За блога

 

Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами.

Словесният ексхибиционизъм на блогърстването не е нов за мен. Вдъхнови ме Сашо Божков в далечната 2006 година, когато положих основите с едно стихотворение, писано в още по-далечната 1987 година с цел гавра с тогавашните млади поети и поетеси. Вероятно гавра е била и целта ми да се появя в блог-обществото 20 години по-късно, за което говори и първият коментар под първия ми постинг, написан, естествено, отново от мен. Много бързо обаче открих прелестта на мигновената читателска реакция към всичко написано и оттогава блогът е моя лаборатория за оценка на качеството на мислите и текстовете ми. Разбира се, не всичко, което напиша, публикувам в блога. Но пък да пиша, да пиша, колко да пиша… 🙂

Започнах с анализи на реклами, които пишех за удоволствие в едно списание. Скоро обаче започнах да ги пиша първо за блога и после да ги публикувам в списанието. Накрая спрях да ги давам на списанието и останаха само в блога. Тогава пък други вестници и списания започнаха да ги взимат от блога и да ги публикуват. Кръговрат на словото. Сприятелих се с много хора, които ме четяха. И ето че някои от тях ми казаха, че ме четат само заради текстовете, въпреки лошото качество на графиката. Тогава все още си мислех, че каквото виждам аз на монитора си, виждат го и всички останали, обаче не било така. Кой да знае! Ето значи основната причина да се замисля сериозно да направя този блог тук. Всъщност решаващият тласък ми даде един блогър – Свилен Милев, с когото се запознах в студиото на уважавания от мен журналист и мой приятел Иван Бедров. Голяма благодарност за новия блог дължа и на приятелите Стефан Забунов и Спас Христов – един от най-кадърните хора, които съм срещал.

Идеята е новият блог да бъде нещо като холдингова шапка първоначално на всичко, което пиша из Интернет, а после и на неща, които пиша само в компютъра си. Разбира се, като такъв той ще е и официалният ми блог, но това не значи, че ще се откажа от другите. Само ще ги направя с времето по-тематични и по-тясно спациализирани. Много искам времената да са такива, че да пиша за тъпи реклами и пиянски истории, а не за политически манипулации и безнадеждни протести пред Парламента. Предпочитам да бъда ироничен, отколкото саркастичен и да бъда невъзмутим, отколкото възмутен или гневен. За мен лековатият нонсенс е по-доброто състояние на духа в сравнение с изобличаващия патос. Но времената не са такива, каквито си ги поръчваме. В най-добрия случай са такива, каквито си ги направим. Но обикновено са такива, каквито ни сполетят, така че какво ще пише оттук нататък в новия ми блог, не мога да обещая.

София, 2010