Нарочно казвам „Трактора“, за да го деперсонифицирам и да го направя по-удобен за обобщения. Иначе човека Алексей Петров – Бог да го прости и да упокои душата му.
Наистина „Бог да го прости“ е напълно достатъчна реакция в подобен случай, но човекът дълбоко в себе си (а често и на повърхността) си е едно любопитно шимпанзе. Човекът обича да изследва. Човекът обича да знае, но повече от всичко човекът обича да гадае, да предполага, да спекулира. Ама убийството политическо ли е или криминално (или то е все същото)? Кой го е поръчал, кой го е застрелял, с маскировъчни дрехи ли е бил, имал ли е велосипед? С какво го е застрелял – с двуцевка, с карабина или с калашник? От какво разстояние е стрелял, имал ли е оптика? Колко пъти е стрелял? Нарочно ли е стрелял по жената и защо? Неволно и е улучил жената и как? И коя в края на краищата е тази жена – съдружничка, съучастничка, планинска водачка или тенис учителка? (още…)
Добре че сме в Европейския съюз, макар и незаслужено. Добре че има съдебна власт, макар и зависима и корумпирана според някои, но все пак единствено способна да бъде коректив на творческите пориви на другите две власти. Иначе ме е страх да си представя в какво чудо щяхме да живеем. Творческите пориви на законодателната и най-вече на изпълнителната власт чета в днешния (21.10.10) преглед на печата: 
