Тъкмо мислехме, че повече няма да ни занимават с АЕЦ „Белене“ и – хоп! – темата отново излезе на дневен ред. Тревожното този път е, че правителството на г-н Борисов със смайваща лекота се отметна от намерението си да не харчи повече държавни пари...
Със свое предложение от парламентарната трибуна един новоизбран депутат даде повод на един стар депутат с леви убеждения (имам предвид политически убеждения) да намеси папата в българския гей-дискурс. Не споменавам имената на депутатите, защото техните личности в случая нямат никакво значение.
Помня с какъв трепет ние, простите граждани, в годините преди падането на Берлинската стена слушахме Дойче веле. Тогава радиото защитаваше истината и нормалността от деформиращата комунистическа пропаганда. Днес германската държавна медия се занимава с носиите на българските абитуриенти.
Животът може да е всякакъв, но поне не се скъпи, когато ни дарява поводи за възмущение. Ние се чувстваме най-добре, когато някой е искал да ни прекара, обаче сме успели да го гепим в крачка. Такъв един повод за възмущение и гняв е „двойният...
След поредната случка в Манчестър ние, простите граждани, не можем да не се замислим за тероризма и пътищата, по които той достига до нас. Пътищата са два: пряко – чрез взривяване, застрелване или прегазване, и косвено – чрез медиите.