Вчера БТА разпространи съобщение, в което се съобщава, че президентът Радев съобщил следното:
„Не очаквам целувката между Борисов и Петков да роди нещо друго, освен отвращение“.
Поводът за това горестно споделяне били разговорите между парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за съставяне на правителство с втория мандат – разговори, които според Бойко Борисов били много близо до решение. Същият онзи мандат, който Радев връчи с такова нежелание и на границата на елементарното домашно възпитание. (още…)
Ето че дойде време и една от най-големите и устойчиви опорки на демократичния преход да си отиде – опорката: „трябва да гласуваме на всяка цена“. В продължение на много години сме повтаряли, че едва ли не гласуването и демокрацията са едно и също нещо и който не гласува, не е демократ, който не гласува, саботира демокрацията. Повтаряли сме също, че няма начин да не гласуваме, защото ако не идем до урните, гласът ни ще се преразпредели в полза на някого другиго, когото изобщо не желаем да видим във властта. Но ето че дойде моментът да се запитам (лично аз, не натрапвам мнението си никому и знам, че за никого то не е от особено значение) дали си заслужава да се гласува – има ли смисъл, редно ли е, морално ли е. 
Ето че на хоризонта се очерта аморфният силует на поредните безнадеждни избори. Умните политически лидери извадиха тефтерчетата и със старателно скърцащи калеми започнаха да пресмятат аритметиката на властта – с кого да се гушнат, та да им стигнат процентите. Платените шамани заподскачаха от крак на крак около огъня и запяха песента как това е „най-успешното от което и да е правителство от 90-та година насам“, как „няма правителство, което да има такива 6 месеца“ – песен достойна за „Златният кос“ (нали помните, едно време имаше такъв фестивал на хумористичната песен). 
