Стигнахме до този момент, когато често можеш да чуеш: „А, тоя ли? Тоя е гербаджия, мàни го!“. И с това всичко свършва, човекът е белязан, описан и класифициран, вече знаем всичко за него и няма какво повече да научим. И аз съм попадал в този капан – подхождам към някого според етикета, който му е лепнат, а той се оказва много повече от това. Оказва се дори толкова различен, че етикетът вече стои върху него като клевета.
Етикетите са част от идентичността, а пък тя е два основни вида – представата, която сам имаш за себе си, и представата, която другите имат за теб. Защото ти можеш да се мислиш за много изтънчен интелектуалец, понесъл се на крилете на най-напредничавата цивилизация, обаче другите да виждат у теб пропито до мозъка на костите от синдрома на Дънинг Крюгер парвеню.
И още по-лошо: етикетът, който ще ви лепнат, ще отговаря само на един елемент от вашата идентичност – например „хомосексуалист“. И никой няма да се интересува от това, че същевременно сте кръводарител на годината и спонсор на девическия отбор по шахмат.
Интересувам се трайно от идентичността, както на личностите, така и на по-големи струпвания от личности, като например народите. Личностите могат да посочат на визитните си картички към кой етикет от идентичността им предпочитат да се обръщат (адвокат, директор, балерина), но какво да правят народите? Безспорно, имат на разположение своите пропагандни инструменти, но пропагандата не е просто нещо.
Затова, понеже съм великодушен човек, ще предложа една импровизирана класификация на идентичностите, пък нека всеки я ползва както желае.
Наскоро, в сравнително кратък интервал от време, направих две интервюта на тази тема – едното с проф. Диана Мишкова, а другото с доц. Петър Николов. В тях говорехме повече за националната идентичност и за инструментализирането ѝ от съвременните пропаганди, но идентичностите очевидно са повече и образуват стройна парадигма.
Ако искаме да сме изчерпателни до академичност, на първо място трябва да поставим
Биологичната идентичност
Сигурно ще ме замеряте с яйца и гнили домати, ако започна надълго и широко да ви разправям, че материята се дели на жива и нежива, живата на растения и животни, животните на бозайници и някакви други, а бозайниците на човеци и нечовеци – това го знаят всички. Така че да бъде човек, е част от идентичността на всекиго от нас, макар и много често да твърдим обратното, особено в караниците помежду си – говедо, свиня, пън, планктон и пр.
Религиозна идентичност
Слагам я преди националната (етническата), защото е по-обобщаваща. Например мюсюлмани са турците, индонезийците, либийците, иранците, пакистанците и прочее. При християните картинката е същата, но това го знаете (не че за мюсюлманите не знаехте). Вътрешно по тази идентичност хората се делят на такива, които изповядват истината, и всички останали, които изповядват лъжа. Тук спецификата е тази, че всеки е убеден, че именно той изповядва истината, иначе вероятно нямаше да я изповядва. Колкото и да е представителна религиозната идентичност, може би нямаше да я спомена, ако не беше толкова застъпена в политическата пропаганда. Нека тук да сложим и идеологическата идентичност, макар че е твърде различна (променя се много по-лесно от религиозната, но и тя е наднационална), но да не разводняваме наратива.
Национална (историческа) идентичност
Тя е най-забавна, защото съдържа най-много фикция – от романтизъм до чист комизъм. Откакто има национална държава, държавната пропаганда залага най-вече на нея, за да мобилизира нацията, да повдигне самочувствието ѝ (понякога до маниакални размери, както е в РСМ, където нещата отдавна са се откъснали от реалността) и да я направи по-устойчива в културния, икономическия и (не дай, Боже!) военния сблъсък с други нации. Иначе нито в Скопие са наследници на Александър, нито в Атина на Аристотел, нито пък ние имаме някакво основание да се надуваме с произход от Атила. Виж, арабите в Египет проявяват достойна за уважение скромност, като не се бият в гърдите, че са кръвни потомци на Хеопс.
