Разтревожен съм не на шега, защото от известно време се чувствам необратимо обсебен от клозетната тема – Пръдльо, Смръдльо и детенцето, което на прощъпулника си избира тоалетната хартия като своя бъдеща професионална реализация, са само върхът на айсберга. Ето защо реших да положа усилия и да пиша за нещо чисто и красиво. За еделвайсите. За това колко съвършени са те в своята лъчева симетрия, на какви непристъпни места растат сред дива и божествена красота единствено под погледите на орлите, колко упорити в борбата за оцеляване са, но и колко мънички всъщност – толкова, че листенцата им, макар и мъхести, не стават да се обършеш с тях… Така мислех да надвия клозетната тема в творчеството си, но животът пожела друго.
