Това, което винаги ме е възхищавало в този иначе грешен и объркан свят, е способността му да компенсира дори и най-голямата несправедливост с еднаква по стойност и обратна по посока справедливост. Когато някой бездушен евро-чиновник си позволи да потъпче елементарни човешки права в нашата малка, но горда родина, то винаги се появява народният юнак, стъпил с единия крак на Люлин, а с другия на Стара планина (така че Банкя да остане по средата отдолу), и бързо оправя нещата с боздугана на своя блестящ интелект и непоколебима решителност. После три дни всички ядат, пият и се веселят, като преди всичко пият, но важното е приказката да завърши щастливо. (още…)

Tweet