Ако не сте чели

И този път историята не свърши

от


Ако не сте чели…

“Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”

от Самюъл Хънтигтън

Тази книга задължително трябва да прочете всеки, който възнамерява да бистри международното положение и външната политика, дори само и в кварталното кафене. Тя разглежда промяната в световното съотношение на силите след края на Студената война и доколкото е писана през втората половина на 90-те години, представлява колкото описание на съществуващото тогава положение, толкова и прогноза, пророчество, на което точно сега му идва времето да се сбъдва и ние можем да видим познал ли е авторът в предвижданията си за развитието на света или не. Така например, полунашега, разбира се, той очаква Третата световна война през 2010. Видението му е правдоподобно и в същото време апокалиптично. Според него водещите цивилизации ще се изтощят една друга до такава степен от тази война, че Африка и Латинска Америка ще трябва да ги спасяват с нов план Маршал. Всичко ще тръгне, разбира се, от Китай, който ще иска да завладее Виетнам, а Щатите ще се намесят (противно на по-популярни схвашания, според които Китай и Щатите ще се сбият заради Тайван). Най-хубавото в цялото видение е как България и Гърция превземат Цариград.

Но нека не говоря така, особено пред хора, които още на са чели „Сблъсъкът на цивилизациите” и се чудят дали да го захванат или не. Рискувам да ги оставя с впечатлението, че Хънтингтън е някакъв пореден Нострадамус, който сипе пророчества за бъдещето. А той не е. Той е изключително сериозен изследовател, а книгата му е фундаментален труд в най-новата хуманитаристика, повлиял политологическата мисъл в целия свят.

За какво с две думи става въпрос в „Сблъсъкът на цивилизациите”. По време на студената война светът е бил разделен на две и лесен за разбиране. Народите и съответно държавите са разделени на такива, които залагат на Америка да стане световен хегемон, на такива, които подкрепят Русия в тази амбиция и доброволно или насилствено се намират в нейните сфери на влияние. Има, разбира се, и страни, които не са особено наясно с позицията си, поради което са арена на съревнование между САЩ и Съветския съюз за влияние върху тях. Това са страните от т.нар. Трети свят. Принципът на разделение е идеологически и се гради върху противопоставянето между марксизма с неговото учение за социалистическия и комунистическия обществен строй и западната либерална демокрация, изповядваща ценностите на индивидуализма, плурализма и свободната конкуренция, тоест на капитализма. По една или друга причина едната система се компрометира и рухва. Другата побеждава и либералните теоретици (Франсис Фукуяма) обявяват края на историята. Западната демокрация е победила и оттук нататък без никакви конфликти светът ще се развива по нейните закони, ще приеме нейните ценности и институции и нейните обществени отношения като най-развити и съвършени. Това обаче не се случва и в света се развиват нови процеси, които изследва и за които пише Хънтингтън.

След края на Студената война по целия свят настъпва криза на идентичността. Хората изпитват остра нужда от ново самоопределение и то минава колкото през въпроса „кой съм аз”, толкова и през въпроса „кой не съм”. Търсейки себе си, те се обръщат към своята история, към своите традиции, към своята култура и към своята религия. Религията е особено важна, защото на нейна основа се самоопределят цивилизациите, които са новите играчи в борбата за световно надмощие и пренареждане на силите. Светът от двуполюсен става многополюсен, мултикултурен и мултицивилизационен. Според Хънтингтън цивилизациите са: Западна, която включва Европа, Съединените щати и Канада (за Австралия не е съвсем сигурен), Православна с център Русия, Ислямска без собствен център, Синоитска с Китай и другите страни от Югоизточна Азия, Латиноареканска с едно люшкащо се Мексико на границата със Западната цивилизация в лицето на Щатите, Индия като отделна цивилизация (Пакистан попада към Ислямската) и Япония като отделна цивилизация с променлива ориентация според това коя е в момента световната водеща сила. Съвременната глобална политика е опит за описание на съотношението между силите на тези цивилизации, техните амбиции и претенции и реални възможности за постигането им.

Донякъде озадачаващо е обстоятелството, че Хънтингтън разделя християнството на две цивилизации – западна и православна. Вероятно основание му дава противопоставянето между Русия и Запада по време на Студената война и наистина доколкото САЩ са държава-ядро на западната цивилизация, то Русия също прилича на държава-ядро на нещо и Хънтингтън нарича това нещо „православна цивилизация”, защото сам вече е казал, че религията е основен маркер при самоопределянето на цивилизациите. Тази класификация е много удобна при описанието на противопоставянията в Кавказ. Удобна е дори при очертаването на противопоставянията в Югославските войни, но не може да опише например България, която е православна страна, член на НАТО и ЕС, исторически опонент на Сърбия, която пък е любимецът на Русия на Балканите, особено след като самата България доказа исторически, не може и не иска да бъде такъв. Ето защо може би Хънтингтън говори толкова малко за България, защото му е трудно да я впише в така създадената от него парадигма на цивилизациите. Подобен проблем среща и с Румъния, която е православна страна, но с романоезично население и традиционна прозападна ориентация. Да не говорим за проблемите, които среща с класифицирането на Гърция, която е люлката на православието, обаче никак не може да бъде вписана в православната цивилизация на Хънтингтън, държава-ядро на която е Русия.

Но като цяло цивилизационната картина в книгата е потресаващо правдоподобна и много от процесите в началото на ХХІ век се развиват точно така, както ги е прогнозирал Самюъл Хънтигтън.

Можете да разгледате и прочетете книгата тук.

Може да харесате и: