Ето че на хоризонта се очерта аморфният силует на поредните безнадеждни избори. Умните политически лидери извадиха тефтерчетата и със старателно скърцащи калеми започнаха да пресмятат аритметиката на властта – с кого да се гушнат, та да им стигнат процентите. Платените шамани заподскачаха от крак на крак около огъня и запяха песента как това е „най-успешното от което и да е правителство от 90-та година насам“, как „няма правителство, което да има такива 6 месеца“ – песен достойна за „Златният кос“ (нали помните, едно време имаше такъв фестивал на хумористичната песен).
Вчера дори се разигра своеобразен водевил (кратка комедия с музикален съпровод) на тема „Коалиция ГЕРБ-ПП“. Сутринта Борисов предложи обединение около шест точки, които няма да изреждам, защото вече сте ги чели в медиите, а пък от ПППП изненадващо напомниха за шкафчетата и кюлчетата. Тъй като подобна коалиция би била пагубна за всяка от страните (въпреки надеждите на Андрей Райчев), остава да предположим, че Борисов просто дава заявка, създава си възможност след време да каже: ето, те отказаха да работим по шестте важни за страната приоритета по единствения възможен начин – широка дясна евроатлантическа коалиция. За евроатлантическа не знам, но за дясна и самите те не си вярват. И ПППП се хванаха. Сега ГЕРБ ще продължат да са в удобна опозиция, а на пангара да се гърчи който ще.
За мен обаче е интересно друго. Идеите за подобни коалиции стъпват на някакви прогнози за бъдещи изборни резултати. Правейки подобни сметки, всеки разчита, че ПППП ще покаже високи резултати, най-малкото защото така казва социологията. Но защо, на какво отгоре партията на Кирил Петков, която не знам дали вече има официална регистрация или все още няма, ще покаже високи резултати, след като самият Кирил Петков по една или друга причина (но не и защото се е провалил, моля ви се, какво говорите!) няма да е начело на парада? Кого другиго в тази партия (освен Лорер, Лена и Асен Василев) избирателят познава, какви впечатления има той от историята на тази партия, която не можа и една година от управленския си мандат да изкара? Какво знае избирателят за нейния политически и идеологически потенциал, какво знае за кадровия ѝ ресурс? Защо толкова много хора възнамеряват да гласуват за химеричната ПППП?
Тук неминуемо стигаме до въпроса как избират хората. Те отдавна не избират по идеология или политическа програма. Едва ли някой казва: „Аз ще гласувам за тази партия, защото не слага на върха на приоритетите си икономическия растеж и заетостта, ами слага образованието и културата“. Или пък: „аз ще гласувам за тази партия, защото изважда на преден план семейните ценности и за нея националната държава е изражение на народностния дух, а пък глобалното село е вредна илюзия“. Не, съмнявам се, че са останали такива хора, хора, които да решават така за кого да гласуват на избори.
Хората избират според един от следните мотиви:
От лоялност. Дълго време са гласували за една партия, толкова дълго, че вероятно вече са забравили защо някога са започнали да го правят. Те смятат за предателство към самите себе си, ако изневерят на тази традиция и оттеглят доверието си от досегашната партия. А тази партия през годините може да се е извъртяла на 540 градуса (това е три по 180), от тъмносиня може да е станала бледорозова, от партия на наемния труд и социално слабите, може да е станала партия на едрите индустриалци, но гласоподавателят е верен на името. И на спомена. Или на неувяхващата илюзия?…
От злоба. Това е много продуктивен гласоподавателен мотив. Тези хора яростно гласуват за всекиго, който показва социологически шанс да детронира досегашните управници, все едно кои са те. Злобният избирател може самият той да е гласувал предния път за днешните управляващи, но след няколко години вече ги мрази. Проста така. Просто защото са на власт, а неговият живот не се е променил, омерзението не е напуснало сърцето му. Злобното гласуване се крие зад лозунгите за „рестартиране на системата“ и „помитане на статуквото“, накратко – зад лозунгите за „промяна“ под една или друга форма. „Промяната“ е ключова за злобния избирател, защото той жадува унищожение на съществуващото положение във всичките му измерения, без дори да си дава сметка, че много от тези измерения са важни, сполучливи и съществена част от онова, което той нарича „моя окаян живот“.
Напук. Това е конкретизирана разновидност на мотива „от злоба“. Мотивираните по този начин избиратели не гласуват „за“ дадена партия, а „против“ друга. Например единственото общо между мнозина избиратели, които смятат себе си за десни, е това, че след 1990 гласуват задължително „против“ БСП, пък все едно „за“ кого. В това има известен резон, доколкото българското дясно е преди всичко антикомунистическо, пък за останалото може да се спори. В момента много избиратели гласуват „против“ ГЕРБ, защото са „мафия“. Гласуващите „напук“ са опасни, защото могат да докарат на власт кого ли не.
От увлечение. Много партии са постигали фантастичен резултат, само защото на избори за тях са гласували, понеже така е модерно. Едно от най-жалките качества на избирателите е да тичат след победителите. Така, когато поредната модна партия дойде на власт, те ще могат да си кажат: ето, аз победих! Така те се чувстват „в крак с времето“, а не като маргинална опозиция. Разбира се, възходът на модерната партия по никакъв начин не се отразява на живота им, но друго си е да знаеш, че си „суверенът“ и с гласа си раздаваш властта. Когато партията, за която си гласувал, спечели, тогава самият ти се чувстваш на власт, въпреки че освен с това чувство, не разполагаш с нищо друго. Именно заради избирателите, които гласуват по увлечение, заради онези, които се мъчат да отгатнат кой ще спечели, за да го подкрепят отрано, са създадени и социологическите агенции или поне практиката резултатите от техните проучвания настойчиво да се разпространяват чрез медиите. За какво му е на избирателят да знае преди изборите какви са шансовете на състезателите? Не му ли се разваля кефът от узнаването на крайния резултат? Или пък иска да знае дали няма да похаби гласа си? И така стигаме до следващия мотив за гласуване:
От пресметливост. Много избиратели – интелигентни или такива, които се смятат за интелигентни, – пресмятат. Казват така: ако не отида да гласувам, гласът ми ще се преразпредели в полза на някого, за когото никога не бих гласувал. Ако пък гласувам за някого, към когото ме тегли сърцето, а той вземе че не влезе или пък влезе със смешно малък резултат, гласът ми ще се похаби и от него пак ще се възползва не който трябва. Затова дайте да видим за кого има сметка да дам безценния си глас. Както виждате, този мотив съдържа елементи и от другите – най-вече от „увлечение“ и „напук“.
Ето с такива мотиви пристъпват избирателите към урните, а не за да изберат нещо, просто защото им харесва. А сега си представете, че по този начин избирате дрехите си. Представете си, че избирате как да се облечете от лоялност, от злоба, напук, по увлечение и от пресметливост. Представете си как ще изглеждате! И не се учудвайте, че така изглежда светът, в който живеете и който до голяма степен сте си построили сами.
За News.bg