Имаше такава книга от Сергей Станишев – „Защото сме социалисти“. Сега да не си помислите, че съм я чел? Не съм. А може би е трябвало, защото менталната патология е поучителна. Но извън закачката със заглавието темата ни е съвсем друга.
През седмицата цитирах мисъл на св. Киприян Картагенски: „Бог не е Отец на онзи, на когото Църквата не е майка“ – една от най-известните максими на големия африкански богослов от III век. И в някои от коментарите веднага се прояви един начин на мислене, стар като света, който в обобщен вид звучи така: „Аз вярвам в Бог, но вярвам така, както съм решил да вярвам, нямам нужда някой да ми дава акъл. Не ходя на църква, не се моля (или се моля с думички, които съм си измислил сам), не се причастявам, защото не харесвам духовенството, свещениците не отговарят на моите нравствено-естетически изисквания; имам много забележки към църквата и клира и докато някой не ги вземе под внимание, аз няма да вляза в храма. Отношенията ми с Бог са си моя работа. Ще го славя така, както намеря за добре“. (още…)