Щом не вярваш в Бог, защо празнуваш Коледа?
в. "Труд" За моите кръщелници

Щом не вярваш в Бог, защо празнуваш Коледа?

от

Сега ще направя най-баналното нещо, което може да стори такъв като мен на днешния ден – ще ви разкажа що е Коледа. Но се надявам да го направя по-увлекателно от останалите словоблудци. Иначе няма да е нищо ново, нищо, което да не се знае от 20 века насам.

В началото на седмицата зададох въпрос, за да видя какво ще стане. Въпросът гласеше: „Щом не вярваш в Бог, защо празнуваш Коледа?“. Знам, че това е свръхпровокативен въпрос и хората с право се раздразниха (но пък нали това е и целта – раздразнението изостря сетивата и отваря апетит). Всички знаем какво са празниците. Всъщност, знаем ли? Ставало е дума, че отсъствието на добро е зло, на красиво – грозно, на истина – лъжа, на Бог – ад и т.н. Следователно празниците би трябвало да са отсъствие на делници, само че с обратен, с положителен знак, а не като грозното, лъжата и адът. Тоест празникът е време без задължения и конкретни ангажименти, в което правим онова, което ни е драго на душата. В този ред на мисли най-драго на душата ни е да ядем и пием в задушевна компания, с приятели, със семейството или пък някаква съвсем случайна, стига да е задушевна. Да си почиваме, да четем правилна книга, да гледаме филм или да излезем на разходка с децата. Или пък ако децата са все още някъде там в бъдещето, да идем на купон с надеждата, че ще се запознаем с майка им, респективно с баща им.

За да бъдем коректни, към всеки празник трябва да подхождаме едновременно от гледна точка както на материално-телесната долница, така и на интелектуално-духовната горница. Празниците имат по два повода. Единият е този, за който вече споменахме: просто не са делници и туряме трапезата. Така например в моето далечно социалистическо детство се празнуваха Девети септември и Седми ноември, но у дома, дори да ни изкараха на манифестация, не стигахме по-далеч от долницата, тоест от трапезата в семейна обстановка. Тези празници, разбира се, си имаха и други поводи, засягащи интелектуално-духовната горница ­– съответно социалистическата революция в Българи и ВОСР в Русия, което за несведущите означава „Велика октомврийска социалистическа революция“.

Обратно: властта по онова време от Рождество и от Възкресение (Коледа и Великден) признаваше само долницата, като се правеше, че горницата не съществува и оставяше паметта за тази горница единствено на Църквата. Така за мнозина и днес на празника на св. Николай Мирликийски се яде риба, на св. Георги – агне, на св. Теодор Тирон се язди кон и всичко това, без да се вниква в житията на тези светци, които впрочем са били ярки исторически личности.

Казах всичко това за долницата и горницата, защото те двете бяха ярко изразени в моя импровизиран експеримент, с въпроса защо празнуваш Коледа, ако не вярваш в Бог. Ето например отговори в сферата на долницата: „За да не работят , а да плюскат и пият до нас***не!“; „Заради подаръците и семейната традиция“; „Амииии, тогава къпем прасето 😃“…

А ето и няколко от областта на горницата: „Коледа не е никакъв дядо, баба или какъвто и да било по права или по съребрена линия. Коледа е ден първи от рождението на Спасителя“; „Как така Бог е един за всички, като никоя друга религия, освен християнството в трите си деноминационни клона, не признават факта, че Исус Христос е Бог? А който отрича този факт, няма да бъде със Създателя за вечността“; „Поколения, между които и моето, бяхме осакатени и безбожно атеизирани. За съжаление – непоправимо!“.

Най-много коментари събра следното изказване: „Щом вярваш в бог, защо ходиш на лекар? (това е стандартният отговор на подобни въпроси 😉 )“. В отговор се изписаха десетки мъдри слова, но аз ще цитирам само една лекарка: „Защото ние-лекарите, молим Господ Бог да благослови умовете и ръцете ни, които лекуват вас, и така те да послужат като оръдие на всемогъщия Лекар Христос, нашия Спасител“. Което, както и да го погледнеш, си е в горницата за разлика от „стандартния“ въпрос.

Да, ако погледнем който и да е празник от гледна точка на материално-телесната долница, той ще е абсолютно еднакъв с всички останали – дават на гордия потребител 2-3 почивни дни и той слага софрата, тръгва на пътешествие в Гърция, отива в някой наш джиджан курорт или нещо такова, без да се интересува от повода, засягащ горницата.

Важно беше да се направи това уточнение, защото то ни води към останалата част на нашето съботно словоизлияние, според както заплаших в началото: що е Рождество. Бързам също да предупредя, че това, което ще кажа, е християнската гледна точка към празника, но пък каква ли друга би следвало да бъде! През последните 200 години политическата, светската история все повече се отдалечава от свещената, църковната (това не е едно и също) и то до такава степен, че вече нямат почти нищо общо. Ето каква е християнската гледна точка към празника Рождество Христово.

Бог сътворява света, после създава живота, а накрая и човека по свой образ и подобие. Живите твари имат душа, но тази душа е или от водата, или от земята. Единствен човекът е получил душата си директно от Бог. По този случай до един момент човекът е съвършен. Край на това съвършенство слага грехът, престъпването на Божията заповед по отношение на дървото за познаване на добро и зло.

Тъй като Бог е съвсем наясно с творението си, тъй като знае от самото начало и за грехопадението, той сътворява човека мъж и жена, за да посрещне той историята и времето. И смъртта. Всъщност покаянието на човека не е просто връщане в първоначалното му съвършено състояние, а връщане, но в ново качество – досущ триадата на Хегел.

Ако Бог бе решил да накаже човека за греха му, просто щеше да го унищожи в мига на съгрешаването и на негово място да сътвори нещо друго. Или пък нямаше да допусне човекът да съгреши. Цялата тази работа със съгрешаването и обръщането е за да може образът Божи да упражни свободната си воля. Иначе за Бог би било много лесно да сътвори безгрешен човек, но той никога не би могъл да стане богочовек, а в най-добрия случай само безгрешен и добър робот.

И така, след като съгрешава, човекът допуска в творението смъртта. Бог го изгонва от рая, да не би да яде от другото дърво, дървото на живота, и да стане безсмъртен. Това е висша проява на милост, защото си представете едно грешно същество, което при това е и безсмъртно – докога щеше да греши, до какви бездни на греха и на злото щеше да стигне! А така смъртта поставя някаква разумна граница.

Грехът на човека е толкова дълбок, толкова нечовешки, че се оказва невъзможно да бъде поправен единствено със собствени сили и при добро желание. Затова Втората ипостас на св. Троица – Бог Слово – се налага да се въплъти „от Духа Светаго и Дева Мария и да стане човек“. Така се съчетават Божията благодат (базисна енергия според св. Григорий Палама) и човешката свободна воля, за да се осъществи т. нар. синергѝя – единственият инструмент за богоуподобяването, което в крайна сметка е смисълът и целта не само на човешкото съществуване, но и на цялото творение. Кой каза, че животът няма смисъл? Има, ето го!

Изкуплението стана (става в момента и ще става до края на времето) чрез кръстната смърт на Христос и Неговото възкресение в плът, но плът нетленна, плът, с която „възлезе на небесата и седи отдясно на Отца“. Това е един чуден акт, който ще започне утре и победоносно ще завърши в нощта на Възкресение, когато Църквата ще пее: „чрез смъртта смъртта победи“.

Това е накратко Коледа. При което останалото също е валидно, милите семейни тържества, дори и да не надхвърлят границата на материално-телесната долница, също са угодни Богу, а прасето извън всякакво съмнение трябва да бъде окъпано.

Превърнало се е в традиция от няколко години на Рождество да припомням един цитат от Честъртън: „Рождеството не е просто повод за весела компания. Не е само индуистко мирно събиране, нито само скандинавско зимно пиршество. В Рождество Христово има нещо дръзко – нещо, което прави резките камбани в полунощ да звучат като славните оръжия в току-що спечелена битка“.

Накрая ми позволете да пропусна Картаген, защото – ако щете вярвайте, ако щете недейте – вече се уморих от политика, конфронтации и суетно търсене на някаква проблематична правда. Нека вместо това да ви пожелая светли рождественски празници и Бог да ни пази.

За в. “Труд”.

Може да харесате и: