Когато на задното стъкло на дадена кола видиш триъгълник с препинателния знак „удивителна” в него, тогава нещата са ясни – разбираш, че колата се управлява от неопитен шофьор с прекалено малък стаж зад волана и, следователно, трябва да стоиш далеч от него, за да не ти направи нещо – я да спре рязко, я да те засече, я друга някаква провокация – изобщо да се пазиш като от шофьор с прекалено голям стаж. Какво обаче да очакваш от кола, на чието задно стъкло има знак „Бебе в колата”? Разбира се, като видим такова предупреждение, най-лесно е да заключим, че автомобилът пред нас се шофира от бебе и да приложим същите практики, които прилагаме при кола с удивителна – да внимаваме да не подкара изведнъж с пълна газ на задна и други такива работи. Обаче, ако допуснем, че колата се управлява не от бебето, а от някой от неговите родители, тогава нещата стават много по-сложни. Тогава започваме да се питаме как да реагираме на информацията, че в колата има бебе, как това да промени стила на собственото ни шофиране и какво да направим или да не направим, което иначе, ако не бяхме разбрали за бебето, нямаше да направим или щяхме да направим. Как един участник в движението реагира на друг според това дали той има бебе в колата или няма? Това е труден въпрос и само малка част от неговият отговор може да бъде „внимавай повече с коли, в които има бебе и не се блъскай в тях, както иначе несъмнено би постъпил, ако в колите нямаше бебета”.
