Отвращавам се, когато някой променя местата на субекта и предиката в българското изречение. Шлемник байкалски. Защо така, а не „байкалски шлемник”, както е редно? Защо „чушлета лютиви”? Защо „любов френска”? Защо „педераст майчин”, а не „майчин педераст”? Мистерия. Но мистериозни са не само словоредните...
