Янаки Богомил (Синопсис)

Загадката на иконата и слънчевия диск

През целия си живот един човек се чудил има ли нещо след смъртта или след смъртта няма нищо. Накрая умрял, видял, че няма нищо, и се успокоил.

„Янаки Богомил“ е сензационен криминален роман с елементи на политически трилър и мистична линия. Криминалният роман и политическият трилър са пародия (макар и не съвсем), мистичната линия не е.

Героите в романа

Почти всички герои имат твърде странни имена, защото романът е нереален, доколкото не е реализъм, и е пародия, доколкото сам невинаги си вярва. Всяко име означава нещо конкретно и понякога има общо с характера на героя и мястото му в действието. Героите са два вида – постоянни (които ще участват в бъдещите случки с Янаки Богомил) и герои само на тази книга.

Постоянни герои

Янаки Богомил. По професия е PR, богослов е по образование и е частен детектив по гений. Умен, ерудиран и богат, той води тежка борба със собствената си гордост. Офисът и домът на Янаки заемат два огледални мезонета в центъра на София. В помещенията, където е агенция „Кокорас“ е Долният свят. На горния етаж, където е кабинетът на Янаки Богомил, е Горният свят. Помещенията, в които живее и към които има скрита врата зад библиотеката в Горния свят, са Другият свят. Оръжието на Янаки е Walter PPK 9mm kurz с черни чирени и метални части, гравирани с мотиви на еделвайси. Автомобилът му е Chrysler 300C 5.7L Hemi V8 Magnum engine. Външно Янаки Богомил прилича на Хер Флик.

Олга Волпе. Личната асистентка на Янаки. Кабинетът ѝ е в Горния свят. Мъжкарана, владее оръжия и бойни изкуства. Занимава се само с криминалните случаи на Янаки, но не и с работата му като PR. Прагматична, рационална и логична. Сама е и никой не знае къде живее – сякаш няма друг живот, освен Янаки. Оръжието на Олга Волпе е мъжкарско, за разлика от това на Янаки – Beretta M9 (на въоръжение в американската армия, заменила наскоро колта).

Благой Транспортера. Личният шофьор на Янаки Богомил. Той заедно с Янаки и Олга образуват триото, което разследва заплетените случаи – Янаки е мистичен, Олга е прагматична, а Транспортера е суеверен. Старо куче от НСО – бил е шофьор на всички премиери от прехода. Сега е пенсионер. Кибритлия, скандалджия и побойник. Ако не е признал някого за авторитет, и сопола си няма да хвърли върху него. Идеален бодигард – не бие на очи, но да не си му насреща.

Хилдебранд фон Арминиус. Кучето на Янаки Богомил. Елитно германско овчарско куче, родословието му може да се проследи много по-назад във времето в сравнение с доста хора, чиято родова памет се простира само до дядо им, ако го познават, а как се е казвал прадядо им често дори и не знаят. Понякога Янаки се пита дали това, което той изпитва към кучето си, не е подобно на онова, което Бог изпитва към него – любов, умиление, загриженост.

Ружа Караджова. Офис мениджърът на агенция „Кокорас“ и господарка на Долния свят. Понеже Янаки отдавна е изгубил интерес към оперативната дейност на агенцията, върти я тя.

Диамант Иванитов Диамандиев. Шеф на PR-ите. Бивш журналист, отговаря за връзките с медиите и почерпушките на журналистите – плаща им на ръка, когато не иска да мине по официалния път.

Служителката Бочка. По цял ден пие на аванта минерална вода и пикае. „Божичко! На това момиче пикочният мехур сигурно е като гайда!“. Едра и колкото по-надолу слизаш, толкова по-едра става. Най-масивни са прасците и глезените ѝ. Бузеста с месест нос и без брадичка. С малка безволева уста. Мърлява. Често намирисва. Лакома. Безпардонна.

