Вместо да го популяризират, властите компрометираха ваксинирането (колкото и полезно да е то) с неадекватните си действия. И не говоря само за българските власти, които дадоха своя неоценим принос например с онази кампания, в която всеки, който се ваксинира, може да участва в томбола за смарт часовник. Слоганът на кампанията е „време е да запретнем ръкави“. Какъв ли щеше да бъде, ако ваксината не се поставяше в ръката, а в задника? Време е да свалим гащи? Има нещо пророческо в този слоган. Чети нататък »
Как властите компрометираха ваксинирането
25/10/2021 в NEWS.BGОснови на политическото омерзение
23/10/2021 в в. "Труд"
Вицът, за който се сещам в момента, е от времето на Тодор Живков, но би могъл да е актуален и днес. Да се опитаме да го осъвременим:
Седят двама мърморковци в някакво кафене, гледат през витрината и мърморят:
– Пак са вдигнали цените на тока и парното.
– От утре затварят дискотеките, училищата и моловете.
– Щели да приемат някаква нова конвенция.
– В новия филм за тримата мускетари единият щял да е негър, само не разбрах кой.
– Оня заседнал кораб съвсем бил потънал…
В това време запръскал дъждец и поръсил със ситни капчици стъклото на витрината.
– Ето! – казал единият мърморко. – Сега и дъжд заваля!
– Абе, остави ги да правят каквото искат! – махнал с ръка другият мърморко. Чети нататък »
Грешката на либерализма
21/10/2021 в TRIBUNE
Не съм специалист и не съм съвсем сигурен как да го нарека – дали либерализъм, дали либертарианство или по някакъв друг начин. Става дума за онази идеология, според която хората ще се справят най-добре, ако ги оставиш на мира. Това схващане е особено натрапчиво, когато става дума за икономика. Според него свободният пазар и законите на конкуренцията, които действат в него, са напълно достатъчни за развитието на стопанските отношения. Всеки опит за изкуствена регулация или интервенция е вреден, защото пречи на тази вълшебна саморегулация – laissez-faire. Оставете пазарните закони (които са вид природни закони) да действат необезпокоявани и ще видите как благодарение трудолюбието, предприемчивостта и благородството на капиталистите, обществата ще процъфтят! Ах, как и ние сме се увличали по тези идеи в бунта си против тоталитарния комунизъм, гледайки на капитализма като на откровение! Чети нататък »
Зелената сделка и озъбените маски
18/10/2021 в NEWS.BG
Докато заместник-председателят на Европейската комисия с ресор Европейски зелен пакт – Франсискус Корнелис Герардус Мария Тимерманс – беше у нас за участие в конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, попаднах на реклама, която ни насърчава да се снабдим с дизайнерски предпазни маски – нали знаете, че отдавна предпазната маска, освен всичко останало, е и средство да изразиш себе си, своята неповторима индивидуалност? Тя, видите ли, не обезличава, а напротив – оличностява! Говори се даже, че маските предпазвали и от зараза, но аз съм предпазлив по отношение на такива крайни твърдения. Чети нататък »
Във главата имаш àко (Чий е Ицо Хазарта?)
16/10/2021 в в. "Труд"
Преди години с мой приятел и жените наехме къща около Созопол. Всяка сутрин по хлад с приятеля ми отивахме да играем тенис в един занемарен клуб, а на връщане в колата, докато ни брулеше вятъра през отворените прозорци, си пускахме парчето, което бяхме обявили за официална песен на онова лято – „Във главата имаш àко / и за кинти духаш яко“. Ето това е за мен Ицо Хазарта, много го обичам. Той задоволява всички поетически потребности на взискателната ми душа. А сега ще става депутат от ПППП. Чети нататък »
Ще влезе ли Румен Радев в историята?
13/10/2021 в TRIBUNE
Ако спечели втори мандат, Румен Радев със сигурност ще влезе в историята, както преди него влязоха ярки личности като Бойко Борисов и Иван Костов. Жан Виденов също влезе, но по малко по-специфичен начин. За другите преди това сега няма да говорим, за да не обременяваме наратива.
