Петте кьошета

Какво, демокрация ли?

от

Нищо кой знае какво не се е случило. Скандалът с тъй наречените ЕГН-та наистина е буря в чаша вода. В това, че някакви хора (начело с Омбудсмана) се оказват подписали се за учредяване на нова партия или за други някакви неща, не е заговор срещу световния ред, нито е грандиозно и демонично престъпление. Това е проява на рутина и мързел от страна на организаторите на тези подписки. Техните мисли текат по следния начин: Голяма работа! Вместо да се мъчим да ходим от човек на човек, що не вземем ей тези тук готови бази данни, които при това се продават на съвсем разумни цени, и да си ги използваме за регистрация? Никой няма да забележи. На никого няма да направи впечатление. Пък и да направи, няма да има никакви последици.

Именно защото фалшификацията на подписки е проява не на друго, а на мързел, нещата са още по-лоши. Каква е нашата демокрация? Знаем как се печелят избори. За спечелването на избори съревнованието между политики и послания няма почти никакво значение. Избори се печелят чрез договаряне (в частност купуване) на гласове, чрез заплахи и манипулации спрямо, нека ги наречем, образователно и културно не съвсем стабилни избиратели, чрез машинации с „мъртви души“ в списъците, чрез подмяна на протоколи от секциите и чрез манипулация на окончателното преброяване. Кампанията почти няма значение, като разбира се не броим скрития PR в ангажираните медии. Така се печелят избори, знаем.

А сега вече знаем и как се създават партии. Излиза, че не е проблем да събереш подписи за каквото и да било. Трябва ти база данни и човек на компютър. Дали по подобен начин ще се свикват и референдумите – тази най-висша форма на съществуване на демокрацията? Твърде вероятно – да. Но щом в една демокрация партиите се създават по този начин, а изборите се печелят по другия начин, що за демокрация е това? Това не е демокрация, а технология, миропомазана с формулата „волята на мнозинството“. А всъщност „мнозинството“ научава от телевизора каква е била неговата воля. Цирк. Фасадна демокрация. Спектакъл. И най-страшното е, че тези техники вече се приемат съвсем в реда на нещата. И никой не е отговорен – мнозинството каза така, мнозинството ме изпрати във властта, всичко, което съм направил, съм го направил по волята на мнозинството и в името на мнозинството. Ега ти демокрацията!

Никой не е отговорен и за фалшивите списъци с ЕГН-то на Омбудсмана. А отговорност трябва да се носи и то криминална отговорност. Да речем, че научаването на нечие ЕГН не е престъпление, но фалшифицирането на подписа на това ЕГН е. Отговорност трябва да носят председателите на заловените партии, докато не посочат персонално отговорен човек от средите на техните сътрудници и подписосъбирачи. Изобщо, отговорността трябва да е персонална както в партиите, така и в администрацията. Тогава много неща ще си дойдат на мястото. Мисля, че персоналната отговорност е една добра първа стъпка, защото мисля, че нашето общество заслужава малко повече цивилизованост. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и съм готов да организирам подписка по този въпрос!

За “Петте кьошета


Може да харесате и: