От пропагандна гледна точка Гоце Делчев е нещо като Левски 2. Или като Левски Lite, при положение че приемем дякон Игнатий за Левски Classic. Тоест Гоце Делчев е нещо, с чиято употреба много трябва да се внимава, защото не знаеш за кого какво символизира, кой се идентифицира с него и колко сприхав може да е той. Ето например миналата седмица български политици се запътили да се снимат на гроба на Гоце Делчев и да изпратят снимките на медиите, обаче македонските граничари и митничари (това са изконни македонски думи, по модела на „историчари“ и „политичари“) ги слъгали, че им е спрял токът и не ги пуснали да влязат (веднага) в древната родина на Мегас Александрос III. По този повод нашият вътрешен министър Иван Демерджиев обяви, че ще им подари три генератора, та да може границата им да функционира. И е прав, защото що за държава е тая, дето няма граница като хората! (още…)
Posts Tagged ‘македония’
Фетишизирането на Гоце Делчев
понеделник, февруари 6th, 2023На българо-албанската граница нищо ново
събота, юли 9th, 2022
„И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха“ (Мат. 5:40).
Много популярно е схващането, че стратегическият интерес на България е РСМ да е член на Европейския съюз. Мнозина са го повтаряли. Последен беше българският евродепутат Илхан Кючюк в Страсбург. Общият аргумент е, че понастоящем, в съществуващите геополитически условия, това е единственият шанс да бъдем с братята си в нещо като обща държава. Да, вероятно би могло да се формулира някакъв интерес за успокояване на съвестта, но чак стратегически… (още…)
Луно, луно, земьо македонска!
събота, април 16th, 2016
Когато великите нации се събрали да си поделят луната, представителят на Македония (кой знае защо присъстващ на такава среща) ги слушал, слушал, пък накрая поклатил глава и горчиво рекъл: „Луно, луно, земьо македонска! Пак ли ке се тепаме за тебе!“. Това е стар виц, но случващото се тези дни в Македония, за съжаление не е. Там различни видове протестиращи – казвам различни, защото има и от левицата, и от десницата – се отдадоха на изстъпления, които доведоха и до по-груба намеса на полицията. Причината – хроничните безобразия на македонската политическа класа. Поводът – решението на президента Иванов да се прекрати разследването на над 50 политици от различни партии, замесени в скандали с незаконно подслушване на 20 000 граждани и, разбира се, в корупция. (още…)
Радост моя, гордост моя
неделя, ноември 7th, 2010
Тази седмица се чувствам особено. Чувствам се огромен, но не от преяждане, и се чувствам опиянен, но не от препиване. С една дума – горд. Толкова горд, сякаш България е голяма като планета и сякаш средният квотиент на интелигентност на кабинета е над 120, което не е много, но все пак е нещо. Горд не толкова за това, че южното Черноморие се очисти от 20 рибарски хижи (вероятно твърде луксозни и заснети от хеликоптер), не толкова за това, че Андрей Иванов обяви, че има само 15, а не 60 имота, дори не и за това, че пенсионната реформа ще започне след следващите избори. Чувствам се горд, защото Дилма Русеф стана президент на Бразилия! (още…)
Салата „Балкански комплекси”
сряда, август 12th, 2009
До днес си мислех, че най-големите комплексари на балканите са македонците. Именно те вярват, че произхождат от Александър Македонски, макар че той е грък, а те – славяни и като такива са дошли по тези места почти хиляда години, след като по тях се е подвизавал Александър. Именно те претендират за всяка историческа личност от Самуил до Вапцаров, което е същото, ако предположим, че село Червена вода се обособи в отделна държава, да приемем, че Стефан Цанев е червеноводски, а не български поет – тежък удар за националното самочувствие. Именно македонският „език” е превърнал в норма всички правописни и правоговорни грешки, които допускат неграмотните българи, само и само македонците да имат писмен език със собствена граматика, различна от българската – пишат ЛюПчо, но не се люПят, когато правят любов. Пишат преТседател, макар че пишат и преДизвикуа (предизвиква), при все че преДставката и в двете думи е една и съща. Хубавото е, че на нас не ни пука особено от тая работа. (още…)
