Наистина трябва да обмислим възможността да се осъвремени заглавието на романа. Да заменим „Под игото“ с нещо по-достъпно за младото поколение, с нещо по-разбираемо и изискващо по-малко усилие за осмисляне, с нещо, което не налага досадната необходимост да срещаме и научаваме нови думи и по този начин да пречи на забавлението ни. Да го заменим, например, с „От долната страна на потисничеството“, защото не всеки е длъжен да знае изкелефещени думи като „иго“. Разбира се, никой не е длъжен да знае и думи като „потисничество“. Достатъчно е да схване, че потисничеството е нещо кофти. Но щом е така, защо не озаглавим романа просто „Кофти“, без значение дали е под или над, от долната или от горната страна на кофтито.
– Какво е написал Вазов, деца?
– „Чичовци“, „Епопея на забравените“ и „Кофти“.
– Браво, деца!
Вече сте се сетили, че става дума за нанесените в „Под Игото“ подобрения чрез превода му на по-съвършен език. Подменят думи под предлог че са непознати за младежта, но всъщност са непознати на „преводачите“ – очевидно хора с не особено богат речник. Така например „кобур“ заменят с „калъф“, въпреки че и до днес „калъфът“, в който се носи пистолетът, се нарича „кобур“ и по никакъв друг начин. А пък това да „преведеш“ Руссиян като руснак, е все едно да преведеш Българан като българин.
Освен оскъден речник, преводачите на „Под игото“ показват и проблеми с разбирането на смисъла на някои изрази. Например „Вържи попа да е мирно селото“ е „преведено“ като „Отстрани лидера и групата ще се разпадне“, което не обяснява, а изопачава смисъла на фразеологизма. Целта на поповото връзване не е заличаването на селото, а неговото омиротворяване. „Търкулнало се гърнето, та си намерило похлупака“ не е „Които си приличат, се привличат“. „Които си приличат, се привличат“ е по-скоро „Краставите магарета през девет дола се надушват“. Гърнето и похлупакът е, че дори да тръгнеш да търсиш нещо различно, намираш пак същото, не можеш да надскочиш себе си. Но всички тези разсъждения са нелепи. Да превеждаш фразеологизъм е все едно да анализираш виц. Фразеологизмът е преди всичко художествен образ. Изумен съм как хора, които вероятно са някакви езиковеди и литературоведи, нямат усет за това, как са напълно лишени от чувство за езика, неговите форми и оттенъци. И как такива хора дръзват да пренаписват Вазов!
Забележете красотата на Вазовия израз и грозотата на онова, с което са го заменили. Вместо в изречението „Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете“ да обяснят в бележка под линия какво означава „севлев“ и „минц“, от което читателите ще научат две нови думи, осакатяват фразата до карикатурния вид: „Гочо, иди отвори сандъка от кипарисово дърво и ми донеси кесията с австрийски златни монети“. Къде е образността на езика, къде е ритъмът на словото, къде е специфичният изказ, който характеризира литературния герой чрез пряката реч? Мисли ли някой за тези неща? Чувал ли ги е изобщо? Добре е да си ги чувал, щом си тръгнал да поправяш класиката.
Завършвам с „Господа, тук се пръскат революционни идеи против държавата“, преведено като “Разпространяват се идеи за коренна промяна на империята“. Доколкото разбрах, мотивът, неотложната нужда „Под игото“ да бъде преведено на съвременен език, е неговата анахроничност, невъзможността да бъдат разбрани много думи и цели изрази в неговия текст. Следователно в разглеждания пример анахронизми, чуждици и неразбираеми са следните думи: „господа“, „тук“, „революционни“ и „държава“, та е трябвало да отпаднат. Но пък може би „преводачите“ са решили да заменят един израз на Вазов, макар и разбирам, с друг, по-красив. На мен „коренна промяна“ ми въздейства по един неповторим художествен начин. За езиковото богатство на тези, които подобряват Вазов, свидетелство е собствената им оценка, според която „Под игото“ все пак е „книга, която определя националното самосъзнание на нацията“.
И тук опираме до един друг проблем. Какво е „Под игото“? Защо Вазов го е написал? На пръв поглед лесни въпроси, защото ни набиват отговорите им още от прогимназията, но благодарение на тези отговори Вазов вероятно се ужасява, гледайки от небето каква представа имат за него потомците.
