Цялата истина за „живота, вселената и всичко останало“ се съдържа в Светото Писание, постановленията на седемте вселенски събора и светоотческото наследство. Ние не можем да добавим нищо към нея, нито пък е желателно да я тълкуваме прекалено „творчески“ в порива си да бъдем „в крак с времето“. Единственото което можем и което вероятно трябва да направим, е да потърсим такива форми, чрез които тази истина да достигне до хора, до които иначе не би стигнала.

И днес работят забележителни християнски писатели, затрогващи проповедници и вещи богослови. Те създават великолепни творби и въпреки това има големи публики, до които тези творби не стигат, защото тези публики не се интересуват от жанра. Може би сред тях има читатели, които ще харесат проповедите, ще се обогатят от тях, ще се променят за по-добро, но тези хора едва ли ще посегнат към сборник с проповеди. Романът „Златоустъ“ си поставя задачата да стигне именно до тях, свикналите и търсещи съвременна светска литература.

По формата си „Златоустъ“ е увлекателно, даже развлекателно четиво. На практика представлява два романа, преплетени един с друг „през глава“. Главите, чието действие се развива в съвременността са отбелязани с арабски цифри, а главите в късната античност – с римски. Единият роман е криминален, а другият – исторически, биографичен.

Криминалето отново е за Янаки Богомил, така че в известен смисъл може да се брои за „Янаки 3“ след „Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „7 смъртни гряха“ (което прави работещия се в момента „Родолюбивият гинеколог“ Янаки 4). Само че тук детективът-милиардер е второстепенен герой. Разказът се води от името на протагониста Христо Хаджирусинов, който пише биографията на Иоан Златоуст.

Целта и на двата романа е не само да съберат информация и факти (особено на историческия), даже не е само да разкажат и за същността на християнството като доктрина и догма, но и да покажат християнския тип мислене. Това мислене идва от мироглед, който е определил цялата християнска цивилизация, но накрая сме свидетели на опити да бъде заменен с нещо друго. Християнинът и атеистът (агностикът) се различават не само по възгледите и убежденията си, но и по целия строй на личността си, който произлиза от тези възгледи и убеждения. При двамата самата концепция за „живота, вселената и всичко останало“ е различна. „Златоустъ“ показва именно християнската концепция и това го прави различен от повечето книги на пазара.

Подробно описание на проекта „Златоуст“

ЖАНР: Роман с две относително независими сюжетни линии:

1. Съвременна – действието се развива в наши дни на Света Гора Атон и в София. Класически сензационен криминален роман с познатия детектив-милиардер Янаки Богомил.
2. Историческа – втората половина на IV и началото на V в. в Антиохия и Константинопол – късната Античност и раждането на Византия при Теодосий. Историческо-биографичен роман за Иоан Златоуст, най-пълната и подробна биография на константинополския патриарх, създавана в художествена форма на български език.
3. Връзка между двете линии: Христо Хаджирусинов се оттегля на Атон да довърши романа си за Златоуст и там Провидението го среща с Янаки Богомил и го потапя в криминалната мистерия. Съвременните и историческите глави се редуват.

И в двете линии топографията на действието е изключително прецизна. Читателят може да проследи по карта кое къде се случва в Антиохия, Константинопол, Атон и София.

ТЕМИ:

1. Основната тема е за безмълвието – ако човек има какво да каже, дали да го каже или да замълчи. Мотото на романа е „Това, което чуете на ухо, разгласявайте от покривите!“ (Мат. 10:27).
   1. Това е драмата на Златоуст в късната античност;
   2. Това, макар и по друг начин, е и драмата на Христо Хаджирусинов в съвременността.
2. Темата за покаянието (обръщането) и за връзката на човека с Бог.
3. Темата за държавата и властта. В късната античност се ражда идеята за съвременната държава. Двете сюжетни линии правят паралел и откриват много сходства. Късната античност, зрелият период на Римската империя приличат на съвременния глобализиращ се свят. И там в една държава съжителстват много народи с културите и религиите си.
4. Темата за държавата и Църквата. Предпоставките за диархичната теокрация, оформена като доктрина при Юстиниан. Земното и небесното начало в политическата конструкция подобно на материалната и духовната част у човека.
5. Темата за съдбата на българската интелигенция през периода на прехода. Христо Хаджирусинов преминава през либерал-дисидент (почти хипи), бизнесмен от 90-те, участник в политически проект и кандидат за депутат, писател и общественик, за да свърши като отшелник. Този отшелник (Доротей) се появява епизодично в романа „7 смъртни гряха“, който хронологично е след „Златоуст“, макар вече да е публикуван през 2018 г.