Какво значи човек да влезе в историята? Много неща. Но като цяло означава да промени дневния ред на обществото, предизвиквайки тенденции и събития, които иначе не биха се случили. Историческите личности биват различни видове, но най-ярки са два от тях: революционери и народни закрилници. И докато сред споменатите по-горе Иван Костов прилича повече на революционер, то Бойко Борисов и Румен Радев са типични народни закрилници. Народните закрилници рядко имат своя стройна политическа визия, но пък се радват на легитимност заради голямата си популярност. Често се случва от тази популярност и легитимност на народните закрилници да се възползват други, по-рафинирани и по-сенчести сили. Чети нататък »
Батко, къде са Партиите на протеста?
11/10/2021 в NEWS.BG
Сърцето ми се къса като гледам как работниците от магистралите протестират с жълти жилетки – самотни, оставени на мъката си. Не виждам до тях Мая Манолова, която лани тикаше инвалидни колички и предвождаше медицински сестри, не виждам и Отровното трио с неговите бесилки, ковчези и пернишки винкели. Чети нататък »
Светостта в постхристиянското мислене
09/10/2021 в в. "Труд"
„Честваме 110 години от рождението на Баба Ванга“
(в. „Марица“)
Не всички човеци придвижват човечеството, а сравнително малка част от тях. Тези, които го придвижват, са два вида – политици и пророци, императори и интелектуалци, като влиянието на първите е ефективно, а на вторите – пожелателно. Политиците властват, а пророците дават дефиниции. Бедите започват, когато политиците престанат да се вслушват в пророците. Тези мисли споделя Ортега-и-Гасет в една своя лекция в Германия през началото на 50-те години на ХХ век, когато очевидно вече е станало ясно, че Европа не отива на добре, защото „…фауната на европейските политици деградира постепенно, поколение след поколение …“ (било е ясно още през 1951, забележете!). Очевидно, когато политиците обърнат гръб на пророците, обръщат гръб и на дефинициите, изгубват способността си да наричат нещата с правилни имена и от това настъпва объркване. И колкото повече властниците се правят, че пророците не съществуват, толкова повече дефинициите се изкривяват, думите губят своя смисъл и изопачават значението си. Да вземем например понятието „святост“ (имаше някога такава песен на Мими Иванова – „Майчице свята“). Какво значи нещо да е свято, какво значи някой да е светец? И какво е светостта днес в общата представа на просветения европеец? Чети нататък »
Някои особености на електоралното стадо
06/10/2021 в TRIBUNE
Всеки път, когато на хоризонта замержелеят избори в два тура, започва да ме измъчва един и същи въпрос: откъде партиите знаят как избирателите им ще се държат на втори тур, та си позволяват отрано да обещават подкрепа на тоя и на оня? „Аз имам свой кандидат за президент – казват, – обаче ако не стигна до втори тур, ще подкрепя еди-кого-си“. Откъде знаеш, че този избирател, който по някаква причина те е харесал, ще хареса и всекиго, когото му посочиш? Толкова е нелогично и същевременно толкова познато, че никой не му обръща внимание. Чети нататък »
Сатанинският вирус и божествената ваксина
04/10/2021 в NEWS.BG
Понеже наскоро говорихме за грехове и тям подобни отвлечени работи, се сетих как един духовник написа във фейсбук (не че това е най-подходящото място за богословстване), че е изумен как имало хора, според които коронавирусът е от Бога, а ваксините от сатаната, при положение че било точно обратното – коронавирусът бил от сатаната, а ваксините от Бога. Не знам кое е по-удивително – дали това, че православен духовник може да изкаже такова твърдение, или това, че го прави във фейсбук – едно само по себе си твърде нечестиво място, доколкото провокира хората да се пъчат с най-неприятните качества на характера си. Чети нататък »
