От няколко години насам, щом пукне лято, Българинът (оня събирателен космат човек, знаете го) се изпълва със справедливо презрение към западната цивилизация. Повод му дават всевъзможните западни отрепки от англосаксонски, скандинавски, германски и даже от романски произход, които се търкалят пияни и надрусани по плочници и лехи из черноморските ни курорти.
Черноморският Българин страда от два вида летовници: надменни руснаци, горди притежатели на новопостроени гарсониери, които вдъхновено развяват от балконите родния си трибагреник, наскоро заменил красното знамя със серпа и чука, и разюздани западняци, налетели на евтин алкохол и евтини жени – толкова евтини и достъпни, че ги карат да се чувстват почти като в ислямския рай с неговите хурии и софри.
И докато от руснаците (по някакви абсолютно, ама абсолютно необясними за мен причини) Българинът се респектира, то западняците удостоява с презрение. Кога друг път ще му падне да презира от висотата на своето положение англичани и германци, шведи и белгийци, французи и холандци…
Долнопробно море – долнопробни летовници. Тук не виждам нищо, което да се нуждае от допълнителен коментар. Но ето нà, видиш ли, намират се коментатори, които и от това просто обстоятелство извличат идеология и пропаганда. Какви боклуци са западняците! Един руснак, например (като най-прости пример, просто ей така – първото, което ни идва наум), никога няма да падне толкова ниско, колкото, да речем (ама ей така, съвсем случайно да речем), един англичанин! Англичанинът е свиня, той слиза пиян от самолета и като му свърши пакетът, пак пиян се качва на обратния полет и трудно може да разкаже къде е бил през лятната си ваканция и какво е вършил. Това е точно така и не са само англичаните. Но защо? Сега ще се опитам да обясня.
Имах един приятел, който си построи хотел в Несебър във времената, когато и много други се излъгаха да си построят. Вътрешните стени на хотела бяха от нещо като картон, иначе изглеждаше добре.
– Не е ли малко паянтов? – попитах.
– Дреме ти! Той след 7-8 години ще се разпадне. Не формирам фонд за ремонт, нямам откъде. Продавам почти на себестойност. Но когато сградата се разпадне окончателно, вече ще се е изплатила и ще е донесла още толкова печалба. Проста сметка.
После приятелят ми сподели, че е принуден да продава пакети на „Туи“ и „Некерман“ със зверски отстъпки, за да може да се конкурира с другите, които си бяха построили хотели и бяха излезли на лов за летовници. От него разбрах, че много българи си резервират пакети през германски оператори, защото им излиза много по-евтино.
– Предпочитам шведи – сподели приятелят ми. – Те са по-кротки от англичаните и германците.
И като илюстрация ми показа едно семейство. Майка, баща и две деца – шведи. Дребни и пепеляви на цвят, бащата беше не по-висок от 1,75, а останалите – пропорционални на него. Сутрин идваха в ресторанта и закусваха от шведската маса, кой знае защо наречена на тяхната нация. След като се натъпчеха със салам и пържени яйца, правеха десетината крачки, които ги деляха от басейна и се пльосваха на шезлонгите. Там кротко изгаряха под лъчите на нашето южно (от тяхна гледна точка) слънце и чакаха да стане време за обяд. Когато то настъпеше, припълзяваха обратно в ресторанта и се натъпкваха с евтините вещества от ол-инклузива. После – обратно на басейна, за да превърнат изгарянията си в рани. След вечеря сядаха в лобито, където мама и тате гледаха телевизия на език, който не разбират, а двете деца не откъсваха поглед от електронните си игри. На следващия ден – всичко отначало. Западняци ли са това? Да, безспорно.
– Какви са тези хора? – попитах приятеля си, собственика на хотела.
– Някакви социално слаби – отговори той. – Купуват летуването си с такива отстъпки, че им е по-евтино да са тук, отколкото в Швеция.
– Но каква полза имаш от тях?
– Извън пакета никаква. Не си купуват даже минерална вода.
И повечето гости на хотела бяха такива – вярно, не си поръчваха нищо извън предварително платеното, но пък не се напиваха, не чупеха и не водеха курви, както правеха другите западняци само на няколко километра северно, в Слънчев бряг.
Една сутрин с моя приятел решихме да направим нещо средно между експеримент и жест. Тогава (пък и сега) имахме навика да пием просеко със закуската си. Понеже видяхме, че гостите на хотела ни заглеждат, сложихме няколко шампаниери с отпушени бутилки просеко и съответните чаши на шведската маса, така че всеки, който би пожелал, да си сипе вместо бльоджавото кафе или отвратително изкуствения „портокалов“ сок.
Реакцията беше забележителна. Всичките там шведи и другите кротки и социално слаби скандинавци първоначално се стъписваха при вида на шампаниерите, после ги заобикаляха, сякаш бяха кошници с кобри, и нервно трупайки в чиниите си кренвирши и пържени филии с конфитюр, бързаха да се отдалечат от това дяволско нещо. Така и никой не си сипа просеко и никой не замести пържените филии с плодове, макар че имаше тази възможност.
Да, съгласен съм. Има такива западняци по Черноморието и даже никак не са малко. Нещо повече, може да се каже, че това е типичният образ на западняка по нашето море. Мъничко по-оправният е в Италия или Испания. Но пак питам: защо?
Очевидно тези хора идват тук защото е безумно евтино. А е евтино по две причини: първо, защото се допусна презастрояване на Черноморието с хотели, които сега се конкурират до кръв, и второ, защото тукашните хора са бедни и са готови на всякакви плонжове, за да изкарат някой лев повече в сезона, известен у нас като „ден година храни“. Колкото повече се конкурират помежду си мераклиите да печелят от туризъм, толкова повече ще са принудени да си подбиват цените и съответно толкова по-големи лумпени ще се възползват от услугите им. И толкова по-долнопробен ще става туризмът, който предлагат. Не е трудно да се разбере. Българската средна класа се изнесе в Гърция, у нас остана чуждестранният лумпениат. По този случай и Северна Гърция вече прилича на нещо като Китен или Приморско, но това е положението, братче[1]!
А защо сме бедни, включително и онези от нас, които си построиха хотелчета на морето? Защото докато другите страни развиваха туризма в годините след Втората световна война, ние развивахме тежка индустрия по линия на СИВ – Кремиковци, Радомир и т.н. Докато частната собственост в другите страни оформяше и регулираше туристическия пазар, тук туризмът се развиваше планово на петилетки и тогава беше създаден „Кореком“, за да могат западняците да си купуват плажен крем Nivea с валута. Това беше в епохата на българосъветската дружба, когато „дружбата със СССР беше нужна на България така както въздуха и слънцето за всяко живо същество“ по думите на другаря Димѝтров. И тази дружба продължи половин век, цели две поколения.
Така че като видите пиян или надрусан англичанин на Слънчев бряг, не бързайте да сравнявате нации, народи и цивилизации. В повечето случаи той не може да си позволи друго море освен нашето с всичките му мизерии. Той е декласиран и презрян и в родината си, дори много повече, отколкото тук. А такъв като него може да си позволи нашето море само благодарение на евтиното ни раболепие, на ниските ни критерии, ниските ни изисквания и ниските ни цени, ниски от бедност, наследена заедно със слънцето и въздуха за всяко живо същество. Връзката между боклуците-западняци по Черноморието и българосъветската дружба е пряка и очевидна. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
[1] Разбира се, не говорим за наистина хубавите места и у нас, и в Гърция, но те са малко, не са представителни и са почти в категорията на изключенията.