СИНОПСИС:

Сюжет

Съвременна част. Христо Хаджирусинов заминава за няколко седмици на Атон, за да довърши романа си за Златоуст. Там се среща с Янаки Богомил, който е пристигнал по поръчка на свои влиятелни клиенти, за да предотврати голяма фалшификация с отражение върху историята и глобалната политика. Действието се развива в Зографския манастир, конака му в столицата Карея и в два измислени скита.

Извършени са няколко загадъчни убийства. Намесва се древният орден на Енох. Следите отвеждат Янаки Богомил в Солун, където в музея на Византия фалшифицират средновековен кодекс, добавяйки нови ръкописи. Следствието продължава в София и Банкя, във фантастичния подземен имот на Янаки Богомил с частно гробище и микро атомна електроцентрала. След няколко фалшиви следи и задънени улици Янаки и Христо се връщат в Света гора, където се случва и развръзката. Финалът е сензационен и неочакван.

В епилога Христо Хаджирусинов, който междувременно е изгубил и семейството си, се оттегля в отшелничество, намерил смисъл и покой.

Историческа част. Иоан съвсем малък изгубва баща си – коменданта на гарнизона в Антиохия, клибанария Секунд, – умрял от болест на поход срещу персите. Остава на грижите на забележителната си майка Антуса. Семейството е богато. Иоан получава най-доброто за времето си образование при ритора Либаний и богословите Флавиан и Диодор. След смъртта на майка си се оттегля в пустинята, отказвайки да стане епископ, точно както Христо Хаджирусинов в края на другата сюжетна линия.

Поставен пред дилемата да говори или да мълчи, се връща в Антиохия и става толкова авторитетен проповедник, че първият министър на империята Евтропий го отвлича и го прави Константинополски архиепископ.

Скоро обаче, поради непримиримостта си към корупцията, Златоуст влиза в конфликт със столичната духовна и светска аристокрация и особено с младата императрица Евдоксия. Следват две изгнания, по време на второто от които Златоуст умира мъченически.

Герои

Съвременна част.

1. Христо Хаджирусинов – потомък на стари чорбаджийски родове от Османската империя и на „бивши хора“ от времето на социализма. Женен с голяма дъщеря, която загива при опит да избяга в Америка с гумена лодка. Пише „Златоуст“, за да се яви на конкурс за исторически роман, но темата го обръща и свършва като отшелник.
2. Янаки Богомил – рекламист с богословско образование, частен съветник по особено заплетени случаи, изключително богат, но не обръща внимание на богатството си. Интересува се от природата на злото. Присъстват и спътниците му от другите романи:
   1. Транспортера – шофьор и охрана, пенсиониран служител на НСО, суеверен, но прагматичен;
   2. Олга Волпе – потомка на латвийски белогвардейци, лична асистентка на Янаки и охрана, строга и дисциплинирана, веща в боя и експерт по оръжия.
3. Звездодар Дерменджиев – консултант.
4. Кип Чалмърс – американец от ордена на Енох.
5. Монаси и други епизодични герои.

Историческа част

1. Иоан Златоуст – Константинополски архиепископ, отец на Църквата.
2. Ебермар – роб на Секунд и Иоан, гигант с нежно сърце, верен другар.
3. Юлиан Апостат – император.
4. Теодосий – император.
5. Либаний, Флавиан и Диодор – учители на Златоуст.
6. Евтропий – евнух, първи министър на император Аркадий.
7. Аркадий – безхарактерен владетел.
8. Евдоксия – императрица, франкска принцеса.
9. Гайна – готски генерал на служба в Империята, бунтовник.
10. Теофил – архиепископ на Александрия.
11. И много други, повечето от които действителни исторически личности.

Използвана литература

Текстовете на Златоуст:

1. Увещания към Теодор падналия
2. Слово към девствениците, живеещи с мъже
3. Слова за съкрушението:
4. Към Димитрий монах
5. Към Стелехий
6. Шест слова за свещенството
7. Към враждуващите против тези, които привличат към монашески живот
8. Книга за девството
9. Към младата вдовица
10. Писма до Олимпиада
11. Беседи за дявола
12. Беседи за покаянието
13. Беседи за Рождество и Нова Година
14. Беседа за възкресението на мъртвите
15. Тълкуване на Евангелие от Матея

