Най-високият орден на Царство България е орденът „Свв.  равноапостоли Кирил и Методий“. Моля да не се бърка с орден „Кирил Методий“, учреден в НРБ през 1950, в разгара на сталинизма, и раздаван наляво и надясно, на кьораво и на сакато.

Орденът „Свв. равноапостоли Кирил и Методий“ е бял триипостасен кръст с образа на светите братя. От предната страна на кръста е изобразена мозаечна икона във византийски стил, около която е изписано: „Ex Oriente lux“ (Светлината е от Изток). Живите носители на този орден не може да са повече от 15 на брой. Освен българските царе и князе, кавалери на „Свв.  равноапостоли Кирил и Методий“ в България са били Екзарх Йосиф, Иван Евстратиев Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, Митрополит Симеон Варненски и генерал Данаил Николаев. Велик магистър на ордена е Царят. Чети нататък »

Tweet

Нарочно изчаках да мине малко време, преди да се изкажа за поредната медийна дъвка – крещящата украинска майка, зъбеща се на МОЧА, тъй както героите на Ботев от стихотворението „В механата“ се зъбят на тирана. Напълно осъзнавам, че вече всичко е казано, но все пак поемам риска. Да, вярно е, че докато се наканя, те вече гузно си прибраха майката (както гузно прибраха и масонския  „паметник“ на Боян Магесника от морската гара в Бургас), но не могат да приберат въпросите, които тя постави, и изводите, до които доведе. Чети нататък »

Tweet

Има ли изобщо нещо общо между християнството и демокрацията? Та нали самите ние се отказваме от индивидуалната си воля, за да приемем на нейно място Божията и тя да бъде вече наша воля? Самият Господ ни учи, че за да получим всичко – целия свят и вечността – е достатъчно да молим само за няколко неща и едното от тях е „да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“ (Мат. 6:10), както в невидимия, така и във видимия, както в духовния, така и в материалния свят. И как така, след като сме готови да изхвърлим своята воля, за да приемем Божията, поискахме за себе си политическата власт? Чети нататък »

Tweet

Нека още в началото да кажа, че аз не съм консерватор. В момента, в който публично заявя: „Аз съм консерватор!“, ще престана да бъда такъв, дори и преди да съм бил, и ще изгубя правото някога да се наричам по този начин. Не може да има твърдение „аз към консерватор“. Възможно е само твърдението „той е консерватор“, за предпочитане изречено от някой политолог като онези, които ги канят по телевизиите да лепят етикети на невинните хора. Чети нататък »

Tweet

Ако се подам от прозореца на каретата като Котарака в чизми и се провикна: „Ехей! Добри селяни! Кое според вас ме накара да пиша за християнина и войната?“, мнозина ще отговорят: „Специализираната военна операция на Русия в Украйна“, или пък: „Печалната война между два братски православни народа“ (макар че православни в Украйна са само около 65% и то в две църкви), или пък: „Вероломната агресия на Русия в Украйна“. Някои дори ще кажат: „Сблъсъкът между доброто и злото в Украйна“, но ще се разединят при допълнителния въпрос: „А кое е доброто и кое – злото?“. Не, не ме накара войната в Украйна. Нищо подобно. Да се замисля за войната (не че и преди не съм го правил) ме провокираха две книги, с които се занимавам напоследък. Чети нататък »

Tweet