Как ще глобят българската предприемчивост с един милиард
в. "Труд"

Как ще глобят българската предприемчивост с един милиард

от

Трябва да призная, че доста често се измъчвам от угризения на съвестта. Укорявам се, че ви занимавам с общи приказки, отвлечени разсъждения и в крайна сметка – с най-обикновено словоблудство. Затова днес ще говорим за нещо съвсем конкретно, за нещо даже отегчително със своята конкретност.

Не му обръщат достатъчно внимание, защото не е светещо чудовище в коледната нощ, нито пък е съборен или обезглавен паметник, но щетите от него ще надхвърлят многократно номиналната му стойност от един милиард лева. Ще я надхвърлят, защото ако този милиард не бъде усвоен, ще се компрометира цяла една европейска политика и то от най-добрите, една от малкото чисто капиталистически политики, провеждани от този като цяло ляв либерален съюз. Става дума за подхода ВОМР – Водено от общностите местно развитие.

Подходът се състои в следното. В общините се създават местни инициативни групи (МИГ), в които участват органите на местната власт, неправителственият сектор и бизнесът. Тези групи с помощта на оперативните програми извършват проучвания и анализи на своите територии и на базата на тези анализи изработват стратегии за целия програмен период, съпроводени и със съответните бюджети. Най-различни неща – дребен бизнес, магазинчета, селски стопанства, благоустрояване на улици и градинки, осветление, екология, култура, изкуства и занаяти и още много, много, – се финансират чрез МИГ, защото МИГ са замислени така, че да действат като микро разплащателни агенции, на които държавата аутсорсва (любима дума!) ангажимента си да се грижи за всичко това. Идеята е да се избегне бюрократичната тегавост, което обаче не се постига, както ще видим по-нататък.

Защо казваме, че подходът ВОМР е една от най-капиталистическите политики на Европейския съюз? Ами защото директно претворява в дела онази притча за рибата и въдицата – нали я помните: ако пред себе си имат гладен човек, социалистите ще му дадат риба да се нахрани, докато капиталистите ще му дадат въдица и ще го научат да си лови. Проблемът със заетостта и безработицата в малките общини е остър не само у нас. ВОМР се опитва да даде въдица на онези, които иначе биха виснали на социалните системи. Подходът помага на предприемчивите хора да подхваната някакъв свой собствен бизнес и не само да го подхванат, ами да отворят и по 2-3 нови работни места. Така населението се превръща от реактивна маса в проактивна общност.

Навсякъде в Европейския съюз този подход работи добре. Нещо повече, той работи добре и в страни извън Европейския съюз, защото е доказал ефективността си. В България обаче нещата стоят по друг начин.

Като начало липсват каквито и да било указания от страна на управляващите органи на оперативните програми, в съответствие с които МИГ да разпишат своите стратегии и да заявят бюджетите си. Тъй като вече сме доста навътре в текущия програмен период, а стратегии за него все още няма, много МИГ не могат да извършат подготвителните си дейности и да посрещнат елементарни плащания като заплати и административни разходи. Съществува рискът целият с труд изграждан още от 2007 експертен капацитет да бъде пропилян. Случи ли се това, повечето МИГ просто ще престанат да съществуват и хиляди хора ще се върнат на трудовата борса. Нови малки проекти няма да се финансират, няма да стартират нови бизнеси и старите няма да се модернизират, за да станат конкурентоспособни. С други думи държавата закрилница и кърмилница дава фалшивата свобода на предприемчивите да рентират своя кураж и трудолюбие, но не отваря дверите си, когато те похлопат на тях.

Днес, в разгара на програмния период 2021-2027, предишният период – 2014-2020 за местните инициативни групи все още не е приключил, все още има неодобрени проекти (най-вече по ПРСР) и неразплатени на бенефициентите средства. Така нашето членство в Европейския съюз започва да прилича на онази приказка за пиленцето и патенцето, в която пиленцето скочило в езерцето след патенцето да се изкъпе и чак тогава установило, че за разлика от него не умее да плува.

