Я дайте да се поизпитваме малко с вас. Внимавайте! Въпросът ми е следният. През седмицата един човек каза:
„Реформаторите притиснаха опонента си до стената
и той сега се мята в безсилна истерия“.
И така:
Когато Бойко Борисов премина към план „Б“, мислителите на „Промяната“ казаха: „Хе-хе! Че то се очакваше, че така ще стане!“. Ами като се очакваше така да стане, защо се вързахте, бе? Защо се уловихте като шарани на бастун и в събота и неделя трескаво сглобявахте кабинет с когото ви падне? Защо, като знаехте, е Борисов ще ви се надсмее, се трепахте да съчинявате програма, та чак и да я публикувате? (още…)
Ден четиресет и трети от Великия пост и първи от Страстната седмица. Когато интелектуалците излязоха на Витошка да подкрепят причудливата идея на Сашо Кьосев за гражданския патриотизъм (с която той изглежда много се гордее в нàучно-теоретичен план), фейсбук академиците викаха: „Осанна!“. Когато почти същите интелектуалци написаха апел с настояване да се състави правителство и да се прекрати тази лудост с безкрайните служебни кабинети и предсрочни избори – апел изцяло в духа на гражданския патриотизъм, – тогава академиците викаха: „Разпни!“. (още…)
Ден трийсет и шести от Великия пост. Когато рано сутринта се отдавам сластолюбиво на тези мисли (преди да е станало време за по-сериозни дела), резултатите от последните извънредни избори все още са обвити във воалите на мимолетност. Разликата между двете страни, поне засега, е нищожна, в рамките на грешката, но това не пречи на истерични активисти да крещят „!!!ПОБЕДА!!!“ и от двете страни? (още…)
Ден деветнайсет от Великия пост. Разправят, че ако застанеш на ръба на скала или на висок покрив, бездната започва да те зове и в душата ти покълва демоничният копнеж да скочиш. Сякаш човекът не е сигурен дали принадлежи на живота или на смъртта и когато смъртта усети тази несигурност, започва да зове човека, да го притегля към себе си, да го кара да я избере, като по този начин сам се откаже от живота во веки веков.
По същия начин, по който се отнася човекът от ръба на покрива към желанието да скочи, се отнася и българският избирател към левите политически субекти, когато му се явят на избори. Лявото го притегля като смъртта. (още…)
По принцип кавичките не допринасят особено за красотата на едно заглавие, но тук, мисля, са необходими. Тези сили, които се обединяват в името на народното благо и за нищо друго, са толкова добри, колкото са и десни. А за това колко са десни сме говорили до втръсване. Поне да си вярваха! Обаче колкото сами си вярват, че са десни, толкова си вярват и че са добри. Случайно съм говорил със свои познати там, та знам какво мислят и в какво (си) вярват. (още…)
