Аз съм много лош кръстник. Имам петима кръщелника – един малко по-голям от мен: той живее в Америка; един на моята възраст, с когото бяхме заедно в казармата; един малко по-малък от сина ми – сега е прекрасен юноша – и двама, които още са деца, но растат бързо. Рядко общувам с тях, а по въпросите свързани с тяхното кръщение даже никак. Осъзнавам, че това е грях, тежи ми и ме кара да се чувствам лош кръстник. (още…)