Когато българите се откъснали от Империята и се обособили в своя национална държава, както било модерно по онова време, пред тяхната интелигенция се изправила нелеката задача да ги накара да се почувстват като нация. Иначе държавата нямало как да я бъде. Тази задача включвала и създаването на национален култ. Той е жив и днес. В него Левски е нещо като Христос, Ботев – като Иоан Предтеча, а „Под игото“ е Библията. Така „Под игото“ се превръща от развлекателно четиво по французки тертип, в светиня, до която всеки трябва да се докосне в нямо благоговение поне веднъж в живота си.
В никакъв случай не бива да мислим, че Вазов не си поставя и пропагандни задачи. Не е тайна, че той с богатото си и изключително талантливо творчество е искал да компенсира липсата на адекватна национална българска литература. Той до голяма степен лично създава тази литература в повечето ѝ жанрове – показва как се пише роман, повест и разказ, как се пише драматургия, поезия, критика и публицистика. Но нито за миг не забравя, че тази литература е масова (което в определен смисъл е нейно преимущество) и че нейната основна цел е забавлението, дори и когато е под формата на висока естетическа наслада. Всички послания, които Вазов е искал да се набият в дебелата глава на следосвобожденския българин, е трябвало да бъдат понесени от забавлението на художествената литература. Тя затова е и художествена, а не научна, научнопопулярна, философска или религиозна. Посланията, необходими на българите да удържат държавата си, са три: имайте национално самочувствие; имайте историческа памет; имайте идеали като жертвоготовност, свобода, чест. Но в случая с „Под игото“ тези послания са понесени неуловимо от четиво, силно повлияно от Виктор Юго – увлекателно, интригуващо, завладяващо; четиво с конфликти и обрати, което не оставя читателя да си отдъхне, докато не разбере „какво ще стане накрая“. Такъв роман е „Под игото“ – сензационен роман, бестселър за времето си. Той не е някаква светиня, около която потомците да не смеят да дишат. Ако това е ясно на всички, няма да се пораждат нездрави пориви „Под игото“ да се „превежда“ като Септуагинтата от 70 мъдреци, които в Александрия, независимо един от друг, всеки заключен в килията си, направили идентични преводи на Библията.
Някой се беше възмутил, че докато четяло „Под игото“, детето му се натъквало на много непознати думи и той трябвало да му ги обяснява. Че какво по-хубаво от това! С думите човек мисли; повече думи – повече мисъл. Как човек обогатява речника си? Като чете книги, пълни с нови и непознати думи. Помня как в първите книги, които съм чел като съвсем малък, във всяко изречение срещах непозната дума. За някои думи питах, други научавах от контекста, когато се повтореха достатъчно много пъти. Така е и до днес, макар че непознатите думи вече не са във всяко изречение. Има ли нещо лошо в това? Нещо обременяващо, нещо нарушаващо мои базисни човешки права?
У Вазов имало много турцизми. Ами ще има! Първо, героите му говорят така, тяхната реч съответства на епохата, тя ги характеризира и не им позволява да станат схематични. Нали наскоро по подобни причини (или претенции) някой беше написал цяла книга на диалект. Ще я преведат ли и нея? Вазов изгражда сюжета в империя, където езиците са омесени в койне, в лингва франка, която ползват всички и която, да, доколкото империята е Османска, се доминира от турски думи. Този език ни пренася в отминалите времена, създава историческата дистанция, която е ключова за романа. След Освобождението турските думи остават, за да изпълняват чисто стилистични задачи, да дават пейоративни конотации на понятията и при Вазов тази роля вече е факт. Дори и днес от стилистична гледна точка не е все едно дали ще назовеш тоалетната „клозет“ или „кенеф“. Особено в художествен текст има огромно значение. Езикът на „Под игото“ не е езикът на Вазов. Проумява ли се това от „преводачите“? Защо, веднъж тръгнали, оставят чорбаджи Марко да вечеря „гологлав и по халат“ на двора, а не го пренесат на балкона на някоя панелна гарсониера?
Създаващите стила думи ли трябва да изрежем от Вазов, подлагайки го на осъвременяващ превод в името на младежта? Съвсем друг е въпросът дали Вазов трябва да бъде изучаван масово. Но ако трябва, нека бъде изучаван така, както си е – езикът му все още си е съвсем актуален. Това не е Черноризец Храбър, Презвитер Козма или Иоан Екзарх.
Според мен трябва да бъде изучаван най-малко по три причини: защото рисува ярка картина на времето; защото проповядва великолепен морал и защото е изключително талантлив писател. Мисля, че изключително талантливите писатели не бива да бъдат пренаписвани. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Илюстрация: Началото на първото издание на “Под игото” в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, Министерство на народното просвещение, София, 1889 (личен архив).
За в. “СЕГА“