През изтеклата седмица олицетворението на младата социалистическа кръв биде низвергнато заради позиция, отклоняваща се от партийната линия. А всички ние помним дефиницията за права: това е линия, успоредна на партийната.
Низвержението се състоеше в това да бъде изключен младият социалист от парламентарната група на БСП, тоест той пак ще е депутат, народен представител, но няма да си има група. Това наказание ли е или награда? Нима е лошо никой да не пречи на свободната му воля? И ако е наказание, то от какви облаги, за които ние, простите граждани не знаем, се ползват депутатите, когато са членове на парламентарни групи, а не обикновени народни избраници? Все едно.
Наказанието на Божанков дойде часове след като той се изказа в подкрепа на изпращането на оръжие за Украйна. То е било голям цирк. Първоначално от БСП се опитали всячески да саботират гласуването с процедурни шмекерлъци. Предложили вместо помощта за Украйна да се гласуват безплатни учебници за децата, законите за местното самоуправление, за обществените поръчки, за водите и прочие общо три часа пропиляно парламентарно време, само и само да се отложи ужасното гласуване за военната помощ. Тези гърчове, както и паническото отстраняване на бунтовния Божанков от групата, ни навеждат единствено на подозренията, че БСП изпълнява в нашето народно събрание някаква конкретна поръчка, за която после ще дължи отчет и (не дай, Боже!) ще връща хонорар. Но не за БСП ни е думата – тя е ясна, – а за Явор Божанков.
Едни му викат: „браво!“. Даже му посветиха стихове от Гьоте. Поклониха му се. Нарекоха го „златен човек“ и „знаме на свободните“. Други го клеймят като поредния хамелеон-кариерист, тръгнал от ДСБ и лансиран лично от Радан Кънев, но бързо обърнал палачинката в посока, от която е по-вероятно да стане депутат, отколкото от бутиковата формация; дете на провинциален бизнесмен, готов да купи на сина си политическа кариера от онзи, който я продава най-изгодно.
Уви, да си „хамелеон“ или „номад“ отдавна не е шокиращо. Знаем десетки такива професионални политици, много от които съвсем смислени и компетентни. Ключовата дума тук е „професионален“. Професионалният политик е като всеки друг професионалист – сменя компаниите (тоест партиите, които, както неведнъж сме отбелязвали, от определена гледна точка са най-обикновени корпорации с предмет на дейност „власт“), сменя ги според условията и възможностите за кариерно развитие – днес си началник отдел в „Каменица“, утре зам.-директор в „Загорка“, после директор в „Ариана“ и тъй нататък, какво лошо има? Ако погледнем реалната политика като бизнес, какъвто е, няма нищо лошо. Лошото е само, че никой не го признава в предизборните кампании.
Разбира се, има го и този момент – да постъпиш правилно, дори тогава, когато мнението на твоята общност е различно. Ще ми се да вярвам, че случаят с Божанков е точно такъв. Нима не е правилно човек да следва съвестта и убежденията си, а не парламентарната си група? Вярно, че без съответната партия и без съответната парламентарна група този човек едва ли някога изобщо би бил депутат; вярно че може би дължи лоялност на своята общност и грехът му (който никак не е малък) е този, че от тщеславие, сребролюбие или нещо подобно е допуснал да попадне в общност, за която знае, че един ден ще го накара да си изкриви душата. Понякога ги разбирам монасите…
И къде ще отиде сега младият професионален политик? Откъде ще служи на народа и ще брани правдата? В ДБ едва ли ще го приемат обратно, макар че там нищо не би ме учудило. Може да го вземат в „Промяната“, стига да не се окаже, че така си купува фабрика на осми септември. Може пък и в ГЕРБ да го приберат – там прибраха кого ли не и откъде ли не. Разбира се, най-артистично ще бъде, ако иде във „Възраждане“ и се въоръжи с тяхната риторика, но чак такава изтънченост по нашите земи едва ли е възможна. Ще поживеем и ще видим (щях да кажа: „както казват руснаците“, но няма да го кажа, за да не ми излезе име).
Да е жив и здрав Божанков, да слуша гласа на съвестта си, защото изказването му в Парламента действително беше хубаво, затрогващо и звучеше искрено, и да се старае да живее в истината, каквото и да му се наложи да преживее по професионалния си път, защото истината си е истина. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
За “Ах, тези медии!”.
