Никоя вноска за членство в Европейския съюз не е достатъчно голяма на фона на първокласния интелектуален продукт, който ежедневно получаваме насреща. Поредната идея, която е родил могъщият ум на европейския чиновник е нов триумф на хуманизма, свободата и демокрацията. В какво се състои тя? Скоростта на всички автомобили ще се ограничи до 120 км/ч и това ограничаване ще стане автоматично чрез вграждане на нарочни устройства в леките коли на европейците. Устройството ще представлява видеокамера, свързана с бордовия компютър. Когато камерата види знак за ограничение на скоростта, ще изпрати безапелационен сигнал към двигателя и спирачките и колата ще започне да се движи толкова бързо, колкото е решило голямото и сплотено европейско семейство.
– Интересно – ще попита някой, – след като камерата автоматично намали скоростта, ние не можем ли после ръчно, или по-скоро крачно, отново да си я вдигнем? Поне до следващия знак? Или пък Европарламентът ще гласува задължителна за целия ЕС гъстота на поставяне на знаците, така че автомобилите дъх да не могат да си поемат…
– Интересно – ще попита друг, – какво ще стане, ако сме предприели изпреварване на камион, например, и в този момент вградената в автомобила ни камера съзре знак и набие спирачките? Ще останем в лентата за насрещно движение ли? Ами ако се ударим челно в движеща се насреща кола? Е, поне е успокоителна мисълта, че дори и в такъв случай колата отсреща също ще има вградена от Европейския съюз камера, така че челният сблъсък няма да се осъществи при скорост по-голяма от 120 км/ч за всеки от участниците в него. Притеснява ме само, че в много случаи подаването на газ и бързото ускоряване на автомобила е точно толкова важно за предотвратяване на произшествие, колкото и набиването на спирачки…
– Интересно – ще попита трети, този път любител на екшъните, – какво ще стане ако полицията преследва по магистралата престъпен автомобил с румънски или български цигани в него и, естествено, без никаква вградена камера за допълнителна цивилизованост? Няма ли опасност, тъкмо когато полицейската кола е на път да настигне нарушителя, оттам циганите да вдигнат на задното стъкло голям пътен знак за ограничение на скоростта от 120 км/ч? Ами ако циганите вдигнат знак за ограничение на скоростта до 20 км/ч?… Впрочем, колко ще струва всичко това? Кой ще произвежда камерите? Кой ще ги монтира? Кой ще го лицензира и на каква цена?…
И тримата, които питаха по-горе и особено последният, не са никакви европейци и не заслужават да се радват на плодовете на европейската неолиберална цивилизация. Не заслужават милиони еврочиновници от всички нива на администрацията денонощно да мислят и да измислят все нови и нови ограничения, за да може животът на европейците да става все по-сигурен и все по-щастлив. Такива трябва да бъдат изритвани в далечен и тайнствен Сингапур, та дано им дойде акълът в главата! А пък ние тук ще останем да въвеждаме иновации.
Ето, вдъхновен от видеокамерата, която ще спъва автомобилите ни, аз предлагам да се разработи и един друг вид видеокамера. Тя ще разпознава физиономията на еврочиновника. Няма да е трудно. Камерата бързо ще засича рибешкия поглед, пухкавите тлъстинки на охолството и пълното отсъствие на емоция или одухотвореност, които биха издали за какво си мисли чиновника и това да навреди на кариерата му. Разбира се, съвършеният еврочиновник не си мисли за нищо. Или пък ако си мисли, то е само за регулации, ограничения, забрани и от време на време за доноси срещу колегите си. Но тези мисли облекчават още повече нашата разпознаваща чиновниците камера. Как ще действа тя? Много просто. Ще бъде свързана директно с кредитната ни карта. Щом засече европейски чиновник, камерата ще подаде сигнал към картата и оттам автоматично и незабавно определена сума ще бъде преведена по сметка на Европейския съюз. Каква да бъде тази сума ще зависи от това дали е сутрин или следобед и в какво настроение камерата е засякла чиновника. Все едно дали сумата ще бъде наречена данък, такса, вноска или глоба – тя ще послужи само за едно: за поддържане на благосъстоянието на чиновническата каста в задоволителна кондиция.
Ето така триумфират хуманизмът, свободата и демокрацията. Наистина, отдавна вече са измислени такива политически инструменти, че благодарение на тях от демокрацията вече нищо не е останало. Но пък е останала свободата да бъдеш хомосексуалист, филателист, велосипедист или двойно мъдър баптист детерминист, като какъвто пророчески се определяше един от героите на Кърт Вонегът, предчувствайки ерата на глобализацията! И доколкото Картаген е част от един макар и малко по-стар глобус, аз продължавам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.