Тази сутрин, 20 февруари, денят след годишнината от обесването на Левски, докато си пиех кафето и се любувах на изключения телевизор, си дадох сметка, че май съм единственият, който вчера не се изказа в някоя онлайн или конвенционална медия за Апостола на свободата. Не отправи смръщен взор някъде над хоризонта. Не казах нищо за тефтерчето, за „Народе????“ (дано го изписвам с правилния брой въпросителни), за това как са го пазили само три заптиета, но никой не го е освободил, за чистата и свята република, за това кой ще ни освободи и кой ще ни зароби… Все неща, които с издайническа влага в очите се повтарят всяка година, всеки февруари по един и същи начин, с едни и същи думи, с един и същ прочувствено-назидателен тон поне от 100 години и всеки си мисли, че той е единственият, който се е сетил да ги съобщи на останалите. Защото носи Апостола в сърцето си! (още…)

Tweet