каква е, но тъй като поделението ми отдавна е разформировано, мисля, че няма да предам Отечеството като кажа, че беше ракетна бригада със задачата да нанесе десетина ядрени удара на Турция и след това да се евакуира в слънчогледовите полета край Силистра, където да чака изхода от Третата световна война.