Социална идентичност
Това е, когато търсим да извлечем самочувствие и чувство на превъзходство от това, че сме богати, влиятелни или успели в дадена област по един или друг начин. Не съм сигурен дали интелигентността и физическата красота трябва да попаднат тук, но никой няма да ни бие, ако ги турим. Все пак те също помагат доста за социалната реализация. Затова и народната мъдрост гласи: „По-добре млад, красив и богат, отколкото стар, грозен и беден“.
Политическа идентичност
Тя е широко понятие, обхваща пространства и от други идентичности като идеологическата, да речем (социалист, либерал, консерватор), но ние ще я разглеждаме само като симпатия и електорална подкрепа към някоя от политическите партии в държавата, в която живеем, била тя наша родина или не. Нека тук да сложим и спортната идентичност – дали си левскар или цесекар е ярък отличителен белег. И няма да сбъркаме, защото първите политически партии са били цирковите партии, агитките при надбягванията с колесници в Римската империя – червени, зелени, бели и сини. Днес българският политически живот се дели основно на: копейки (ватници, мурзилки, путлеристи, русороби), зелени чорапи, герберасти и джендъри. А, да: и фесове. Това е политическата идентичност.
Оттам насетне влизаме в
Света на етикетите
Това са: училището, което си завършил, професията, която упражняваш; градът и кварталът, в който си роден; музиката, която слушаш и прочее, и прочее. Има ли нещо от тези неща, което да е по-важно от другите? Например по важно ли е каква професия упражняваш и как я упражняваш, от това къде си роден? Безспорно. Но невинаги е едно и също.
Преди две седмици представях книгата „Бъдеще невъзможно“ от Димитър Митев в „Гринуич“ на „Витошка“. Това е една твърде четивна фантастика за Преображението и нетварната Таворска светлина, та в този смисъл, при въпросите от публиката, се стигна и до Църквата. И една жена каза (всъщност не каза нищо, което други като нея да не са казвали хиляди пъти): „Как да ходя в храма, като свещениците са пияници и развратници!“. Не го каза с точно тези думи, но смисълът беше същият. Значи, вижте: не всички свещеници са пияници и развратници, дори пияниците и развратниците при тях са в процентно съотношение може би по-малко, отколкото при критикуващите ги миряни. Понеже не знам си кой холивудски актьор бил педофил, не можеш да кажеш, че всички холивудски актьори са педофили. Но не това е важното. Дори всички свещеници да бяха пияници и развратници, всичките до един, онази жена от публиката тая работа не би трябвало да я засяга. Ако тя наистина има искреното желание да се изповяда и причасти, то няма да я интересува у свещеника нищо друго, нито даже това как се казва, освен получената по благодат при тайнството на ръкополагането си сила да прощава и оставя грехове. Нищо друго. А тази сила нищо не може да му отнеме, защото и бездруго не е негова, а на Светия Дух, който действа чрез него. Така че, ето: у този човек ние виждаме само един от възможните му етикети, само една от неговите идентичности – тази на свещеник. Ако сме му обаче съпруга и той ни бие в нетрезво състояние, тогава етикетите са други.
Ето това са идентичностите. Нека не забравяме, че всеки човек има по много от тях. Наше решение е коя или кои у него ще изберем да виждаме и да се отнасяме с човека според тях. А още по-интересно и вдъхновяващо е, че много често от самите нас зависи даден човек с кой от етикетите си ще ни се покаже (древните гърци са го наричали „просопон“, откъдето и „персона“ – това е маската на съответния характер в античната драма). А той ще ни се покаже с този, който сами извикаме – ако се държим подло, ще се покаже подъл; ако се държим грубо и агресивно, ще се покаже груб и агресивен, ако се държи мило, ще се покаже мил – всичко го има във всеки един момент както у него, така и у нас. Въпрос на избор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За в. „Труд“.
