Прераждането е пред очите ни

Може би източната идея за прераждането изобщо не е имагинерна и изсмукана от калните пръсти с дълги черни нокти на някой индийски светец, живеещ из горите в пълно уединение, мълчание и отказ да се справя с предлаганата му действителност. Може би прераждането ни се случва всеки ден. Когато заспиваме – умираме, когато се събуждаме – прераждаме се в нова тяло и нова личност със свои собствени спомени, които душата решава, че са истински и че е живяла в това тяло, откакто то си спомня себе си. Сънят е смърт, а сънищата – живот в света на мъртвите, там, където душите правят равносметка на миналите си прераждания и планове за бъдещите. После душата избира някое от милиардите спящи тела и се вселява в него за нов живот. Затова много често има няколко мига в събуждането, когато не знаем кои сме и къде сме и даже не можем да разпознаем елементарни предмети, които са пред очите ни, когато сънищата ни се струват по-реални от действителността и това е така, защото все още сме повече в света на мъртвите, отколкото в света на живите. После в съзнанието нахлуват фалшивите спомени на новата самоличност и ние започваме да вярваме, че са наши и да си мислим, че снощи сме си легнали тези, които сега се събуждаме, но това не е така, това е илюзия – когато се събуждаме, за първи път се осъзнаваме в ново тяло, нов живот и нова съдба. Снощи може да сме си легнали като финландска кънкьорка, а тази сутрин да сме се събудили в тялото на истанбулски обущар – все едно, АЗ-ът никога не научава това и си мисли, че никога не е бил друго освен истанбулски обущар, макар че е утре ще е нещо абсолютно различно. Някои казват, че нощем душата пътешества в астросом, тоест напуска физическото тяло и се щура по света, облечена само в астралното тяло и после, като се върне, е само малко объркана от внезапния обратен преход. Това не е вярно. Сънят е смърт, а събуждането е прераждане. В този ред на мисли има хора, които се прераждат по повече от веднъж на ден. Аз например всяка събота и неделя следобед се прераждам из основи, а през седмицата често правя по някое мъничко прераждане в креслото си в офиса, особено когато преди това съм натрупал повечко лоша карма в Murphy’s. Веднъж дори се преродих на дивана, но това беше грозна картина, а и неудобна, защото диванът в кабинета ми е само за двама души, което кара тялото на прераждащия се да стърчи от него в неудобни пози и да хърка. Ще ми се утре да се преродя в човек с по-удобен офис, с по-голям и по-мек диван. С добре заредено барче, млада, предизвикателна и сговорчива секретарка и изглед към Борисовата градина, там, дето аз съм израсъл и първо мляко засукал. И ще помоля човека, в когото ще се преродя утре, тази вечер да не препива без мярка, за да не го боли утре тялото, което ще наследя от него, глава. Наистина, ще го ползвам само един ден, преди да го предам нататък по кармичната верига, но понеже утре е събота, искам да играя тенис, пък и да почета малко книги, добре ще е тялото, в което ще съм се преродил, да не е махмурлия или, както би казал Казандзакис, не дай си Боже, жена. Макар че, ако се окаже жена, може вместо да отида на тенис, да остана насаме със себе си… Не може обаче да не си зададем логичния въпрос: щом сънят е смърт, то какво е смъртта? Очевидно смъртта е сън, но тялото не се събужда от него, защото никоя душа не е пожелала да се прероди в това тяло. Звучи логично, макар че не може да обясни заспиването при автомобилна катастрофа, при падане от покрив, застрелване или отравяне. Тогава тялото заспива в странно разкривени пози и със сериозни увреждания. Може би пък затова никоя душа не иска да се прероди в него… Знае ли човек?… Но пък, приемайки тази доктрина, неминуемо ще разширим списъка на познатите ни приспивателни средства. И ще имаме основание да изобразяваме Сънчо, Оле Затвори Очички и всякакви други приспиващи персонажи като тежко въоръжени кръвожадни злодеи. А това безспорно е принос в детската литература.