Супервайзърът Лацио. Добродушен хубавелко, в когото са влюбени всички офисни момичета. Той обслужва Агенция „Кокорас“ на абонамент – идва веднъж месечно за профилактика на мрежата и компютрите или когато го повикат извънредно. Бочка, развратна по природа, понякога си измисля несъществуващи проблеми на компютъра, за да идва Лацио, да стои до нея на бюрото ѝ и да си допират коленете. Лацио е теолог-наивист. Като компютърен специалист, е убеден, че човекът се състои от хардуер и от софтуер. Хардуерът е направен от материя (от кал) и на материя се разпада, когато го напусне софтуерът. Софтуерът идва от някъде другаде.

Герои на тази книга

Иван Асенов. Поредната политическа вълна, поредният герой-спасител. Появява се от Италия, където дълго е живял и работил, със сензационната новина, че е потомък на Асеновата династия. Лидер на новата партия ППМ (Партия на проспериращите и можещите).

Елза Голдщайн. Лична асистентка и най-доверен човек на лидера Иван Асенов. Тя стои най-близо до разследването. Янаки Богомил се увлича по нея.

Изабела Тотева. Действителният собственик на партията ППМ. Иван Асенов е просто неин аватар. Тя е играчът, докато лидерът е само лъскава фасада. Името е ключово за нея. Официално то е испанизиран вариант на Елисавета, но всъщност „Изабел“ звучи почти като „Йезавел“, баба на Пигмалион и Дидона, основателка на Картаген.

Партийци:

Трифон Солов. Един от учредителите на партията на Иван Асенов, който обаче се е оттеглил, защото се е погнусил от политическия живот. По повод забъркването си в активната политика казва: „Когато в една купа смесиш равни части нектар и лайна, то купата ще се окаже пълна по-скоро с лайна, отколкото с нектар“. Материално осигурен, играе по цял ден тенис и гледа отстрани.

Николай Въртигоров. Пуделът на Изабела Тотева. И неин млад жиголо. Кариерист. Той е нещо такова, каквото е била Изабела като млада. Дете на богаташ (с когото обаче се съревновава), той се прави на маниак хайфист, притежава уредба за половин милион, но е почти глух.

Рою Ковацалиев. Известен художник (известен в средите на известните художници, разбира се), той е член на ръководството на партията, защото на Иван Асенов му е нужно да изглежда подкрепен от творческата интелигенция. Иначе Рою не е съвсем наясно на кой свят се намира и за какво става дума.

Ивайло Каската. Нископоставен партиен натегач. Грижи се за информационния поток в социалните мрежи и седи на рецепцията, където се натиска с Калинка с големия задник, когато никой не ги гледа.

Елевтери Полихронов. Той е сплетник, защото не му пука. Член е на ръководството, понеже е стар приятел на Иван Асенов. Иван Асенов обаче съжалява, че го е издигнал толкова високо, защото Елевтери е неуправляем. Той е свободен човек, който мрази да му се казва какво да прави.

Паранкин Първулов. Организационен секретар на партията. Едър и чернокос, с тънък гласец и дебели бутове, които се търкат като ходи, защото краката му са криви на хикс. Носи брадата си на катинар и има навика когато говори с някого, да се навира много близо до лицето му. Това е лошо, защото устата му мирише силно и неприятно. Изабела много го харесва. Издига го за организационен секретар, хем чрез тъпотията му лично до контролира структурите, хем чрез некадърността и малоумието му тези структури да са слаби и по този начин Изабела по-лесно да саботира партията, ако се наложи.

Други:

Монахът Тарасий. Специалист по иконографски канон. Преди да се замонаши, е извършил тежко престъпление. Не го хващат, обаче става жертва на угризения и съвсем млад се оттегля в манастир.

Александър Асенов. Брат на Иван Асенов, доста по-възрастен. Живее на село, защото не е съвсем добре с главата. Иван Асенов ходи от време на време да го наглежда. Полудял е заради стара семейна трагедия.

Баника Бадев. Лидер на партия Яснота, морал, хуманност (ЯМХ) и най-влиятелният политик в момента. Грубоват и безпардонен.

Якоруд Моллов. Пенсиониран генерал от Държавна сигурност. Оперативен офицер на Изабела Тотева. Колекционира крадени икони, дялка коренища и знае всичко за всеки. Болен на смъртен одър.