16. Св. Василий Велики, „За Светия Дух, до свети Амфилохий“
17. Св. Григорий Богослов, „Пет богословски слова“
18. Св. Иоан Лествичник, „Лествица“
19. Св. Симеон Нови Богослов, Съчинения
20. Николай Кавасила, „Тълкуване на Божествената литургия“
21. Св. Григорий Палама, „Триади в защита на свещенобезмълстващите“
22. Св. Григорий Палама, „Омилии през Постния Триод“

23. Александър Лопухин, „Живот и трудове на светия наш отец Иоан Златоуст Архиепископ Константинополски“
24. Александър Лопухин, „Православна богословска енциклопедия“ („Богословски енциклопедически речник“)
25. Георгий Острогорски, „История на Византийската държава“
26. Михаил Поснов, „История на християнската църква“
27. Павел Малицки, „История на християнската църква“
28. Владимир Лоски, „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква“
29. Леонид Успенски, „Богословие на иконата“
30. Св. Николай Велимирович, „За Иоан и Иродиада“
31. Св. Николай Велемирович, „Вярвам в един Бог…“
32. Александър Шмеман, „От вода и дух“
33. Александър Шмеман, „Съдбата на византийската теокрация“
34. Сергей Шестак, „Символ веры. История догматов Християнской церкви“
35. Серафим Соболев, „За православната монархия“
36. Ханс-Дитер Дьопман, „Значението на България за разделянето на източното и западното християнство“
37. Харалампий Скарлакидис, „Светата Светлина. Чудото на схождението на светлината над Гроба Господен в деня на Възкресение. Седемдесет исторически свидетелства от IV до XVI век“.
38. Георги Бакалов, „Византия“
39. Петър Мутафчиев, „Лекции по история на Византия“
40. Василка Кирилова Тъпкова-Заимова, Димитър Йорданов Димитров, Пламен Христов Павлов, „Византия и византийският свят“
41. Павел Николаев Николов, „Свети Йоан Златоуст Архиепископ константинополски“
42. Христо Темелски, „Монашеското братство на Зографския манастир през 40-те и 50-те години на ХХ в.“
43. Шарл Дил, Алфред Рамбо , „Византия. Културно-исторически очерци“
44. Едуард Гибън, „Залез и упадък на Римската империя“, Т.1
45. Златина Каравълчева, „Всекидневието в манастирите в ранна Византия 4-7 век“ (докторат)
46. Уенди Майер, Австралийски католически университет, „Елиа Евдоксия (съпруга на Аркадий)“
47. Алфред Рамбо, „Византийският император“
48. Митр. Йоан Пергамски (Зизиулас), „Как очистването от страстите е свързано с тайнствата?“
49. Георгиос Мандзаридис, „Паламика“
50. Сергей Иванов, „В търсене на Константинопол“
51. Сергей Епифанович, „Преподобният Максим Изповедник и византийското богословие
52. Йоан Карамихалев, „Записки по православна християнска етика“
53. Черниговски архиепископ Филарет (Гумилевски), „Светици на Православието“, „Омофор“, 2014
54. Ангел Иванов, „Богородица от олтара на Протата“, „Православие.бг“, 2018
55. Климентина Иванова, „Малки бележки върху ръкописи от библиотеката на Зографския манастир“
56. Огнян Радев, „Лекции по антична култура“
57. Мартин Митов, Галерия фотографии от Зографския манастир
58. Фондация Наследство на Зографската св. обител, Каталог на славянските ръкописи от Зографската света обител (287-405)
59. На път с Христо Колев: Атон – пътуване назад във времето, част 3
60. Христо Христов, „Операция „Маратон“
61. Мая Джамбазова, „Игри и развлечения във Византия, византийския свят и останалите части от средновековна Европа“
62. Антон Карташов, „Практиката на апелационното право на константинополските патриарси“, „Християнство и култура“, бр. 140, 2019 г.
63. „Жития на светиите“, Синодално издателство, 1991

64. Филм „Слава Богу за всичко“
65. Филм „Схимонах Антоний Зографски“

Сайтове:

66. Православието
67. Оживялата Византия в картините на Антоан Алберт от ExtremeCentrePoint
68. Музей на византийската култура в Солун
69. Големият дворец Константинопол
70. Зографска електронна научно-изследователска библиотека

Не описваме отделните статии, на които сме попадали при търсения по конкретен проблем.

Please leave this field empty

Прочети най-новите публикации от блога ми

Не използвам спам! Прочетете моята Политика за поверителност за повече информация.

Проверявай редовно твоята електронна поща за най-новото съдържание от Sulla.bg