Освен това в началото на 2024, три години след старта на новия програмен период, все още не е готово постановлението, което регламентира отношенията между управляващите органи (министерствата). Нещо повече: от надеждни източници знаем, че те дори са се скарали за това кой ще подписва договорите и кой ще плаща парите. Зад тази караница прозира печалния стремеж за отклоняване и злоупотреба с европейски средства от страна на бойците срещу #МАФИЯТА.

В подготвителния за периода етап местните инициативни групи положиха огромни усилия да мотивират общностите. Обещаха им, че до края на 2023 (най-късно!!!) стратегиите ще бъдат одобрени и ще започне обявяването на конкурсите за проектите и съответното им финансиране. Всичко се оказа лъжа и сега стотици предприемачи, отделили време и сили да преследват мечтите си, са фрустрирани. Обезсърчени. И много от тях едва ли ще се обърнат повторно към подхода ВОМР.

Има и друго. Ужасно се бавят плащанията по спечелени вече проекти. Понеже принципът е такъв, че парите се превеждат на бенефициентите чак след отчитането на извършените дейности. Мнозина изтеглиха кредити, инвестираха в собствените си проекти, обаче договорените с държавата плащания се бавят, а банките им дишат във врата. Накрая ще стане така, че тези хора ще бъдат наказани за своята предприемчивост – хем ще бъдат виновни в очите на Европейския съюз, хем кредиторите ще ги съсипят, защото тях не ги интересува чиновническата плахост или пък алчността на управляващите. В резултат от всичко това все по-малко хора се решават да разработват свои проекти за финансиране от европейските фондове чрез държавата и МИГ. Предпочитат да се пишат безработни, отколкото да си причинят всички тези главоболия.

И съм сигурен, че има хора в пустата му просветена Европа, които ни гледат, цъкат с език и ни се чудят как така ни се дават пари на тепсия, а ние не желаем да ги вземем.

Кои са причините? Първо, самите бенефициенти невинаги показват нужната компетентност и ангажираност, склонни са да злоупотребяват, чужди са на чистия предприемачески дух. Но властта, администрацията е много по-виновна. Властта гледа да употреби всеки лев за нещо полезно от нейна гледна точка – или да го открадне, или да го вложи в укрепване на позициите си. Чиновниците пък винаги са били на принципа „защо да направя нещо, като мога и да не го направя?“. Чиновникът мрази да работи, не защото е мързелив, а защото е страхлив. Страх го е, че ако работи, може да сбърка и да го накажат. Или да го разкарат при следващата партийна чистка.

Но това не важи ли за всички случаи, не само за местните инициативни групи? Защо ги намирам именно тях за толкова важни? Нима парите от еврофондовете не се пропиляват по всички останали направления? Важно е, защото, както вече казах, ВОМР е една от малкото истински капиталистически политики на Европейския съюз. Този подход дава не само теоретична, но и практическа възможност мнозина да вземат съдбата си в свои ръце; вместо безработни, да бъдат стопани на труда си и дори работодатели. Една от заветните цели на Съюза е Европа да бъде все по-малко Европа на държавите и все повече Европа на регионите. Прилагането на тази политика определя качеството на човешкия мат’рял в Съюза. От него зависи дали утре европейците ще бъдат едни нормални, създаващи ценности хора, или ще се превърнат в Whie Trash, в паразити, тежащи на социалните системи и очакващи все по-малък работещ процент от населението да ги изхранва.

Много е трудно бедният човек да бъде свободен, умеят го само светците. Понякога дори се чудя как Европейският съюз, по природата си склонен към тоталитаризъм, има интерес да отглежда свободни хора. Изглежда в крайна сметка така е по-изгодно. Изглежда изхранването на огромни маси неспособни да се справят с живота в един момент ще стане невъзможно.

А що се отнася до България, само ще напомня как със сълзи на очи съм ви кандърдисвал да не давате властта на тези, на които я дадохте, защото ще плачете. И ето – в момента сме в положение да изгубим един милиард, който иначе бихме вложили в качество на човешкия ресурс. Днес със сълзи ви моля, не забравяйте това, когато на хоризонта се появи следващият спасител с обещание да ви отърве от предишния спасител. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „Труд“.

Може да харесате и: