Чрез една закачлива тениска Радан Кънев, може би без да ще и без да го осъзнава в цялата му дълбочина, се докосна до един много важен въпрос – въпроса за необходимостта от истинска, реална промяна все едно на какво, ей така – по принцип и на всичко.
Какво си представя Радан под „истинска“, реална промяна – за нашите цели преводът на фланелката му е малко труден, защото „реална“ не е точно „истинска“ – има много нереални неща, които все пак са истински, както и много лъжовни неща, които са съвсем реални. Познавам Радан много отдавна и го броя за свой приятел, като плахо се надявам на реципрочност от негова страна. Все пак ние двамата с него бяхме от първите български блогъри, когато все още имаше блогъри. Той е красив ум, независимо от разнообразните позиции – идеологически, политически и етични, – които е заемал, заема и ще заема оттук нататък. Уважавам го.
Та той казва, че „истинската“ промяна се състои в промяната на
– мира и сигурността, които вече не се осигуряват от САЩ и Европа трябва сама да направи нещо по въпроса (Какво?);
– икономическия напредък (доколкото знам през последните години у нас той не е никак лош – както каза преди време Любо Дацов в едно интервю за U-DIGEST:
„Икономическата ситуация скоро няма да бъде толкова добра, колкото е в момента. Ние имаме две изключителни 2024, 2025 – две изключително добри години за България от икономическа гледна точка. Абсолютно всичко расте, всичко е в подем. Понякога има такава пролука, от която трябва да се възползваш, защото не се знае докога ще бъде“.
А по икономическите и финансовите въпроси съм склонен да се вслушвам в това, което казва Любо Дацов, нищо че не е сред първите български блогъри;
– правовия ред – у нас правовата държава все още не била изградена, но Радан, особено като евродепутат, би трябвало да знае, че ако не беше изградена, не би трябвало да ни приемат в Европейския съюз. Значи ли, че ако наистина нямаме правова държава, то Европейският съюз ни е приел неправомерно? Разбира се, в правосъдната система не всичко е окей, но това не означава, че държавата не е правова. Ако един москвич се счупи, от това не престава да е автомобил.
И все пак остават без отговор въпросите:
- Каква конкретно е тази „истинска, реална“ промяна, за която е време? Какво точно да се направи за мира и сигурността? Как да се осъществи икономическият напредък, защото оставен на това ниво на обобщение, той не е нищо повече от лозунга „По-добре добре, отколкото зле!“. Какво да се направи за правовия ред, при положение че законите са си наред, обаче има проблем с прилагането им?
- Кой ще извърши „истинската, реална“ промяна? Радан? Бутиковите ДСБ? Неадекватните ППДБ+? Президентът? Борисов? Пеевски? Костадинов? Целокупното поколение Z?
- Как ще я извърши, по каква технология? Кои са стъпките, които ще следва, кои са конкретните мерки, конкретните инициативи и дейности?
Докато не се отговори на тези въпроси, промяната от тениската на Радан може да е всичко друго, но не и „истинска“ и „реална“. По терминологията на Кирил Петков промяната от тениската на Радан е „ала-бала“.
***
Отдавна е време за истинска (реална, радикална и пр.) промяна. Истинската „истинска“ промяна обаче трябва да стане вътре в хората и по-точно – вътре във всеки човек. И когато тази промяна се извърши, ще се промени и светът от само себе си. Няма нужда да се хвърляме истерично да го „оправяме“ и да „оставяме след себе си един по-добър свят“ – това са либерални химери. Ако не се „оправят“ разумните жители на света, е все едно да претакаш саламурата на вкиснато зеле и да се чудиш защо продължава да смърди. Или пък да ти тече чешмата и ти неуморно да попиваш и бършеш пода, без да се сетиш да я спреш.
Днешният човек блуждае, става плячка на какви ли не бесовски сюжети. Пуска в сърцето и ума си всякакви безумия и безумията влизат там безпрепятствено защото Човекът доброволно е отхвърлил Истината. В момента медиите са могъщи като никога, обаче агресивно прокарват и налагат лъжлив мироглед. А когато мирогледът е сбъркан, всичко отива по дяволите. Буквално по дяволите, в прекия смисъл на думата. Представата на масовия човек за живота и смъртта, за всичко преди живота и за всичко след смъртта, е отчайващо извратена. И когато предпоставката е погрешна, погрешен е и резултатът, колкото и безукорна да е логиката между тях, колкото и правилни да са стъпките, които водят от едното към другото.
И въпреки всичко борбата за реабилитация на правилния мироглед не спира, не е спирала. Именно тази борба е в основата на „истинската, реалната“ промяна, а не подточките на Радан.
Бесовете се противят на тази промяна. БНТ излъчи филма за св. Паисий – един филм, за който поне аз съм убеден, че е сътворен в съавторство със Светия Дух. В свое интервю изпълнителят на главната роля Прокопис Агатоклеус казва:
„Осъзнах, че този сериал се превърна в повод за едно масово обръщане навътре към нашите души…“.
Та излъчи БНТ този филм, след като го закупи с благословението и материалната помощ на Св. Синод, и бесовете тутакси се сетиха да ме провокират несръчно за позицията ми в Обществения съвет (където съм още от времето на Коко Каменаров) и да нападат Кошлуков, като го изкарват него демон. Той не е съвършен, има много трески за дялане, но не той е демонът в случая.
Филмът е рядко разтърсващ и обръщащ. А демоните мразят хората да се обръщат. Другата дума за обръщане е „покаяние“.
Та именно покаянието е оная „истинска, реална“ промяна (real change според тениската на Радан Кънев), която има смисъл да се случи. Трябва да се промени коренно мирогледът на хората, защото в момента е крайно грешен и в двата смисъла на тази дума – и „неправилен“, и „греховен“.
***
Има хора, които се боят от всяка промяна и тях неправилно ги наричат „консерватори“. Има и хора, които пък за нищо на света не искат промените да спират, защото вярват, че това е прогресът, и тях неправилно ги наричат „революционери“. А нормално мислещите хора, онези, които не са отровени от идеологии и не са непоправимо индоктринирани, виждат очевидното – ако промяната води към добро, е полезна; ако води към зло, не е полезна. Нормално мислещите хора в повечето случаи знаят какво е добро и зло. Проблемът е за другите, които са повярвали, че сами могат да кажат какво е добро и зло, и че правото на лично мнение е естествено и неотменимо тяхно право, колкото и това мнение да е заблудено.
Едно от най-глупавите състояния е състоянието на гордост от обстоятелството, че през целия си живот не си се променил, че си останал верен на онова, което си бил в младостта си, колкото и наивно и грешно да е то. Човек живее, за да се променя, това е смисълът на живота му. А целта на живота му е да се промени не как да е, а по точно определен начин. Какъв е този начин? Ами, открийте го. Четете. Слушайте. Наблюдавайте. Изпитвайте сърцата си. И правете всичко това със смирение, скромност и уважение към другите хора. Тогава вероятно ще намерите пътя към правилната промяна.
Няма да ви казвам кой е този път, защото и аз не го зная. Или дори да си мисля, че го зная, то е напълно възможно да се заблуждавам, както се случва и за много други неща. Но има авторитети, към които да се обръщате. Имате и съвест, която да слушате. Ако се вслушвате достатъчно внимателно, ще чуете гласа ѝ, който не е нищо друго, освен гласът на живия Бог у всеки човек, гласът, който ни диктува естествения нравствен закон. Не се притеснявайте – всеки човек по рождение (и по грехопадение) знае разликата между добро и зло, но мнозина обичат да се самозалъгват и да се правят на глухи за гласа на съвестта си. Тези, които съвсем са заглушили или дори умъртвили съвестта си, са почетни граждани на Картаген, който, мисля, трябва да бъде разрушен.
За в. „Труд“
