Докато през изминалата седмица всички погледи бяха вдигнати към небето да търсят горящи бойни самолети, едно изречение по радиото, доловено с периферния слух (ако има такъв както има периферно зрение) привлече вниманието на нас, простите граждани. Изречението съобщаваше за отчетен бум в обявите предлагащи за продан собствени анатомични органи. Бъбреци, костен мозък, части от черен дроб… Една жена даже предлагала цялото си тяло, неделимо приживе и срещу предплата. Потърсихме обявата и я намерихме. „Не продавам поотделно! Обявата не е шега!“ пишеше жената и търсеше цена 10 250 000 € без опция за преговори или отстъпка. Тялото било в отлично здраве, тонизирано от редовен спорт и неосквернено от алкохол, цигари, даже и от газирани напитки. Доколко тази обява е истинска и доколко е сериозна е твърде спорно, защото медиите обиколи и една друга подобна, този път от мъж, който обаче дава тялото си само за 1 250 000 €, тоест десет пъти по-евтино. Подозрително е, че с изключение на една нула в милионите, числата са еднакви. Почти еднакви са и текстовете на обявите, с едни и същи думи, изрази и словосъчетания. Но това няма абсолютно никакво значение. Фалшиви или не, обявите ни навеждат на една дълбока икономическа, социална и преди всичко философска тема – разпродаването на собственото тяло.
През 80-те години имаше една фантастика, в която се разказваше за далечното бъдеще. Хората станали ужасно много, но все още не завладели космоса и не се разселили из него. Световното правителство реши проблема с пренаселението по следния начин: със специална напреднала технология събираше по много личности в едно тяло. АЗ-ът на това тяло беше някой образован и морален член на обществото, в безтелесна симбиоза с него съществуваха още няколко индивида и допринасяха с талантите си за общата личност, а изметта служеше за пълнеж и източник на психическа енергия. Души не се губеха, но и тела не се разхищаваха, а най-важното – щадяха се ресурсите и се ограничаваше демографската катастрофа.
Нима сега се случва същото? Нима започва да се сбъдва „пророчеството“ на онази фантастика от 80-те? Нима днес ставаме свидетели на това как богатите, талантливите, конкурентните, приспособените поглъщат бедните, отпадналите, неприспособените, посредствените? И ги поглъщат буквално като си присаждат живите им органи.
Трансплантирането е индустрия. Според Световната здравна организация раждането на тази индустрия е някъде през 70-те, когато Индия започва да привлича богати хора за трансплантация на бъбреци[1]. Източниците на органи могат да бъдат трупни, но могат да бъдат и телата на живи хора, които невинаги се жертват благородно. Много често „доброволни донори“ изнасят органите си на свободния (черен) пазар. Някои хора предлагат органи от отчаяние и безизходица, други от простотия и алчност, но има и такива, които биват принуждавани.
Бизнесът е доходен. Има голямо търсене (защото съвременният човек е богат), има и голямо предлагане (защото съвременният човек е беден). А какво значи да си богат или беден? Много просто – богатият има повече от бедния, а бедният има по-малко от богатия. Лукаво, нали? И ето как в Пакистан можете да продадете бъбрека си за 1000 долара, но в Израел ще ви го присадят за 200 000. Продават се и живи деца с норма на печалба над 5000%… Търговията с болка е сред най-доходните. Всеки би дал всичко за да продължи безценния си живот тук и сега, защото после я камилата, я камиларя.
Нека оставим настрана черната борса с органи и тъкани на мъртъвци. Нека оставим настрана и търговията с принудително изтръгнати части от жертви на отвличания и трафик с хора – за тях трябва да се говори отделно, подробно и гневно. Нека сега да говорим само за „доброволните донори“ и то не за онези, които спасяват близки, жертвайки себе си, а за другите, които превръщат живото си тяло в пари.
