Темата на отминалата седмица избрах сравнително лесно, макар че за няколко кратки мига се колебаех между „Върнатият с 200 забележки Стратегически план“, по който се изказах в събота; „Ветото на РСМ“, където така и не се случи нищо през периода, но все пак имаше за какво да се говори при добро желание; „Маймунската шарка“ – ако медиите имаха очи, те щяха да са широко отворени в очакване на нова и свежа медицинска паника, след като интересът към коронавируса увяхна. Маймунската шарка е закономерно продължение на парадигмата „птичи грип – свински грип – луда крава“, но все още не е набрала мощ.
След като отхвърлих всички тези теми, реших да обявя за Тема на седмицата според „Ах, тези медии!“ визитата на семейство Кирил Петкови във Ватикана при папата.
Няма значение или поне няма чак толкова съдбоносно значение какво е подарил Кирил Петков на папата, държал ли се е прилично във Ватикана, как е била облечена жена му, с какви обувки, как са изглеждали нозете ѝ и прочие. Не само е незначително, но е грозно и дребнаво. Тъпо е да се говори така за жени, които при това не са виновни за нищо, а пък за костюмите на министър-председателя, които от кръста нагоре са му тесни, а от кръста надолу са му дълги, вече знаем. Модните диктатори във фейсбук вече казаха всичко, което можеше да се каже и то по много пъти, упражниха цялото си остроумие. Има и по-важни неща.
Например това: защо повечето прости граждани и почти всички журналисти си мислят, че „Ватикана“ е дума от женски род и никога не пишат „Ватиканът“, дори когато е подлог? Или пък това: какво толкова ни интересува папата („папа“ също е в мъжки род, нали знаете? Казваме „римският папа“, а не „римската папа“), какво толкова ни интересува особено пък точно този папа, който, хайде да не е откровен комунист, то поне е ярък ляв либерал? Какво толкова ни интересува, та всички висши български държавници се трепят да ходят при него, за да ги „гали по главата“ и да се снимат заедно? Като се срещнат с папата, все едно са ги пуснали в Царството небесно! Какъв, най-сетне, им е на тях папата, какъв се явява?
Нашите депутати и правителства след 1989 (и преди 1944) е прието да се кълнат върху Библията и в присъствието на българския патриарх (къде с желание, къде с нежелание). Христос е забранил на християните да се кълнат: „Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак… Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:34-37). Но те се кълнат. Кълнат се какви ли не в какво ли не. По-специално обаче онези, които се кълнат върху Библията пред Патриарха или негов наместник, по този начин признават, че са християни и то с претенцията да бъдат истински православни християни. Какъв им е на тези хора папата, особено след 1054 година? Какво значение има колко папи са галили Бойко Борисов по главата? Със сигурност не по-голямо от това колко далай лами, равини или мюфтии са го галили.
Или пък все пак папското галене има някаква прагматична стойност и затова толкова се натискат? Ватиканът е една от най-богатите държави на света поне на глава от населението. Папата е една от най-влиятелните фигури. Демек г-н Петков отивайки при папата с баснословния си костюм вече има право да каже: „Ето! Щом папата ми обръща внимание, следователно не съм кой да е! На вас папата да ви е обръщал внимание?“. Такъв беше и мотивът на 7-секундната му среща с Байдън.
Но защо този епизод в седмицата, когато от Брюксел ни върнаха Стратегическия план, да е толкова важен, та да го изберем за събитие на седмицата според „Ах, тези медии!“. Прави сте, епизодът не е важен. Може да е важен единствено в пекарната на г-жа Линда Петкова, но не и в държавата. За държавата обаче епизодът е показателен. Или ако щете – знаков. Или ако щете – емблематичен.
Емблематичен е, защото настоящото ни управление, подобно на онзи стар виц, в който корабът на комунизма спрял неподвижен посред океана, защото всичката пара отивала в свирката, хвърля всички си сили да организира начина, по който изглежда, за да не се види, че зад тънкото лустро на пиара не върши нищо или пък – още по-лошо – върши неща, които не са за гледане. Медиите са пълни със кухите пиар акции на правителството и смехотворните изявления на министър-председателя, няма нужда да ги повтаряме тук.
Всичко това би било забавно (или досадно – според нагласата на реципиента), ако не беше опасно. А е опасно, защото българският народ в своето великодушие и благородство често е наивен и лесно вярва на всевъзможни евтини шмекерлъци. Затова и във властта се появяват хора, достойни да показват маймунджилъците си единствено по селските панаири. Българският народ все още вярва на всичко, което изтече от телевизора. Дори и най-некадърният политически PR доблестният български народ приема за чиста монета. Казват му: „За една седмица постигнахме 0% зависимост от Русия“, а народът се чеше по чорлавата глава: „Тц, тц, тц… Брей, ти да видиш!“. Народът вярва лесно и лесно се дава на всякакви Остапбендеровци. Грозно е да се злоупотребява с тази черта на народа, но когато става дума за много пари, всеки морал, всеки свян се спаружва като стафида. Затова е не само забавно, но и опасно шоуто, което разиграва правителственият PR в медиите.
Правителството симулира проукраинска позиция (симулира, защото като се вгледаш, тя съвсем не е такава) и това му печели още няколко седмици близо до хазната. Премиерът се снима с папата и всички възкликват: „Мъж достоен!“. Заради всичко това в един момент се оказва, че живеем в някаква зловеща буфонада в стил „Стивън Кинг“, зад която се вършат срамни дела.
Ето защо според мен медийното събитие на изминалата седмица е не нещо друго, а сюжетът „Аз и папата“. Имаше един лаф за това как се лови шаран на бастун. Народе????…
За “Ах, тези медии!“.