Гранатоид Полежански. Подкупен светски журналист. Фабрикува компромати и докато другите подкупни журналисти взимат пари, за да публикуват, той взима, за да не публикува.

И още 10-20 епизодични герои от централното действие и от разказите в разказа.

Композиция и сюжет

Всичко се върти около рядка и не много типична византийска икона на Богоявлението. Дали притежава свръхестествени сили, дали вътре в нея е скрито нещо много ценно или пък самата тя по себе си е ценна – това до края не се разбира, но като че ли всички искат да я притежават и са готови на крайни постъпки, за да я придобият. Иконата е известна още от 13 век, когато кръстоносците превземат Константинопол. Рисувана е или в Никея, или на остров Патмос, където е писан и Апокалипсисът. Нетипична е, защото е квадратна и доста дебела. Прилича на иконите от типа „Светец в житие“, където централното изображение е заобиколено от малки композиции, изобразяващи важни моменти от живота на светеца. Тук обаче централното изображение е Кръщението на Иисус Христос в р. Йордан от Йоан Предтеча, а малките композиции наоколо изобразяват 12 ключови момента от тайнството на Кръщението. Разположени са по три на всяка от четирите страни на иконата.

Романът също се състои от четири части с по три глави, тоест отново е додекамерон, дванайсетоднев, но тук дните са последователни – 12 дни през месец август.

Първа част – Подготовка

Ден първи – четвъртък, 14 август. Изгонване на демоните

Ден втори – петък, 15 август. Отричане от сатаната

Ден трети – събота, 16 август. Изповядване на вярата

Втора част – Кръщение

Ден четвърти – неделя, 17 август. Освещаване на водата

Ден пети – понеделник, 18 август. Елеят на радостта

Ден шести – вторник, 19 август. Смъртта и възкресението

Трета част – Дух Свети

Ден седми – сряда, 20 август. Царят

Ден осми – четвъртък, 21 август. Свещеникът

Ден девети – петък, 22 август. Пророкът

Четвърта част – Царството Божие

Ден десети – събота, 23 август. Шествието

Ден единайсети – неделя, 24 август. Евхаристията

Ден дванайсети – понеделник, 25 август. Осмият ден

Епилог

Тематични линии

1. Криминална – Това е фабулата, книгата се чете заради нея. Има убийства, загадки, обрати и неочакван финал – както си трябва.
2. Политическа – Показан е генезисът на съвременната политическа действително назад във времето на тоталитаризма. Има елементи на действителни случки и хора, но никой няма да се познае, с изключение може би само на Баника Бадев.
3. Теологична – Всичко написано за религията и църквата е абсолютно вярно и абсолютно канонично. Дори може да се ползва като справочник. Главната богословска тема е Оригеновата ерес за всеобщото опрощение.
4. Музикална – Във всяка от четирите части на книгата по различни поводи прозвучават по пет парчета. Всяка от четирите части е посветена на конкретен музикален стил:

Първа част – Подготовка – Funk/Swing

Мейсио Паркър – To Be or Not to Be;

Нилс Ландгрен – Voulez-Vous Funky ABBA;

Дюк Елингтън – Soul Call;

Манхатън Трансфър – Topsy;

Луис Прима – John Ping Pong

 

Втора част – Кръщение – Blues

Мъди Уотърс – I’m Ready;

Джон Лий Хукър – Blues Before Sunrise;

Албърт Кинг – Laundromat Blues;

Б.Б.Кинг – I’ll Survive;

Бъди Гай – I Cry And Sing The Blues

 

Трета част – Дух Свети – Soul

Отис Рединг – Respect;

Арита Франклин – My Guy;

Джон Колтрейн – I Want to Talk About You;

Рей Чарлз – I Wonder Who;

Марвин Гей – What’s Going On

Четвърта част – Царството Божие – Bossa nova

Антониу Карлос Жобим – Agua De Beber;

Жоау Жилберту – Bim Bom;

Аструд Жилберту – The Girl From Ipanema;

Куинси Джоунс – Lalo Bossa Nova

Еду Лобо – Upa Neguino

 

Епилог – Rock

ZZ Top – La Grange