Кои са те? Това са отчаяни и безработни хора, поставени в безизходица (макар някой да беше казал, че безизходни ситуации не съществуват – просто хората си въобразяват че съществуват, защото забравят да броят и смъртта за изход). Също така това са бедни и глупави хора, неспособни да оценят адекватно ситуацията. Нашият свят е прелестен, защото е сложен, толкова сложен, че не е по силите на всеки да го проумее и да се приспособи в него. Излъгани от корумпирани лекари, много глупави хора си казват: „Какво толкова! Нали докторът каза, че няма страшно?“. Всъщност повечето от набързо изписаните след експлантация се завръщат в родните си места, за да умрат в мизерия от различни усложнения, преди даже да са получили цялата сума за продадените си органи. На трето място „доброволни донори“ са нравствено изкривени хора, които не ценят живота като уникален дар и не приемат физическото си тяло като своя висша отговорност. И всичко се прави за „допълнителни доходи“.
И за какво са им тези доходи? Най-често за покриване на вече направени дългове, обикновено към лихвари. Един човек даже споделя в обявата си, че продава бъбрек, защото топлофикация го е осъдила и ще го даде на съдия-изпълнител. Нима телевизорът му е по-мил? А ако няма телевизор, от какво се страхува? Какво ще му вземе съдия-изпълнителят? Във всеки случай не и бъбрека.
Разбира се има и други мотиви. По време на кризата много представители на средната класа в отчаянието си предлагат органи, за да изплатят ипотеките на жилищата си. Те са се съблазнили от лесни кредити, повярвали са, че оттук нататък могат да стават само по-богати и са накупили на вересия къщи, коли и други дреболии, които в нормални условия не биха могли да си позволят. И не приемат мисълта, че могат да изгубят придобитото, което, както вярват, им се полага по някакъв обективен закон. И ето сега продават телата си. Кое е следващото, което биха продали, за да имат нов автомобил и домашно кино?
Най-сетне има и такива „човеци“, на които просто не им хрумва нищо друго в момента, а пък искат пари. Те са безотговорни, в повечето случаи глупави и неуки, живеят ден за ден и не се замислят за нищо. За тях 100 000 са безкрайно много пари и не проумяват, че и те се изпиват като 100, само че за малко повече време. Пък и да проумяват, не им пука.
Да оставим настрана икономическите, социалните и юридическите измерения. Търговията с органи е сложен морален проблем. Наистина ли хората се делят на човеци и биомаса? Наистина ли някой се ражда само за да отгледа два бъбрека и да не остави никаква друга следа от себе си в този тленен и суетен свят? От една страна всеки е длъжен да брани живота си, да се бори за него. Животът е фантастичен дар, чудо! Особено одухотвореният човешки живот. Всеки е отговорен пред тялото си, защото то е храм. Пък и на никой не му се мре, тъй че ако можем да си намерим органи и има кой да ни ги присади – чудесно. От друга страна (макар че тази страна е друга само от търговска, но не и от морална гледна точка), продавайки тялото си ти се самоубиваш, а самоубийството е непростимо, освен ако не е мъченичество. Ако откъснеш жива плът от себе си заради любов към някого, към някой конкретен, то е възхитително. Но ако безотговорно легнеш под ножа за пари – тогава що за човек си, в какво си се превърнал? Кои са тези дългове, кои са тези лихвари, кои са тези блестящи шарени съблазни, които заслужават финансиране по този начин?
И ето го накрая и въпроса: ще приемеш ли твоят живот да продължи за сметка на чужд? Към кое дългът е по-голям – към живота, даруван лично на теб, който ти си длъжен да пазиш със смирение и благодарност, или животът на ближния ти, когото си длъжен да обичаш колкото себе си? Или ще си речеш: ако аз се откажа, пакистанецът ще продаде бъбрека си на следващия, а пък аз ще се превърна в безсмислен самоубиец като него…
Ето такива мисли ни спохождат докато търсим в небето падащи самолети. Но не се лъжете, че между двете няма нищо общо. Самолетите не падат от само себе си.
[1] Повечето данни в текста са от журналистически разследвания на Мариана Тодорова, сп. „Тема“ и Милена Василева, „Блиц“.
